Неудържима страст, белезници и съспенс изпълват страниците на четвъртата книга от поредицата „Станисласки” на известната американска писателка Нора Робъртс. Романът Дръзко ченге (ИК „Сиела”) ни запознава с историята на най-малкия брат от рода Станисласки – Алекс, който е дълбоко убеден, че е видял всичко на този свят, докато не среща русокосата красавица Бес Макний.

Многобройните фенове на феномена в съвременната американска литература Нора Робъртс имат нов повод за радост! На български език излезе четвъртата книга от поредицата „Станисласки” – романът Дръзко ченге. Този път в светлината на прожекторите на любимата авторка на поколения романтици е най-малкият брат от семейство Станисласки – забавният и на пръв поглед лекомислен Алекс, познат на работното си място като безкомпромисно ченге, отдавна изградило репутацията, че действа бързо и постига резултати. Две жестоки убийства на проституки принуждават дръзкото ченге да проведе тайно разследване по случая. Докато изпълнява служебния си дълг като полицай под прикритие, очарователният Алекс Станисласки случайно среща русокосата Бес Макний – сексапилна сценаристка в популярен телевизионен сериал, която се преструва на проститутка в района на двете убийства, с едничката цел да се въплъти в персонажите, за които пише. Силното взаимно привличане от пръв поглед, което изпитват подлага на съмнение увереността и на двамата герои. Бес разкрива на привлекателния Алекс мотивите си да се преструва на лека жена и започва да го следва навсякъде в опита си да придаде повече достоверност на своя сценарий. В нейно присъствие Алекс губи хладнокръвието си, а в ума му започват да се въртят все по-непривични мисли за обръгнал полицай, като него. Очаква ни напрегната любовна история, чийто край е повече от интригуващ!

Ако има някого, за когото можем да твърдим, че е бестселъров автор на New York Times, то това е Нора Робъртс. Писателката безспорно е едно от явленията в съвременната американска литература с повече от 200 публикувани книги, издадени в над 30 страни по света в общ тираж от над 400 000 екземпляра. Родена през 1950 г. в щата Мериленд, САЩ, Елинор Мари Робъртсън е най-малкото от пет деца и единственото момиче сред тях. Част от образованието си получава в католическо училище, а скоро след като завършва се омъжва за първи път – брак, от който писателката има двама сина. Макар да е работила за кратко като секретар, литературата винаги е привличала Нора Робъртс. През зимата на 1979 г. свирепа снежна буря блокира града, принуждавайки младата майка да остане у дома с двете си невръстни деца. Именно тогава тя посяга за първи път към молива и листа, а първата й книга – „Ирландска магия”, излиза две години по-късно – през 1981 г. Оттогава насам всичко, както се казва, е история. При това история, която далеч не е към края си, тъй като авторката продължава да пише активно и днес.

Преводът на Дръзко ченге от английски език е на Ирина Димитрова. Предишните три книги от поредицата са „Наташа”, „Нежно откритие” и „Съдружник по неволя”.

*

Ако не преследваш това, което искаш, никога няма да го имаш.

Нора Робъртс

Откъс от „Дръзко ченге”, Нора Робъртс

Сексапилната блондинка в къса и тясна трикотажна рокля леко залитна на твърде високите си обувки, щом зави зад ъгъла. Под яркия грим очите ѝ не се отделяха от колежките ѝ – разноцветни сенки на нощта. По улиците на Ню Йорк цареше пролетно веселие. Но под смеха прозираше отегчение, което нито блясъкът, нито сексапилът можеха да прикрият.

За тези жени бизнесът беше бизнес.

Блондинката сложи в устата си свежа дъвка и намести платнената чанта върху голото си рамо. Слава Богу, че е топло, помисли си. Би било кошмар да се мотае полугола наоколо, ако валеше дъжд.

Знойна чернокожа жена с червен кожен костюм, който щедро разкриваше тялото ѝ, бавно запали цигара и разголи бедро.

– Хайде, миличък – рече, без да се обръща към конкретен мъж.

Гласът ѝ бе дрезгав от издухания цигарен дим.

– Искаш ли да се позабавляваш?

Някои искат, други не, отбеляза Бес и обходи с поглед улицата. Все пак бизнесът бе доста оживен в тази пролетна вечер. Тя забеляза няколко сделки и различните начини, по които бяха сключени. Жалко, че отегчението бе ключовата дума тук. Отегчението и предизвикателната безнадеждност.

– Сама ли си говориш, скъпа?

– Какво? – Бес премига срещу проницателните очи на чернокожата богиня в червения костюм, която неусетно бе приближила. – Говорех ли?

– Нова ли си? – Тя издуха дима и преценяващо огледа Бес. – За кого работиш?

– За… за никого.

– За никого? – Жената повдигна безмилостно оскубаните си вежди и изсумтя. – Момиче, на тая улица не можеш да работиш за себе си.

– Точно това правя. – Тъй като нямаше цигара, Бес направи балонче с дъвката и го спука.

– Ако Боби или Големия Ед разберат, ще загазиш здраво. – Тя сви рамене. В края на краищата това не беше неин проблем.

– Живеем в свободна страна.

– Момиче, никаква свобода няма тук – разсмя се тя и плъзна ръка по стройното си бедро. – Никаква. – Хвърли фаса си, който отскочи от задната броня на спряло такси и падна на паважа.

Десетки въпроси напираха на устните на Бес. Много ѝ се искаше да ги зададе, ала си напомни, че трябва да действа бавно.

– А ти за кого работиш?

– За Боби. – Жената сви устни и отново огледа Бес от главата до петите. – Ще те вземе. Малко си кльощава в задника, ама ще имаш клиенти. Като работиш на улицата, имаш нужда от защита. – Пък и Боби щеше да ѝ плати допълнително, задето му бе довела ново момиче.

– Никой не защити двете момичета, които бяха убити миналия месец.

Чернокожата жена трепна. Бес смяташе, че умее да отгатва чувствата на хората и зърна за миг болка, съжаление и мъка в очите на събеседницата си.

– Ти да не си ченге? – хладно попита жената.

Бес зяпна от изненада, сетне се разсмя. Въпросът я поласка.

– Не, не съм. Просто се опитвам да си изкарам прехраната. Познаваше ли някоя от тях? От жените, които бяха убити?

– Тук не обичаме въпросите. – Жената рязко отметна глава. – Ако се опитваш да си изкараш прехраната, нека те видим как го правиш.

Бес изпита лека тревога. Жената бе не само привлекателна, но и едра. Освен това събуди подозренията ѝ. Това щеше да ѝ създаде трудности. Но тя се смяташе за съобразителна и схватлива ученичка. Пък и в края на краищата бе дошла тук да работи.

– Дадено. – Тя се извърна и бавно пое по тротоара. Бедрата ѝ се полюшваха съблазнително. Бес изобщо не се смяташе за кльощава в задника.

Може би гърлото ѝ бе малко пресъхнало. Може би сърцето ѝ биеше малко по-силно. Но Бес Макний се гордееше с работата си.

На близката пресечка забеляза двама мъже и навлажни устни. Този отляво, чернокосият, изглеждаше доста обещаващ.