Eвропейската прокуратура като средство за преодоляване на икономическата криза./Кои са необходимите промени в българското законодателство след създаването на Европейската прокуратура?


Европейският парламент одобри на 5 октомври създаването на обща Европейска прокуратура, която да разследва злоупотребите с европейски средства. За момента в прокуратурата ще участват 20 страни членки, но и други могат да се присъединят, преди тя да заработи официално от 2020 г.

Какво представлява Европейската прокуратура, какви са предпоставките за създаването ѝ и как тя ще се отрази на суверенитета на държавите членки? На тези и други въпроси дава отговор Галина Тонева в своя труд „Европейската прокуратура и българското наказателно и наказателнопроцесуално право“.

Изследването се основава на разработените до момента документи от европейските институции, а самото издание включва подробно приложение, обясняващо финансовите механизми и инструменти на ЕС.

С предговор от Борис Велчев, „Европейската прокуратура и българското наказателно и наказателнопроцесуално право“е подходящо четиво за специалистите в областта на наказателното право и процес, за студентите по право, които вече са решили да се посветят на наказателното правораздаване, но също и за тези, които искат да се запознаят с една от може би най-важните институции на ЕС, или,  без да имат непосредствен интерес към Европейската прокуратура, „просто ценят добрите правни съчинения, написани елегантно и увлекателно”.

„Мечтаем си за европейско правораздаване по наказателни дела. Европейската прокуратура ще ни донесе първите му елементи още преди нашите съдебни ин­ституции да са достатъчно реформирани, за да се сравняват докрай с тези в старите държави членки на ЕС.

Проф. д.ю.н. Борис Велчев

 

„Европейската прокуратура“ от Галина Тонева – визия за бъдещето на ЕС

ПРЕДГОВОР

Не съм сигурен дали пристрастни към автора хора е редно да пишат предговори, но в крайна сметка предговорът не е ре­цензия и може да бъде и мъничко необективен.

Липсата ми на обективност се предпоставя от три обсто­ятелства.

Познавам д-р Галина Тонева от години. В един период имах привилегията да работим заедно в Прокуратурата на Републи­ка България. Да работиш с изграден професионалист като нея, да чувстваш подкрепата ѝ, да се ползваш от опита ѝ, наистина е привилегия. Да, Галина Тонева някак не успя да стане про­курор и си остана съдия. Нейният съдийски поглед върху про­курорската работа за мен беше безценен. Малко хора познават проблемите на противодействието на престъпността като нея, защото и малко хора са имали възможността да ги разглеждат от позициите и на зам.-главен прокурор, и на съдия във ВКС. Знанията ѝ за наказателното право и процес и точният и де­ликатен стил на изразяване доведоха до това да се появи една ярка книга, посветена на значим правен проблем.

Второто обстоятелство е свързано с темата на книгата. Правото е повече от постоянното обяснение на скандали. То е визия за бъдещето, средство да направим това бъдеще по- добро. Създаването на Европейска прокуратура е не само формален инструмент за засилено сътрудничество в рамките на ЕС. То е начинът да видим, че предимствата на членството в ЕС не се свеждат само до усвояване на еврофондове, а имат и цивилизационни измерения. Мечтаем си за европейско право­раздаване по наказателни дела. Европейската прокуратура ще ни донесе първите му елементи още преди нашите съдебни ин­ституции да са достатъчно реформирани, за да се сравняват докрай с тези в старите държави членки на ЕС.

Искам да подчертая, че не познавам по-отдаден привър- женик на Европейската прокуратура от д-р Галина Тонева. Тя имаше и възможността да защити тази своя позиция като член на работната група, създадена от комисар Вивиан Рединг през 2013 година.

Книгата на Галина Тонева има интердисциплинарен харак­тер. Тя ще бъде полезна и за специалистите в областта на мате­риалното наказателно право и на наказателния процес. Стру­ва ми се, че ще бъде полезна и на студентите по право, които вече са решили да се посветят на наказателното правораздава­не. Ще ми се да мисля, че тя би била полезна и на политиците у нас – наложително е те не само да говорят за нуждата от създаването на Европейска прокуратура, а и да осигурят онези законодателни условия в НК и НПК, които да ѝ позволят да функционира у нас веднага след като бъде създадена. За пос- ледното те ще бъдат значително облекчени – предложенията de lege ferenda на д-р Тонева са достатъчни за това. Възприе­ти от законодателя, те биха създали нова правна рамка за по- ефективната защита не само на финансовите интереси на ЕС, но и на националните ни финансови интереси.

И още нещо: д-р Тонева е напълно права, като вижда в някои от идеите за „Европа на повече скорости“ допълнителни възможности от национален интерес. Нищо не налага ние да бъдем от страните в ЕС, които се движат на „бавна скорост“. Точно обратното, можем да бъдем част от мотора за засилено сътрудничество, който да доведе до по-бързото създаване на Европейска прокуратура.

Във всички случаи книгата на д-р Тонева ще бъде от полза. Тя си струва да бъде прочетена и от тези, които нямат непос- редствен интерес към Европейската прокуратура, но просто ценят добрите правни съчинения, написани елегантно и увле­кателно.

проф. Борис Велчев, д.ю.н.