Наскоро бях насочен от мои близки към един европейски филм. Въпреки, че знаеха, че при мен проблема с МАСОВОТО и НЕ МАСОВОТО кино е огромен и отдавна съм загубил способността да гледам един филм и просто да му се наслаждавам, без да отчитам грешки, да търся бъгове, да чета между редовете…. И все пак бях насочен с „Изгледай го. Дай му шанс. Въпреки предразсъдъците. Въпреки темата. Просто виж. „

Филмът е немски. Неговото заглавие е „Freier Fall“. Ако трябва да го определя с едно изречение, би било „Европейският отговор на ПЛАНИНАТА БРОУКБЕК“! При гледането на този филм, е задължително немското аудио за да потънеш в коравата немска действителност. И така! На 23.05.2013г. в Германия излиза филм със заглавие „Freier fall“, в който главните роли са поверени на Хано Кофлер и Макс Риемелт („Sense8“ на Netflix). Филмът бива провъзгласен от всички световни медии мигновенно точно за това- Европейският отговор на Планината.

Режисьор и сценарист е Стивън Лакант, като съсценарист е Карстън Дахлем.  Историята:

Полцай на име Марк (Кофлер), който живее с бременната си приятелка Бетина. Докато е част от тренировъчна, полицейска програма, той се запознава с полицай Кай Ейнгъл (Риемелт). Между двамата прехвърчат искри. Боргман е раскъсън между любовта си към Бетина и чувствата към друг мъж. Когато Ейнгъл изчезва за известно време, Боргман осъзнава, че животът му започва бързо да пропада, тъй като не може да отговори на високите очаквания на хората около него.

Снимките започват в Людвигсбург, Германия през лятото на 2012г. Премиерата на Берлинале 2013 носи изключително добри отзиви за филма. Американското участие във фестивала Frameline през юни 2013г. затвърждава усещането за нещо силно и значимо. Оригиналната музика към филма, е дело на дуетът Dürbeck & Dohmen, като е пусната онлайн от MovieScore Media, едновременно с премиерата на филма. Боксофиса на филма е близо $600 хил.

Обявено е продължение на филма, което е в процес на подготовка. Може да следите развитието от официалния му ФЕЙСБУК ПРОФИЛ!

Първата реакция след един такъв филм е… чисто и просто да се чувстваш странно. Това НЕ Е скандинавско кино, с много мъка, сиви нотки, грозни сцени и зловещо ежедневие. Това не е холивудско кино, с епични пейзажи, визуални ефекти и високи бюджети. Това е немско кино. Чисто и неподправено. Различно. Странно. Но красиво. Адски много въпроси, ще се заблъскат в главите ви след този филм. Възможно ли е? Как? Защо? Кое би провокирало такова нещо в един мъж? Въобще не е ли чиста проба фантасмагории или подобен развой на събитията е възможен и в реалния живот? Ами този край? Така ли свършват историите? Това ли е живота? До там ли ни води?!  Марк има семейство, родители, прекрасна жена, дете и защо по дяволите би поел в тази посока?! Или може би носи това у себе си?

Във филмът има изключително силни сцени. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО! Сцени в които не се показва нищо. Просто се чувства. След „голямото разкритие“ в полицейския бус, сред виски останали униформени седи Кай, вече белязан завинаги. Просто го гледаш и се опитваш да погледнеш през неговите очи. Как изглежда всичко. Какво означава една грешка, да те „маркира“ по такъв начин.

Болница. Марк. Майка му. Кай. И една целувка…

Чужда къща. Врата. Бетина. Марк. Един разговор…

Филмът е толкова силен, толкова емоционално зареден, толкова вълнуващ, че и да не сме част от това и да не го разбираме- то ни поглъща. То ни се разкрива. То ни показва. То не е избор. То е усещане. Част от човека. Него просто го има. И трябва да остане тайна. Защото така е устроен света. Защото това е неправилното. Защото така НЕ СЕ случват нещата. Правилното е Бетина. Грешното е Кай. Поставен до стената, човек дали е способен да слуша мозъка или е непосилен да се бори със сърцето си? И човек в такава ситуация би ли избрал да живее така, че обществото да го одобрява и да страда вътрешно или би избрал, живот в тайна, но по начина, по който той сам иска?!

„Freier fall“ е разтърсващ филм. В него има много малко секс. Реално- той почти отсъства. Както беше и в „Планината Броукбек“ преди години. И по-същият начин този филм оставя следа. Дълбока. Запомняща се.

Филмът не се развива насред пищни ливади или буйни реки. Той се развива, там където се случва живота. Навсякъде. У дома. На работа.У любимия. В болницата. Във фитнеса. Но в него има много светлина. Много слънце. Дори има и сцена, който е толкова проста. Трябват ви две тела. Два погледа. Две търсещи се очи. Едно слънце и един изключителен оператор за да улови надеждата. За да улови онзи лъч светлина, който да ни каже- че има шанс. Има светлина в края на тунела. Може да е хубаво. Има и по-различен живот, може би дори по-добър.

Ако „Freier fall“ е сред филмите, които не сте гледали и ако сте способни да изтърпите една такава история- дайте му шанс. Това е стойностно,това е арт кино. Това е филм, който ще ви накара да преживеете всеки кадър. Да видите поклащащите се листа на дърветата, да усетите слънчевите лъчи по лицата ви. Филм, който ще ви накара да чувствате през цялото време. Филм, който ще ви накара да разбирате. „Freier fall“ не обяснява и не дава разяснения. Той просто показва. Изводите са за вас. Интерпретациите са за вас.

„Freier fall“ ще ви очарова. Стига да му позволите.