Егмонт България представя „Евърлес“ от Сара Холанд

В кралство Семпера времето е разменна монета – извлечено от кръвта, обвързано с желязото, използвано, за да се прибавят часове, дни… години към човешкия живот. По тези земи аристократите като Гърлинг притежават векове, докато обикновените хора изживяват малкото си време, потънали в нищета.

Никой не мрази Гърлинг повече от Джулс Ембър. Преди едно десетилетие тя и баща ѝ избягват под прикритието на нощта от двореца на Евърлес. Сега Джулс ще трябва да се върне там в отчаян опит да спечели време за баща си.

В двореца кипят приготовления за сватбата на Роан, най-младия лорд Гърлинг, с повереницата на кралицата. Джулс е изненадана от неочакваната любезност на Роан, но скоро разбира, че Евърлес крие повече опасности и изкушения, отколкото е подозирала.

Нейните решения имат силата да променят не само съдбата ѝ, но и да предизвикат обрат във времето.

***

„Сара Холънд е жесток разказвач. „Евърлес“ придава ново и зловещо значение на израза „времето ти изтича“.“ – Стефани Гарбър

ОТКЪС

1
Повечето хора намират гората за плашеща, вярвайки в старите приказки за феи, които могат да замразят времето в кръвта ти, или вещици, непочтени колкото и самия Алхимик, които могат да уловят като в капан цяла вечност в едно дихание. Но аз не се боя от феи – гората крие истинска опасност.
Крадци, които се спотайват в очакване с груби ножове и алхимичен прах на коланите си, за да източат кръв за закупуване на време от всеки, който се осмели да напусне неприкосновеността на селото. Ние ги наричаме кръволоци. Именно заради тях татко не обича да ходя на лов, ала просто не разполагаме с друг избор.
Но през зимата няма разлистени шубраци, които да скрият крадците, няма чуруликащи птици, които да заглушат стъпките им. Освен това аз познавам тези гори по-добре от всеки друг. Винаги съм обичала природата тук, начина, по който преплетените клони отгоре скриват слънцето и спират хапещия зимен вятър. Бих могла да стоя навън цял ден или просто да вървя безспирно през дърветата, блеснали от фини ледени паяжини, да крача през лъчите слънчевата светлина, процеждащи се като остриета. Довиждане…

Вашият коментар