За живота, футбола, таланта, силния характер и желанието да си най-добрия разказва от първо лице в автобиографичната си книга футболната легенда Йохан Кройф. Моят начин. Автобиографията на Йохан Кройф (ИК „Сиела“) е наследството, което Кройф оставя както на своите близки, така и на феновете на футбола по целия свят.

Йохан Кройф – синонимът на Тоталния футбол и човекът, смятан за създателя на съвременния футбол такъв, какъвто го познаваме днес, разказва живота си в автобиографичната книга Моят начин. Автобиографията на Йохан Кройф. Изданието излезе на английски език през октомври 2016-та – година след като бившият играч на Аякс и Барселона бе диагностициран с рак на белите дробове през октомври 2015 г. и половин година след смъртта му през март 2016 г.

В автобиографията си Кройф не се свени да пише абсолютно откровено за трудното си детство, за първите си стъпки във футбола, за пътя към върха – и като футболист, и като треньор, за семейството и колегите си, за нападението в дома си в Барселона и опита за отвличане, както и за банкрута си в края на 1970-те.

Моят начин. Автобиографията на Йохан Кройф е не просто интригуваща автобиографична книга. Тя е наследството, което Кройф оставя както на своите близки, така и на феновете на футбола по целия свят. Освен интересни лични истории и непознати за широка публика факти, изданието съдържа и множество цветни снимки, част от които са от личния архив на Йохан Кройф.

Встъпителните думи на холандеца в автобиографичната му книга са: „Що се отнася до футбола, имам само един недостатък – мисля само как да съм на върха. Като играч и треньор не можех да се занимавам с нещо на по-ниско ниво. Можех да мисля само в една посока – нагоре. Да бъда възможно най-добър.“ А рецептата за постигане на този успех на терена, допълва Кройф, е проста: „Есенцията на наученото като играч се изразява най-вече в четири неща, които ти трябват – добра трева, чисти съблекални, футболисти, които сами си чистят обувките, и опънати мрежи на вратите.

Моят начин. Автобиографията на Йохан Кройф” е в превод от английски език на Христо Димитров. Адаптацията на корицата е на Дамян Дамянов.

*

Той бе в сърцето на революцията във футбола. „Аякс” промениха играта и той бе лидерът на тази промяна. Ако искаше, Кройф можеше да е най-добрият играч на всеки пост на терена!

Ерик Кантона

 „Моят начин. Автобиографията на Йохан Кройф”, Йохан Кройф

Линия на времето

Като играч

На клубно ниво

1964–1973 г. – Аякс (319 мача, 253 гола)

1973–1978 г. – Барселона (184 мача, 61 гола)

1979 г. – Лос Анджелис Ацтекс (27 мача, 14 гола)

1980–1981 г. – Вашингтон Дипломатс (32 мача, 12 гола)

1981 г. – Леванте (10 мача, 2 гола)

1981–1983 г. – Аякс (52 мача, 20 гола)

1983–1984 г. – Фейенорд (44 мача, 13 гола)

На национално ниво

1966–1984 г. – Холандия (48 мача, 33 гола)

Трофеи

С Аякс

Ередивизи – 1966, 1967, 1968, 1970, 1972, 1973, 1982, 1983 г.

Купа на Холандия – 1967, 1971, 1972, 1983 г.

Купа на европейските шампиони – 1971, 1972, 1973 г.

Европейска суперкупа – 1972, 1973 г.

Междуконтинентална купа – 1972 г.

С Барселона – Ла Лига – 1974 г., Купата на краля – 1978 г.

С Фейенорд – Ередивизи – 1984 г., Купа на Холандия – 1984 г.

Като мениджър

1985–1988 г. – Аякс (Купа на Холандия 1986, 1987 г.,

Купа на носителите на купи – 1987 г.)

1988 – 1996 г. – Барселона (Ла Лига – 1991, 1992, 1992, 1993, 1994 г.; Купа на краля – 1992 г., Купа на европейските шампиони – 1992 г.; Купа на носителите на купи – 1989 г.)

Отличия

1971 г. – „Златна топка“

1973 г. – „Златна топка“

1974 г. – „Златна топка“ и „Най-добър играч на световното първенство по футбол“

Важни дати

1947 г. (25 април) – Йохан Кройф е роден в Амстердам.

1957 г. (април) – Присъединява се към младежкия отбор на Аякс.

1959 г. (юли) – Почива баща му.

1964 г. (15 ноември) – Дебютира в първия отбор на Аякс и  бележи първия си гол при загубата с 1:3 от Грьонинген.

1965–1966 г. – Бележи първия си хеттрик и общо 25 гола през  сезона, Аякс печели Ередивизи и става шампион на Холандия.

1966 (7 септември) – Дебютира за националния отбор на  Холандия в евроквалификацията срещу Унгария (2:2)  и се разписва.

1967 г. (6 ноември) – Става първият холандски национал,  получил червен картон.

1966–1967 г. – Кройф е голмайстор на холандското първенство  (33 попадения), избран е за „Футболист на годината“ в страната, а Аякс печели дубъл с шампионска титла  в Ередивизи и Купата на Холандия.

1967–1968 г. – Избран е за „Футболист на годината“, Аякс печели шампионата за трета поредна година.

1968 г. (10 декември) – Кройф се жени за Дани Костер.

1969 г. (28 май) – Аякс губи финала за Купата на европейските шампиони от Милан с 1:4.

1970 г. – Кройф се завръща от контузия с фланелка с №14. Продължава да носи същия номер до края на кариерата си.

1970 г. (29 ноември) – Бележи шест гола при разгрома над АЗ Алкмарс 8:1.

1971 г. – Кройф е избран за „Футболист на годината на Холандия“ и на Европа. На 2 юни Аякс печели Купата на европей­ските шампиони за пръв път (2:1 срещу Панатинайкос), а Кройф подписва нов седемгодишен договор с родния си клуб.

1972 г. (31 май) – Бележи и двата гола за победата с 2:0 във  финала за Купата на европейските шампиони срещу Ин­тер (Милано). Аякс печели и Междуконтиненталната купа.

1973 г. (30 май) – Аякс печели Купата на европейските шампиони за трета поредна година (1:0 срещу Ювентус).

1973 г. (19 август) – Кройф изиграва последния си мач за Аякс,  преди да бъде трансфериран в Барселона за рекордна за света сума (около 2 милиона долара).

1974 г. (9 февруари) – Ражда се синът му Жорди. Раждането е  регистрирано в Амстердам, тъй като при режима на Фран­ко името е незаконно в Испания.

1974 г. (17 февруари) – Барселона съсипва Реал (Мадрид) с 5:0  на стадион „Бернабеу“ и печели испанския шампионат Ла Лига за пръв път от 1960 г.

1974 г. – Кройф извежда Холандия до финала на световното първенство по футбол, където отборът губи с 1:2 от ФРГ (Западна Германия). Избран е за „Играч на шампионата“,за пръв път демонстрира прословутия си финт в мача от груповата фаза срещу Швеция.

1974 г. (декември) – Избран е за „Футболист на годината на Европа“.

1977 г. (октомври) – Отказва се от националния отбор на Холандия.

1978 г. (19 април) – Барселона печели Купата на краля (3:1 срещу Лас Палмас).

1978 г. – Холандия отново достига финала на световното първенство по футбол, но губи от Аржентина с 1:3 в продълженията. Кройф не играе в турнира.

1979 г. – По съвет на Кройф е основана футболната академия на Барселона „Ла Масия“.

1979 г. – Кройф преминава в Лос Анджелис Ацтекс, избран е за „Футболист на годината на Северноамериканската футболна лига“ (НАСЛ).

1980 г. – Преминава във Вашингтон Дипломатс.

1980 г. – Кройф се връща в Аякс като технически съветник. Отборът е на осмо място, но завършва сезона на второ.

1981 г. – Преминава в испанския Леванте след провален трансфер в английския Лестър.

1981–1982 г. – Подписва договор с Аякс като играч. Аякс печели шампионската титла в Ередивизи.

1982–1983 г. – Аякс печели дубъл с шампионска титла в Ередивизи и Купата на Холандия.

1983–1984 г. – Аякс не подновява договора на Кройф и той преминава в градския съперник Фейенорд. С него печели дубъл – шампионска титла в Ередивизи и Купа на Холан­дия.

1984 г. – Избран е за „Футболист на годината на Холандия“ за пети път.

1984 г. (13 май) – Кройф прекратява състезателната си кариера на футболист.

1985 г. (юни) – Присъединява се към Аякс като технически директор (де факто като мениджър).

1985–1987 г. – Аякс печели купата на Холандия в два  последователни сезона.

1987 г. (13 май) – Аякс печели Купата на носителите на купи (1:0 срещу Локомотив – Лайпциг)

1988 г. (през лятото) – Кройф става мениджър на Барселона.

1989 г. (10 май) – Барселона печели Купата на носителите на купи (2:0 срещу Сампдория).

1990 г. (5 април) – Барселона печели Купата на краля.

1991 г. (февруари) – Кройф се подлага на операция за двоен сърдечен байпас.

1992 г. (20 май) – Барселона печели Купата на европейските шампиони (1:0 срещу Сампдория).

1993 г. (февруари–март) – Барселона печели Европейската суперкупа (3:2 общ резултат срещу Вердер (Бремен)

1991–1994 г. – Барселона печели Ла Лига четири пъти поред.

1996 г. (април) – Кройф е уволнен като мениджър на Барселона.

1997 г. – Основана е фондацията „Кройф“.

1999 г. – Избран е за „Футболист на века в Европа“ и остава

втори в анкетата за „Футболист на света“, като отстъпва на Пеле.

1999 г. – Основан е институтът „Кройф“.

2004 г. – Включен е в списъка на ФИФА със стоте най-велики живи футболисти.

2015 г. (октомври) – На Кройф е поставена диагноза рак на белите дробове.

2016 г. (24 март) – Кройф почива в Барселона на шестдесет и осем години.

Откъс от „Моят начин. Автобиографията на Йохан Кройф”, Йохан Кройф

В Барселона играх пет сезона – от 1973 г. до 1978 г. Създадох връзка с клуба, а и с каталунците. Тя стана още по-силна десет го­дини по-късно, когато станах треньор на Барселона и със семей­ството ми се преместихме да живеем в града завинаги. Разбира се, първият ми сезон като играч беше, както описах по-рано, наисти­на зрелищен – огромно въодушевление от идването ми, победа с 5:0 срещу Реал (Мадрид), шампионска титла на Испания, а да не забравяме и личното ми преживяване на световното първенство в Германия. Очакванията в Барселона винаги са били високи, но след 1974 г. така и не спечелихме втора титла, докато аз бях в отбора. А Купата на краля взехме чак в последния ми сезон.

Колкото по-дълго играех в Испания, толкова по-добре разби­рах колко важна е ролята на политиката във футбола. Като за на­чало, за разлика от съотборниците ми, аз никога не се плашех да прекрача „партийните“ разпоредби. Не и аз. Аз съм човек от Ам­стердам, който казва това, което му е на сърцето. Това беше много необичайно за Испания в дните на режима на генерал Франко, а и непосредствено след това. Арманд Карабен, каталунски нацио­налист и член на борда на директорите на Барселона, смяташе, че отношението ми е страхотно. Тогава не се замислях особено, но по-късно си дадох сметка, че той умишлено е използвал характера ми като част от приноса на клуба в ожесточаващата се борба на Каталуния за освобождаване от властта в Мадрид. Аз бях светов­ноизвестен играч и затова никой не можеше да ме пипне с пръст, а това значеше, че от време на време Франко биваше провокиран.

Отначало не си давах сметка какво прави той. Играех футбол, не се занимавах с политика. Но в крайна сметка забелязах, че не­щата не се развиват както би трябвало. Играех в отбор, който беше спечелил шампионска титла веднъж за пет години, а за мен това беше пълна лудост. През 1977 г. направо ни ограбиха. Бях в най-добрата форма през живота си, всичко сочеше, че ще спечелим първенството. И изведнъж ме изгониха срещу Малага без никаква основателна причина. Съдията твърди, че съм го нарекъл „хихо де пута“, което значи „кучи син“. През живота си не съм произнасял подобна ругатня. Нито тогава, нито когато и да било. Да, на терена говорех постоянно, но само да наставлявам или да хваля съотбор­ниците си. Е, под влияние на емоциите съм подвиквал и не чак до­там ласкави реплики, но ние играехме футбол на най-високо ниво и понякога човек трябва да е по-рязък, за да го разберат. Това е така, но никога не съм обиждал някого с изрази от рода на „кучи син“. Мисля, че най-грубата ми фраза е била „ненормалник“.

В мача срещу Малага се развиках на съотборник, който на ня­колко пъти изтърва играча, който трябваше да пази. Креснах му нещо от рода на „Трябва да си пазиш човека!“. Съдията се при­ближи до мен и ми вдигна червен картон. Останах като ударен от гръм. Това просто не беше правилно. Не беше, но се случи, а след това застанахме пред дисциплинарната комисия в Мадрид – него­вата дума срещу моята. Нямаше никакъв шанс да ми се размине и ме наказаха за три мача. Загубихме два от тях, единият беше равен. Можехме да целунем титлата за сбогом. През онзи сезон шампион стана Атлетико (Мадрид), като прекъсна серията от пет поредни титли на градския си съперник Реал. Дори и днес за мен този червен картон е неопровержимо доказателство до каква степен политиката се намесваше във футбола. За щастие, много от нещата в Испания са вече различни. След осемдесетте години на миналия век страна­та пое пътя на демокрацията и оттогава Барселона има петнадесет шампионски титли срещу дванадесет за Реал.

Животът ми като футболист на Барселона беше направо уди­вителен. Страхотно е да се живее в този град. Просто е фантастич­но. А с присъствието на Ринус Михелс и Йохан Неескенс, който беше купен след мен, пазехме холандската жилка. За жалост, не успях да се насладя напълно на престоя си в Испания със семей­ството ми, тъй като футболът обсебваше всеки час. Пътуването за гостувания беше особено голямо изпитание, тъй като беше с авто­бус или с влак, понякога дори нощем, а това означаваше, че спяхме по седалките. Пътувах постоянно, рядко се свъртах у дома, а това понякога беше наистина мъчително.

Когато отидох в Барселона, треньор беше Ринус Михелс, но не той ме взе там. По-късно Арманд Карабен ми довери, че първи­ят избор на Михелс е бил Герд Мюлер, голмайсторът на немската Бундеслига. Никога не съм разговарял с Михелс за това, а и той не е споменавал, че съм бил резервен вариант. Както и в Аякс, той обсъждаше всичко с мен предварително и ме оставяше да команд­вам на терена. Не така обаче стояха нещата с Хенес Вайсвайлер, който замени Михелс преди началото на сезон 1975–1976 г. Рядко съм спорил с който и да било треньор, но с него просто не можех да работя. Проблемът на Вайсвайлер беше, че той непрекъснато по­втаряше на големи хора какво трябва да правят, без значение дали са способни да го изпълнят или не. Този метод действа, ако играчът притежава нужните качества, но той сякаш не се съобразяваше с това. И някои от футболистите бяха като ударени с мокър парцал.

Един път му казах: „Каква я мислиш? Даваш нарежданията, ко­ито играчите абсолютно не могат да изпълнят“. Вайсвайлер побес­ня и не можа да ме разбере. Това беше типично за пропастта между методите на германските и холандските треньори. В онези дни в Германия решенията се взимаха от треньора и всички им се подчи­няваха. В Холандия работехме в сътрудничество. Ако всички бяха съгласни с нещо, го правехме, но не и ако имаше противоречия. През онзи сезон завършихме втори след Реал (Мадрид). Уволниха Вайсвайлер още преди края на първенството, а той хвърли вината върху мен. Но ако се беше погледнал в огледалото, щеше да види, че неговите методи бяха непригодни не само за мен, но и за всички в отбора. Вайсвайлер и Барселона бяха обречена комбинация. Това се случва често – погрешен треньор в погрешен клуб.