Една-единствена целувка – това е всичко, което помня.

Един-единствен спомен – това е всичко, което имам.

И едно черно камъче в ръката ми…

Всяко пътуване до ново място крие рискове и трудности. А сега си представете да попаднете на напълно непознато място, когато страдате от амнезия и последните ви спомени са от 10-годишна възраст. Именно това се случва на Флора Банкс – главната героиня в книгата „Единственият спомен на Флора Банкс” от Емили Бар (ИК Кръгозор). Оригинален, вълнуващ и интелигентно написан роман, който не се придържа само към един жанр и ще ви държи в напрежение до края.

Емили Бар е автор на много романи, но „Единственият спомен на Флора Банкс” е първият й за тийнейджъри. Майсторският стил, нестандартният сюжет и добре изграденият образ на Флора помагат на книгата да се превърне в едно от най-хитовите янг адълт заглавия за 2017 г. Още преди да излезе на английски език, правата на романа са продадени в над 25 държави.

Едновременно трогателна, позитивна и романтична история, но не такава, каквато очаквате.

Флора Банкс е на 17 и не помни нищо, защото има частична амнезия.

Тя не помни на колко години e, какво е правила преди няколко часа, къде е ходила и какво трябва да върши. Затова ръцете й са изписани с указания,  с думи за напомняне и странната фраза – Флора, бъди смела! Живее със спомените си на 10-годишна и познава само родителите си и най-добрата си приятелка от детството Пейдж.

Но една целувка променя всичко!

Дрейк – гаджето на Пейдж, в нощта преди да замине за Норвегия, целува Флора. Това е единственият спомен, който остава трайно в съзнанието й. Тя е убедена, че само момчето  може да й помогне и да я върне към нормалния живот. Затова тръгва за далечния Свалбард, за да намери Дрейк и истината за себе си. Но намира много повече.

Дали това, което ще открие, няма да промени отношението й към най-близките? И как да разбере на кого да вярва, когато не може да се довери дори на себе си?

Емили Бар разказва история за порастването, която започва с една целувка

Емили Бар работи като журналист в Лондон, но винаги е копняла да пише книги в тиха и уютна стая. Предприема едногодишно пътуване в Азия, за което разказва в рубрика в Guardian. Именно тогава й хрумва идея за сюжет на книгa и това слага началото на писателската й кариера. В момента авторката има зад гърба си 14 книги, като във всички присъства пътешествие до интересно място.

„Единственият спомен на Флора Банкс“ е първият й роман за тийнейджъри и веднага се превръща в хит. Това е история за 17-годишната Флора, която е с амнезия и не помини нищо след 10-годишна възраст. Но една вечер се целува с Дрейк  и това остава единственият й спомен. На следващата сутрин момчето заминава за Свалбард, Норвегия, и Флора трябва да го намери, за да открие истината за себе си. Но намира много повече.

Как се пише за тийнейджър с амнезия и защо действието в романа се развива в Арктика – на тези и още въпроси дава отговори Емили Бар в интервю.

Пътувахте до Свалбард, Норвегия, за да опознаете града и да развиете сюжет на книга там. Какво в града Ви вдъхнови?

Една сутрин се събудих с идея за книга в главата ми, чиято история се развиваше в Арктика. Исках да напиша трилър за място, на което никога не се стъмва. Нямам представа защо, но изведнъж бях обсебена от мисълта за среднощното слънце. Имах и неясна представа за главна героиня, която не знае къде се намира и защо е там – объркване, което само се подсилва от факта, че никога не се стъмва. Започнах да проучвам за реално място в Арктика, което да съвпада с картината в главата ми и когато разбрах за Свалбард, знаех, че съм го открила. Това е един архипелаг по средата между северната част на Норвегия и Северния полюс, който е част от Норвегия. Там живеят много повече полярни мечки, отколкото хора. Магическо е.

Как времето, прекарано в Свалбард, Ви помогна да развиете романа?

Отидох сама, разхождах се из града и го разглеждах. Реално това прави и Флора, но тя търси един определен човек. Не вярвам, че можеш да напишеш книга за някое място, без да си бил там (освен ако не става дума за място като Марс). В един от дните отидох на еднодневно пътуване с лодка в дивата природа. Слънцето блестеше, небето беше наситеносиньо и беше абсолютно тихо. Направи ми огромно впечатление – беше ден далеч от човешката раса. Видяхме полярни мечки, арктически лисици и милиони кайри. Знаех, че това пътуване ще изиграе роля в приключенията на Флора и исках тя да намери същото това очарование в него, което и аз открих.

Защо решихте главната героиня да е тийнейджърка с амнезия?

Когато започнах да пиша книгата, Флора беше по-голяма, на двадесет, но така не се получаваше. Пробвах да я направя по-малка и всичко си дойде на мястото. Тя трябва да е тийнейджър заради сюжета: това е история за порастването, която започва с една целувка. Флора трябва да разбере коя е и какъв човек ще бъде също като всички нас. Залозите при нея са по-високи заради амнезията й и се надявам, че читателят ще я подкрепи.

Какво е усещането да пишете за герой, който няма краткосрочна памет? Необходимо ли беше дълго проучване? Научихте ли нещо интересно по време на търсенето?

Беше вълнуващо! Необходима беше много дисциплина при писането, защото се налагаше отново и отново да се връщам, за да се убедя, че Флора не помни нищо скорошно. Цялата история трябваше да бъде в сегашно време и не можеше да има никакви спомени за нищо, случило се, след като тя е била на 10. Това беше изненадващо трудно. Четох много за антероградната амнезия (онлайн и в книгите, най-вече на невероятния д-р Оливър Сакс) и се обърнах към стар приятел от университета – д-р Кевин Фонг, за съвет. Основното нещо, което използвах, е колко упорито трябва да работи човек, ако мозъкът му е различен от нормата: Флора постоянно се ориентира по записките върху ръцете и в тетрадките си.

Книгата ви предизвика голям интерес. Какво е усещането да сте част от такъв голям търг и да има толкова много издатели, които да искат да публикуват историята ви?

Беше невероятно! Написах тази книга без издател, защото беше толкова различна от другите ми. Нямах идеи, че някой някога ще я публикува и докато я пишех, изхарчих парите от кредитните си карти и се поуплаших. Трябваше да повярвам в книгата, за да продължа да пиша и когато я представих на света и намерих толкова хора, които искат да я публикуват, беше като сбъдната мечта.

Източник: Еntertainment weekly, www.ew.com