Макар и върл почитател на Кристи, за Грийн една нейна история се откроява над всички: „За мое щастие любимият ми роман на Агата Кристи е, ръцете долу, „Убийство в Ориент Експрес“. Той не само включва Еркюл Поаро, моя любим герой, но е история с изненадващ финал, заедно със запленяващи герои. Обстановката е величествена и всичко се откроява в съзнанието ми до най-малкия детайл.“

Грийн се среща с наследници на Кристи, за да обсъдят проекта: „Всички бяхме съгласни със следното: искахме да представим романа на нашите съвременници, без да променяме същината му, без да променяме духа му, така че днешната публика да го съпреживее, да му повярва и да бъде развълнувана от него“.

За Грийн неговата адаптация на класическата мистерия с убийство придобива смисъл, след включването в проекта на Кенет Брана (ХЕНРИV, ПЕПЕЛЯШКА). „Може би най-вълнуващият ден в подготовката за филма беше, когато разбрах, че Кен е заинтересуван да го режисира и да играе в него“, признава Грийн. „Имам огромно уважение и високо го ценя и като актьор, и като режисьор. Изведнъж този хипотетичен сценарий, който бях написал, се превърна във филм, какъвто можех да си представя през погледа на Кен и величието на хората, които той можеше да привлече към проекта“.

Джеймс Причард, правнук на Агата Кристи и председател на сдружение Агата Кристи, е съгласен с Грийн: „Гледам филмите на Кен от съвсем млад – гледал съм неговия„ХенриV“като част от обучението ми в университета. Да работим заедно по този филм, с този невероятно талантлив режисьор и един от най-добрите актьори на своето поколение, и точно талант от неговия калибър да иска да играе Поаро, ме изпълни с невероятна гордост“.

Известен със слабостта си към класиката, Кенет Брана е точен избор от самото начало. „От Fox знаят, че обичам трилърите и ми предложиха този може би най-класически трилър“, припомня си актьорът-режисьор. „Като че ли те знаеха и че обичам влакове – определено харесвам заглавието „Убийство в Ориент Експрес“. Винаги предизвиква особен ефект и ти припомня златната ера на пътуванията. В сюжета важни са героите, освен това действието е съсредоточено в много ограничено пространство, в което всички са под огромно напрежение. Героите са безкрайноинтересни и коренно противоположни един на друг и се сблъскват при възможно най-опасни обстоятелства. Прочетох сценария на Майкъл Грийн и бях абсолютно обсебен от него“.

При наличието на доста екранизации на романите на Кристи, желанието на Брана е да покаже в нова светлина тези герои, представени от Грийн с повече дълбочина и съчувствие, както и да изследва по-обстойно тяхната мотивация за отмъщение.

„Майкъл Грийн наистина обожава книгата и героите. Той не се опитваше да създадеевтино забавление, нито да осмее героите – особено Еркюл Поаро“, отбелязва Брана. „Има голяма доза съчувствие в сценария, а едно от нещата, които ме изненадаха и развълнуваха по отношение на филма, беше че той е донякъде емоционално преживяване, което зрителите не могат да си представят. Филмът стига по-далеч, защото представя теми като мъката, загубата и отмъщението по много изтънчен и одухотворен начин“.

Да не забравяме и обстановката, в която се развива действието. За модерната публика пътуването се е превърнало в нещо досадно, в средство да се стигне до определена дестинация. Обстановката в Ориент Експрес предполага едно завръщане към грижите и прецизността, които са били характерни за пътуванията по това време и към истинския лукс на това преживяване. Сценарият на Грийн улавя чара на епохата и представя прочутия влак до най-малкия детайл.

„Майкъл се наслаждава на златната епоха на пътешествията и отделя внимание на всеки детайл в Ориент Експрес, както и на впечатленията на други хора от него“, казва Брана. „И двамата изпитахме това донякъде детинско вълнение от възможността да прекосим Европа на този дворец на колела, с неговите ограничени пространства, които ви карат да се замислите какво от всичко в него би се раздрусало през нощта. Така че неговият точен усет към книгата, към емоционалната й дълбочина и настроенията в нея, чувството за забавление и въодушевление, както и уважението към романа – всичко това присъстваше на всяка страница. За мен неговият сценарий беше истинско богатство“.