Една от най-известните чешки писателки е българка – Бианка Белова спечели наградата за най-добра книга на годината в Чехия и Наградата за литература на Европейския съюз! 

„Чешка писателка с български корени“ – така медиите в Чехия представят Бианка Белова, един от най-значимите съвременни автори там. Бианка е дъщеря на инж. Бечо Бечев, който е роден в Кърджали, живее в Прага и 25 години работи като звукорежисьор в киноцентъра „Барандов“. Родена и учила в Прага, като ученичка Бианка е прекарвала ваканциите си в България. Първият роман, който написва, така и не вижда бял свят и остава в писателското й чекмедже. Той е посветен на българската й баба – била е кралица на красотата, коронована от самия цар, млада майка, глава на семейство, народен представител, поетеса, но най-вече любеща баба. „Когато си отиде, имах чувството, че сякаш всичко помръкна – усещането за това не ме напуска и до днес.“

Публикувани са четири нейни книги: „Сантиментален роман“ (2009), „Мъртвецът“ (2011), „Целия ден нищо няма да се случи“ (2013) и „Езерото“ (2016). Омъжена е за англичанина Ейдриан Т. Бел, вокалист на популярната в Чехия инди група The Prostitutes. Имат три деца.

Миналата година (2017) беше най-успешната в литературната й кариера. С романа си „Езерото“ Бианка спечели най-голямата чешка литературна награда – „Магнезия литера“ (за най-добра книга на годината), а също и Наградата за литература на Европейския съюз.

За съжаление многото й ангажименти по света станаха причина тя да няма възможност да дойде за българската премиера на световния й хит „Езерото“. Той излиза у нас в превод на Васил Самоковлиев и издание на „Изида“. Баща й обаче ще се включи в представянето на романа в Регионална библиотека – Кърджали на 3 октомври. На 18 октомври в Пловдив ще има събитие с участието на преводача Васил Самоковлиев. Софийската премиера на романа ще бъде на 6 ноември в Чешкия център.

„Езерото“ е роман за душевното израстване и търсенето на истинския смисъл на живота.

Езеро, което се намира някъде в затънтена Азия и което е дълбоко замърсено с всякакви отпадни и отровни вещества. То съхне бавно и хищно изяжда бреговете си. Рибарско градче в бивша съветска република, където мъжете си пият самогона, жените се тревожат за тях, когато са за риба, децата си чешат екземата по тялото, причинена от отровната езерна вода. Едно от тях, Нами, расте без родители, при баба си и дядо си. Предстои му да ги загуби, да изживее първата си любов, омърсена от руски войници насилници, да тръгне по широкия свят, за да дири майка си. След перипетии и срещи с хора от различни съсловия, местни и руснаци, подобно на древния уроборос началото захапва финала си и синът открива майка си, но не остава с нея. Възмъжал, той се завръща при вездесъщото езеро – край неговите брегове и в зловещите му води той ще търси своите корени и самия себе си. Пътешествията и преживяванията на Нами в един съвременен реалистичен, но неконкретизиран териториално свят са основата на повествованието, поднесено сладкодумно на лаконичен, но точен и ярък образен език. Романът се чете на един дъх и неслучайно получава едни от най-големите литературни награди в Европа.

Според самата Бианка Белова романът й е „пример какво ще стане, когато човекът поема в ръцете си историята на света и я приспособява към своите нужди“.

Вашият коментар