elizium

ОТ АНЕЛИЯ КРЪСТЕВА

Май това ще бъде филмът на лятото” – казва някой до мен в киното. Настроена съм за това от момента, в който видях плаката с Мат Деймън. В Мол България съм. Зала 2 на кино Арена е малка. Звукът е уникално чист. Чувам различните кристални звуци, съвсем отделени един от друг. Наслаждавам се на факта, че те не се превръщат в общ трясък. Винаги съм смятала, че за да направиш добър фантастичен филм, трябва да имаш много нестандартно мислене. Любопитна съм какво се е случило във фантазиите на Ниил Бломкамп след  „Сектор 9”. Искам да надникна в неговата представа за бъдещето. Нетърпелива съм.

Годината е 2154. Земята се е превърнала в гето. Остатъците от сгради се белеят като оглозгани човешки кости. Липсва природа. Сякаш съм попаднала в ромската махала. Героят на Мат Деймън – Макс, е малко момче, което мечтае да отиде на създадената от богатите космическа станция Елизиум. А тя е близо, бледите й очертания се виждат с просто око от земята. Там няма болка. Има природа и красота. Има технически средства, които са достигнали мечтаното от цялото човечество съвършенство – премахване на болестите. Там има и хора, които държат под пълен контрол бедните земни жители.

Космическата красота ме грабва. Силата на визуалния контраст ме завладява. Елизиум – Земя. Чистота – мръсотия. Здраве – болести. Зеленина – сивота. Богатство – бедност.

Elysium_8 „Елизиум” се оказа ценен за мен не само заради удоволствието да видя идейните технически средства от бъдещето. Той съдържа в себе си една неумираща мечта на човечеството. Сигурна съм, че всеки от нас в тежък момент от живота си е искал да се случи чудо. Всеки от нас е изпитвал безсилие пред невъзможността да прекрати страданието на болно дете? Мислили ли сте, че е възможно затварянето на болестите обратно в кутията на Пандора? В светът на „Елизиум”, това се случва. Но както става и в реалността – качественото лечение е само за избрани.  И тези избрани са богатите и техните деца.

Когато четях финалните надписи ми се прииска да имах възможността да си взема нещо от него. Ако можех, щях да взема всички тези безценни уреди, които премахват човешките болести. Запитах се какъв би бил нашият живот без болката. Щяхме ли да бъдем по-добри или липсата на страдание би ни превърнала в безчувствени машини? Дали когато спрем да се борим за оцеляването си, няма да се превърнем в „богатите”, чийто единствен стремеж са парите и надмощието над другите.

За мен няма спор – „Елизиум” е филмът на това лято.