IMG_0211Емил Андреев: Дунава ми помага, той е като Господ!

(За новата книга на писателя след 5 години затишие)

Последният ти издаден сборник – „Ломски разкази 2“ – излезе през 2006 г. Какво те провокира да напишеш нов сборник сега?

Имах непубликувани разкази и едноименната повест за Боби. Реших, че си струва да видят бял свят. Освен това не бях издавал книга от пет години и се притесних да не ме забравят читателите. Мисля си, че хората обичат да четат разкази и повести, и сега ще проверя дали съм прав.
Снимка: интериор на Книжен център Greenwich, където и ще се състои премиерата на „Боби Блажения и Другия американец“ на 31 март.

Откъде черпиш вдъхновение за написването на творбите си? Дунав ли е твоята муза?

От това около мен, от случилото се преди и от онова, което има да стане. Дунава ми помага, той е като Господ – тече си и ни отминава. Но е велик!

Магическите и фолклорните елементи са често срещани сред привидно реалистичния контекст на сборника. Откриваш ли фантастичното и в живота?

Самият живот е толкова фантастичен, че никой не би могъл да го измисли, дори и Дунава. Аз непрекъснато съм в магията му и скромно й се дивя.

Ти си сред сценаристите на „Под прикритие“ и „Четвърта власт“. Има ли криминална нишка в разказите и повестите?

Bobi-211x300Когато има престъпление, то оставя диря върху повествованието, иначе не го търся самоцелно, за да е по-интересно. В киното разказът е нагледен, там лицата и очите са важни наред със случващото се пред погледа ни; то е колективно като направа и криминалната нишка винаги е от полза.

Героите ти са много живи като образи с характерни, отличителни за всеки от тях черти. Имат ли прототипи в реалния живот?

Някои – да, но повечето са събирателни. Търся типичността, онова, което ни сближава и ни кара да се съпреживяваме.

Кой е любимият ти герой от сборника? А любимият разказ/повест?

В настоящия – Боби, защото е много нов, невинен и чист, но иначе не гледам по този начин на героите си.

Вашият коментар