Хората никога не са били толкова свързани, колкото в наши дни. Благодарение на смартфоните ние никога не губим връзката помежду си и във всеки един момент може да открием всеки човек, където и да се намира по света. А благодарение на едно просто изобретение сме в състояние да комуникираме с хора, отделени от нас чрез езикови бариери, граници, та дори и океани…

… в крайна сметка всеки знае какво означава , нали така?

Сега Sony Pictures Animation ни отвежда в свят, скрит във вашия телефон, за да се потопим в едно жизнерадостно приключение в Емоджи: Филмът.

„Емотиконите в телефона ни помагат да се изразяваме, когато нямаме време, когато не сме му мислили много или когато ни е страх от комуникация“, казва Тони Леондис, един от сценаристите и режисьор на Емоджи: Филмът. „Когато получа емотикон със сърца вместо очи от майка ми, това наистина означава нещо – кара ме да се засмея. В този технологичен свят, човешките сърца все пак успяват да намерят път едно към друго“.

„Всички използват емотиконите, те са част от ежедневието ни“, казва продуцентката Мишел Раймо Койате. „Винаги съм харесвала анимационните филми, отвеждащи ни в свят, с който си имаме работа всеки ден, но за който никога не сме се замисляли“.

Най-важното в Емоджи: Филмът е – каква изненада – един телефон, чийто собственик е тийнейджърът Алекс. А най-важното в този телефон е Текстополис, където живеят всички емотикони. „Текстополис е шумна и оживена общност, която има едно основно предназначение: да помага в комуникацията на Алекс“, казва Леондис. „Емотиконите се будят сутрин, отиват на работа и всеки има специална и много важна роля“.

Всички емотикони трябва да бъдат нещо конкретно – съответната емоция, която изразяват. Без значение какво чувства в момента, Усмивка винаги трябва да се усмихва, Плач винаги трябва да плаче, дори и когато е спечелил от лотарията, а Коледното дърво трябва да… си изглежда коледно.

Но тук някъде се намира Джийн – емотикон, който още от раждането си може да изразява всяка възможна емоция, а това постоянно му създава проблеми.

„В света на емотиконите, които по начало могат да изразяват само една емоция, появата на емотикон, умеещ всякакви емоции, звучи като потенциална заплаха“, казва Леондис. „Подобна е и ситуацията в нашия свят, където ако си различен, това те превръща в заплаха за някои хора“.

„Това, заради което Джийн ми стана толкова симпатичен, беше неговото чувство, че нещо не му е наред. Не, че е различен, а че е развален, и че трябва да се поправи“, казва Койате. „Когато поема на това пътешествие, за да се „вкара в правия път“, той разбира, че не е развален, а напротив – това, че е различен, го прави по-силен. Това е най-голямата метафора във филма и мисля, че това е универсално правило“.

Заедно със своя приятел Дай 5, Джийн се заема да издири хакерката емотикон Терабайт, която му обещава, че може да го поправи, стига да намерят път към Облак. Естествено, това пътуване променя Джийн, но не така, както е очаквал.