На 29 декември, от 18,30 ч. издателство „Ентусиаст“ и Маргарита и Любен Дилови, представиха в книжен център „Гринуич“ третия том от поредицата със събраните съчинения на прочутия си баща. Поредицата е с оригинални илюстрации на Владимир Тодоров и библиотечно оформена от Чавдар Гюзелев. Третият том съдържа романите „Тежестта на скафандъра“ и „Да избереш себе си“.

Флиртът с границите на човешкото е основната тема и в двата знакови романа от Любен Дилов, събрани в един том и представяни от издателство „Ентусиаст“. Макар и писани през близо 40 години, буквално в две различни хилядолетия, и „Тежестта на скафандъра“ и „Да избереш себе си“ показват по един странен и провокативен начин срещата с извънземното. Като флирт. Като флирт с извънземния разум и като флирт със самия себе си, когато изкушението на съвременната наука да се самопревърнеш в полубог става неудържимо.

Еротични по особен начин, неизбежно забавни и дълбоко философски, и двата романа третират типични за научната фантастика сюжети, но по неочакван и често – парадоксален – начин. „Да избереш себе си“ може да бъде представен и в течението на кибер-пънка, но и като „чиста“ научна фантастика, докато сходството на „Тежестта на скафандъра“ със „Соларис“ на Станислав Лем (писани по едно и също време) бележи приликите между двамата писатели, които ги съпътстват през целия им творчески живот. Дори през 1976 г. на изданието на фестивала в Познан, когато Дилов получава най-голямата европейска награда за фантастика – „Еурокон“, Лем е награден със същото отличие за цялостно творчество. „Тежестта на скафандъра“ провокира с нетрадиционното отношение към традиционен сюжет. Ако при Лем подходът е по-скоро мистичен и психологичен до границите на параноята, което провокира и двете популярни екранизации – на Тарковски от 1972 г. и на Содърбърг от 2002 г. , Дилов предпочита да остане философски-ироничен и да представи същото изпитание, като изпитание на границите на човешкото, където само хуморът и самоиронията могат да те спасят и да ти помогнат да преживееш самия себе си. Или онова, в което си се превърнал. Един от най-добрите български критици на научна фантастика, Огнян Сапарев, дефинира разликата по следния начин: „Проблемен център на романа е остроумната „теория на контакта“ като космически флирт. Флиртът е „един несъзнателен блъф с добродетели“: несъзнателна лъжа, предизвикана от инстинкта за общуването, за спечелване на другия. В тази област не машините, а сърцата, жадуващи взаимност, могат да подскажат какво трябва да се прави. Но осъществяването на жадуваната взаимност може да стане само… посредством машините. Това не е единственият ироничен парадокс, срещата на двата разума придобива характер на спартакиада; добрите намерения довеждат до трагични резултати; самоунищожението на една форма на цивилизация довежда до възраждане на друга…“

В „Да избереш себе си“ Даниел Димих е изкушен да се превърне в съвършена машина, уж за да се отърве от оковите на човешкото, но всъщност за да попадне в лапите на вечното изкушение, предлагано още на д-р Фауст. Разликата е, че в случая той сам е и изкушеният, и изкусителят. Само че границите на традиционните етични дилеми са разширени до онези места, любезно предоставени от съвременната наука, където моралът трябва да бъде преведен на код за програмиране и превърнат в алгоритъм за всички възможни случаи на човешко/нечовешко и съжителството с него. Неслучайно като мото на своя роман, Дилов поставя цитат от „Или-или“ на Сьорен Киркегор, сякаш за да предложи още един „тип човек“, освен прочутата триада на екзистенциализма (естетически-етически-религиозен), а именно – човекът-машина.

„Излизането на романа в началото на нашия век, съвпада с първите опити юридически и етически да се определят границите на намеса в човешкото. От чисто механичната подмяна на износени или увредени органи, до правата на изкуствения интелект. И „Да избереш себе си“ е само ироничното, забавно, на места откровено еротично начало на един прелюбопитен път, който предстои на всички ни“, сподели Любен Дилов-син с почитателите на баща си.