vera_frontЕдна от най-силните руски съвременни творби, носителят на „Руский Букер“ за 2015 г., обявеният за бестселър в родината си роман – „Вера“ на Александър Снегирьов, излиза на български, тиражиран от издателство „Милениум“.

Всичко започва с раждането на бащата на Вера – Сулейман, през 1937 г. След това се зарежда като в калейдоскоп, ту сюрреалистично, ту натуралистично, задъхано, но и отмерено в перфектен ритъм, животът на две поколения до днес. Това е съдбата на родителите й, а след това на самата Вера – на руснаците, а и нашата българска орисия, която е не много по-различна.

Великата отечествена – „най-страшната война в историята на човечеството“, неволите на хората в окупираните територии, потресаващи моменти от фронтовата линия са разказани мимоходом, без да се поставя акцент върху драмата. Камерата не спира да се върти, а читателят е този, който трябва да спре и да се замисли. Социалистическото общество, промените в държавата и последвалата вълна на емиграцията – авторът не пропуска нито един маркер на времето. Той се спира на битието на една руска девойка в САЩ, смаяна от измеренията на материалното изобилие. Не пропуска преселението на граждани към селата, водени от носталгия или от желание да превърнат провинцията в резиденция за лов и гуляи. Велможите на новото време със самочувствието си на богове са патетични и будещи съжаление. Мутрите-новобогаташи и жените им, горди с безбройните си козметични операции, подкупните полицаи, патриотарите и протестърите, тълпата от бежанци-трудови емигранти – всяко едно съвременно явление има своите типични герои и истории, които се вплитат в биографията на Вера.

Щрихите, насени от автора, са много плътни и ярки и създават наситен, раздвижен, атрактивен фон, романът е сякаш сценарий, готов за филм. Това е фонът, на който тече животът на главната героиня – в началото силна, разумна, авантюристично настроена, след това – увлечена от вихъра на времето. Тя постепенно затъва в депресия, изгубва себе си в шизофренни халюцинации и сякаш се разпада в хаоса на собствената си неприспособимост. Романът се чете на един дъх, с огромна наслада и любопитство, над които надделява тъгата.

%d1%81%d0%bd%d0%b5%d0%b3%d0%b8%d1%80%d1%8c_%d0%b7%d0%be%d1%82%d0%be%d0%b2_1Александър Снегирьов споделя в свое интервю, че идеята му за романа се ражда, когато среща и се влюбва в прототипа на Вера. След това заживява в нейната кожа, както прави с всеки герой. Той признава, че през 2005 г. след първата си награда – за „Дебют“, е смятал, че успехът му е случайност и за да не се тревожи от присмеха на приятелите си, които могат да открият събитието в интернет, си избира псевдоним. Истинското му име е Алексей Кондрашов. Той е едва на 36, а е написал вече седем романа, четири от които – наградени с най-престижните руски литературни награди. Учил е архитектура, завършил политология, сътрудничил е на различни известни списания. Днес Снегирьов успява да бъде единствено писател, може би благодарение на големите парични премии от наградите си. Само за „Букер“-а той получава 15 хиляди долара. Казва, че е заработил 30 хиляди до сега.

Читателите са възхитени от него, критиците не по-малко. „Вера“ е роман, който докосва най-тънките струни и осветява най-тъмните ъгълчета в нашето съзнание, прозира причините за явленията и обобщава тенденциите. Цялата национална галерия от образи е събрана в един-единствен искрящ символ – Вера.“ , пише сп. „Новый мир“.

„Всеки малък детайл създава цял нов образ, гради социален типаж с десетилетна история: авторът с еднаква лекота разказва за селячката от колхоза и за преситената от луксозния живот столичанка, прескача от Втората световна война до бежанската криза. Този роман е като картина на Йеронимус Бош – ала с много тънка ирония.“, коментират от „Московский комсомолец“.

 „Авторът е надарен с онова рядко остроумие, което веднага отличава добрата литература от наистина прекрасната. „Вера“ е книга, която бихте искали да четете отново и отново, за да запаметите някои моменти и да ги цитирате при нужда.“, изтъкват при връчването на премията „Национален бестселър“ за 2015 г.

„Сгъстена, кинематографична, емоционална проза, без нито един излишен герой, без нито един излишен ред, без нито един излишен епитет.“, гласи отзивът в lenta.ru.

Сравняват романа с поезия и усещането за това е предадено от перфектния превод на Татяна Чипева. Автор на блестящата корица е Капка Кънева.vera_full

„Вера“, Александър Снегирьов – откъс

Руската девойка, озовала се в чужда страна, бързо се урежда. Не успяваш да се огледаш, и тя вече действа: забавлява местните мъже, усвоила е тайнството на плащането на данъци, бяга сутрин, вмъква чужди думи в телефонните разговори със застаряващите си родители. Но в един момент задължително идва денят, когато случаен, едва забележим откъслек от оставеното, почти заличено от биографията родно блато – там пак нещо е гръмнало или е паднал метеорит – долита до благоухаещия свят и се пльосва върху полите на тъкмо излязлата от химическото чистене дреха.

Нашата героиня се заинатява, удвоява натоварването със спорт и социална активност, но сянката на приближаващия се метеорит вече е закрила слънцето с гнусна носталгия.

Тя се труди без почивни дни, курсове по готварство, уроци по еротично майсторство, седмичен круиз, за силено темпо на културните събития. Започва да си общува с приятелки и съпруги сред съотечественици те си. Събират се веднъж месечно, говорят си за коли, кучета, деца, мъже, пикници, йога и пак коли. Хапчетата вече не помагат, разсеяна е в разговорите, ридае по време на минет. Спира да общува със съотечественици, премахва контакти, не отговаря на обаждания. Тайно си пийва, разглежда снимки от предишния живот, които е взела със себе си от сантиментално невнимание.

Трябваше да ги изгори. Да затвори люковете на наводнените отсеци. Сега е късно.

Дребна благотворителност, състрадание към животинките. И колкото повече са опитите за отсрочка, толкова по-мъчително става. Добре че няма деца, а може пък и да е лошо. Ако имаше деца, щеше да опита да се убеди, че всичко е заради тях. Направила е всичко както трябва, преместила се е в цивилизования свят, където е заобиколена от порядъчни хора. Докато приятелките от училище, които, напращели от картофите, разхождат сополанковците си по разбития асфалт, където снегът е черен, а водата – жълта. А онези, на които им е провървяло, духат на бандитите, подули са се от силикон и са хукнали по манастирите с ВИП покани за ВИП мощи.

На нея всичко й е много добре. Само храната наоколо е малко в повече. Храната е навсякъде. Иска ти се да обърнеш масата, да се омажеш, да се отъркаляш с кикотене и да наплашиш старците на годеника си, съседите, приятелките си от съблекалнята във фитнеса. А най-добре е полека да раздадеш каквото си придобил, да оставиш вратата широко отворена и да се махнеш с еднопосочен билет.

Руската емиграция е бедна на духовни маршрути и те се свеждат до два: безогледно потапяне в новото със свирепо заличаване на спомените или пък педантично, сантиметър по сантиметър, търсене на грешките във всичко, което е било преди, за да се закърпи с тези грешки раната на загубата. По силата на душевната си слабост привържениците на втория път се отличават с това, че са особено озлобени и единственото, което правят, е да изобличават предишното си местожителство. Те с трескаво удоволствие разпространяват всяка ужасна новина за напуснатото отечество, дърпат покривалото и показват на всички и най-вече на себе си. И всичко това – само за да се оправдаят. Бягството ми, дето се вика, не е било току-така, не напразно съм се отскубнал от задръстеното и зловонно лоно на уродливата родина. Измъкнал съм се на светло и сито. И сега мога да живея и да се удовлетворявам на воля. И дори до края да не се пречистя, поне децата ми ще си поживеят.