Издателство ИБИС представя „Завинаги мое момиче“ от Хайди Маклоклин

ОЧАКВАЙТЕ НА 19.02.2019 г.

Трогателна история за втория шанс, разкаянието, прошката, изкуплението и една голяма любов.

Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран – да играя футбол в колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си.
Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих – усмивката ѝ, аромата ѝ…
А сега се връщам.
След десет години.
Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време.
Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче.

ТРЕЙЛЪР НА ФИЛМА ПО КНИГАТА

ОТКЪС

    Глава 1

ЛИЪМ

Леко похъркване ми напомня, че не съм сам. Тежестта на проснатото върху мен тяло ме разбужда веднага. Във въздуха и чаршафите се усеща застоялият аромат на парфюм.
Завесите са дръпнати и слънчевите лъчи нахлуват през големия прозорец, който ми осигурява страхотна гледка и уединение.
Когато се обръщам, виждам лице, което не познавам, лице, което не мога да свържа с име. Не си спомням как тази жена се е озовала в хотелската ми стая и в леглото ми.
Вероятно мога да си обясня частта с леглото.
Русата коса ме навежда на мисълта, че не съм си правил труда да я питам за името ѝ или коя е любимата ѝ напитка. Сигурно разговорът ни е бил само с очи, ръце и устни. Има един-единствен цвят коса, който може да накара сърцето ми да затупти, и той не е рус.
Нито червен.
Очите също.
Никога сини очи.
Трябва да са кафяви или зелени, но никога сини.
Това не е плъзгане надолу по спиралата, нито предизвикана от дрога безпаметност. Не вземам наркотици и никога не съм вземал, но пия прекалено много в определени случаи. Като снощи. Така се справям с грешките и с провалите си. Може и да съм преуспял на сцената, но нощем съм самотен.
И адски се боя, че ще умра сам.
Пресягам се за телефона, за да проверя колко е часът, но вместо това отварям галерията, в която е нейната снимка, и палецът ми се задържа над лицето ѝ. Ще я видя, щом се прибера у дома, и не знам какво ще ѝ кажа.
Знам, че тя ме мрази.
Аз се мразя.
Съсипах живота ѝ. Това се казва в гласовото съобщение, което пазя от десет години и прехвърлям от телефон в телефон само за да мога да чуя гласа ѝ, когато съм най-потиснат. В състояние съм да повторя всяка ненавистна дума, която ми е казала, докато бях прекалено зает, за да ѝ вдигна или да ѝ върна обаждане.
Така и никога не намерих една секунда, за да ѝ звънна и да ѝ обясня какво направих с връзката ни. Тя беше най-добрият ми приятел, а аз я оставих да се изплъзне между пръстите ми само за да си спестя болката от това да чуя, че не ме иска повече.
И аз имах мечти.
Тя беше част от тях, но никога нямаше да ги приеме. Защото аз реших да не изживявам нейната американска мечта. Исках да изживея моята.
Решението ми унищожи всичко.
Непознатата протяга ръка и гали моята. Дръпвам се бързо. Сега, когато вече съм трезвен, нямам никакво желание да бъда нещо за тази особа.
– Лиъм – казва тя, а гласът ѝ, за който тя вероятно смята, че е прелъстителен, звучи като бебешки.
Побиват ме тръпки, когато жените ми говорят така. Не усещат ли, че е нелепо? Никой мъж с всичкия си не харесва такива неща. Не е секси.
Омотавам чаршафа около кръста си, сядам и пускам крака от леглото, далече от нея и от протегнатата ѝ ръка. Гърбът ми се стяга, когато усещам, че леглото се размърдва. Изправям се и издърпвам чаршафа, за да се покрия поне малко. Не би трябвало, но ми пука. Видяла ме е в тъмното, но няма да позволя нищо повече на нея или на фотоапарата ѝ.
– Зает съм. – Гласът ми е овладян и не издава емоции. – Хорхе, портиерът, ще се погрижи да се прибереш с такси.
Спя умишлено с лице към банята, за да не се налага никога да гледам към тях, когато им казвам да си тръгват. Така е по-лесно и няма чувства. Всяка се надява, че тя ще бъде тази, която ще ме опитоми и ще ме накара да се обвържа.
Не съм имал сериозна приятелка, откакто се включих в шоу бизнеса, и никоя забежка за една нощ няма да промени това. Тези момичета не значат нищо и никога няма да значат. Бих могъл да се променя. Да се установя и да се оженя.
Да имам едно или две деца.
Но защо?

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here