Дойде време за продължението на хитовата лента отпреди четири години. Като всеки един успешен екшън филм това е най-нормалното нещо. „Закрилникът“ и „Джон Уик“ бяха може би най-дoбрите екшъни на 2014 г. Като се има на предвид, че очакванията към тях не бяха големи. И двата филма бяха един своеобразен „One-Man-Show“, съответно от Дензъл Уошингтън и Киану Рийвс. И ето –  двата филма се сдобиха с втора част. Докато втория „Джон Уик 2“ да бе по-добър от първия, то същото не може да се каже за „Закрилникът 2“.

Големият Дензъл Уошингтън се завръща в една от най-запомнящите си роли, а именно ролята на Робърт МакКол – бивш член на американските специални служби, който е инсценирал смъртта си и води спокоен живот в Бостън.  Както често се случва в тaкива филми обаче, спокойствието не трае дълго и воден от чувството си за правда, героят е въвлечен в ситуации с екстремно насилие. В конкретния случай отколешната му приятелка Сюзан (Мелиса Лео) е убита и МакКол поема по пътя на кърваво отмъщение.

Още малко от същото, моля! Няма кой знае какви съществени разлики между първия и втория филм. Героят на Дензел всява справедливост наред –  играе ролята на ангел-хранител на онеправданите и обезправените и най-лош кошмар на злодеите и мерзавците. Това, което отличава двата филма един от друг е липсата на елемента на изненадата. В първа част главния герой живее средностатистически – работи в строителен хипермаркет, вози се в градския транспорт, чете книги, сприятелява се с всякакви хора и готов да помогне на всеки (привързва се към младо момиче на повикване), един зрител, докато гледа филма се увлича в спокойния живот на Робърт МакКол и изведнъж… БАМ – оказва се, че притежава изумителни бойни способности; че е инсценирал смъртта си; че има тъмно минало; че (най-вече) с него шега не бива. В „Закрилникът 2“ има няколко козметични промени – същия дружелюбен МакКол (вече с коса – не е с „лъснато кубе“) с нова работа (има си нещо като „собствен бизнес“ – шофьор на повикване е), този път не се сближава с проститутка, а с младеж, който е тръгнал по лоши пътища и не може да даде воля на таланта си, а именно – рисуването. Докато в първия филм на практика героят на Дензел бе сам срещу чужди, то сега е сам срещу свои, т.е. мирогледът му за света ще претърпи колизия точно там, където най-малко очаква.

Имаме налице успешен филм, разбирай в комерсиален аспект. Създателите му решават да направят продължение. Какво трябва да променят? Нищо. Абсолютно нищо. Замислете защо хората ще да гледат „Закрилникът 2“. Те ще отидат защото са били впечатлени от първа част на филма или защото харесват Дензъл Уошингтън. Те няма как да знаят дали филмът е добър или лош преди да са го гледали. Ще си дадат парите за билет, лека-полека приходите на филма ще се увеличават и продуцентите ще бъдат доволни, без да се интересуват дали филмът се е харесал или не. Именно поради тази причина „Закрилникът 2“, с изключение на споменатите леки промени, се движи по същата схема с филма от 2014 г. Щом веднъж един продукт е бил успешен, то няма как да не предизвика интерес за втори път.

В никакъв случай не казвам, че „Закрилникът 2“ е слаб филм. Просто няма да видите нищо различно от първия филм. Екшън сцените са адекватно заснети, разбира се, с нужното преувеличение и с нужната „безсмъртност“ на главния герой за подобен тип филми. Като явен минус на филма бих посочил липсата на силен антагонист във филма. В „Закрилникът“ Мартон Чокаш като че ли да бе идеалния лош – интелигентен, хладнокръвен, безсърдечен. Сцените с негово участие бяха наистина наелектризиращи. В „Закрилникът 2“ Педро Паскал играе ролята на основния противник на Дензел Уошингтън. Ролята му е вяла и неубедителна, като именно при него трябваше да се породи елемента на изненада у зрителя (при гледане на филма ще веднага ще схванете какво имам предвид), но… уви, поне при мен не се получи.

Звездата на филма е невероятния, уникалния, неотразимия, неповторим Дензел Уошингтън. Ах, този Дензъл. Има наистина необикновена харизма. Само забележете – във всеки едни филм прави едни и същи физиономии, едни и същи мимики и жестове на лицето, винаги ръси философии –  изглежда по един и същи начин във всички негови филми. Но какво присъствие има само! Трудно мога да назова второ име в Холивуд с такава аура като неговата и друг актьор без слаба роля (не се изхвърлям!) в цялата си актьорска кариера. Робърт МакКол ми напомня на Джон Крийси от „Мъж под прицел“. Даже, в кръга на шегата, си помислих, че може би е негов брат. Всеки, който е гледал култовия филм на Тони Скот знае какво имам предвид.

В поддържащите роли ще забележите присъствието на носителката на „Оскар“ Мелиса Лео – царицата на второстепенните роли. Имам чувството, че да има само две реплики на кръст, отново ще бъде на ниво. Педро Паскал го споменахме. Ако сте гледали сериала „Наркос“ или четвърти сезон на „Игра на тронове“ (играе ролята на Оберин Мартел), веднага ще добиете визуална представа за него. Аштън Сандърс играе момчето, което се сближава с героя на Дензел Уошингтън. На първо четене това е непознато име. Сетете се обаче за един от най-противоречивите  носители на „Оскар“ в историята – „Лунна светлина“, където станахме свидетели на една от най-неконвенционално разказаните хомосексуални истории в три сегмента – детство, юношество и зрялост. Аштън Сандърс играе главната роля във втория сегмент. Ще забележите и Орсън Бийн , който играе г-н Лорън Брей от един сериалите на нашето детство „Д-р Куин Лечителката“ (честно – не знаех, че е още жив).

Режисьор на филма е Антоан Фукуа. Един от изявените жанрови режисьори в Холивуд. Ако се вгледате във филмите, които е режисирал, ще видите, че са само и единствено екшъни, мъжкарски филми, перфектни за мързелива събота вечер, в които да се настаниш на дивана и да гледаш с бира и чипс пред теб. Изброявам – „Плачът на слънцето“, „Снайперист“, „Код: Олимп“, „Великолепната седморка“ и др. В това число изключвам „Тренировъчен ден“ (Дензел печели „Оскар“ за главна мъжка роля), който не е типичния екшън, даже бих казал, че се отдалечава доста от жанра. И по ирония на съдбата това се оказва и най-добрия филм на Фукуа. С няколко думи – в лицето на Антоан Фукуа няма да намерите най-креативния режисьор, но ако искате да гледате неангажиращ филм с динамично развитие, без да си напъвате особено мозъчните клетки, то това е вашият човек. Гледаш и се кефиш. Както се казва – за всеки влак си има пътници, всеки си има различен вкус за филми.

В „Закрилникът 2“ Фукуа се „съюзява“за втори път със сценариста Ричард Уенк, който отново не изневерява на стила си. Автор е  на сценарии като „16 пресечки“, „Механикът“ (с Джейсън Стейтъм, а не шедьовъра с Крисчън Бейл), „Непобедимите 2“ и „Джак Ричър: Не се връщай“. Както виждате –  все вдигащи адреналина филми.

„Закрилникът 2“ ще се хареса на три типа зрители. Такива, на които им е харесал първия филм; фенове на Дензел Уошингтън; хора без особени очаквания и претенции, такива, които са решили да разпуснат с нещо различно, като не е задължително да сте гледали филма отпреди четири години. Останалите спокойно може да го подминат.

Вашият коментар