Залата в Художествената галерия се оказа тясна, за да побере желаещите да се срещнат с двама от най-обичаните съвременни български автори.

Два от акцентите в разнообразната и цветна програма на тазгодишното издание на Празници на изкуствата „Аполония“ бяха представянията на „Последната територия“ от Момчил Николов, удостоен с престижната награда Роман на годината на Фонд „13 века България“, и на дългоочаквания втори роман на Захари Карабашлиев„Хавра“.

Светлозар Желев и Момчил Николов дадоха начало на задълбочена дискусия за пространствените измерения на една книга, за тенденциите в присъждането на награди в конкурсите през последните години, за мащабността на „Последната територия“ и мултикултурното послание на романа.

„Последната територия“ е вдъхновена от теориите на Карл Гюстав Юнг, но Николов разказа и за индианските теории за произхода на сънищата. Авторът подчерта, че има много изследвания как сънуваме, но не и защо, както и че съществува разлика между видовете сънища. „Това е толкова неизмерима сфера на съзнанието, която смесва сетивното с мисловното, със спомените, които наричаме интуиция, че понякога си спомняме само тези големи сънища, които имат привкус на пророчество.  А литературата и езикът позволяват разходка в един такъв голям сън“, допълни Николов.

След кратка пауза на сцената на Художествената галерия Захари Карабашлиев и журналистът и писател Веселина Седларска, редактор на книгата, продължиха разговора за ролята на езика и представиха дългоочаквания втори роман на автора на „18% сиво“„Хавра“, който само седмица след излизането си оглави класациите на големите книжарски вериги.

„Ние говорим чрез езика, но и езикът говори чрез нас. Аз съм чирак на този език и винаги ще бъда“, сподели Карабашлиев.

В разговора се включи и отговорният редактор на книгата – Рия Найденова, а сред официалните гости бяха издателят Божана Апостолова, писателите Милен Русков и Илиян Любомиров и обичаната Гери Турийска.

Криминален разказ, историческа проза, драматична любовна история и книга в книгата, „Хавра“ съчетава елементи както на напрегнат ноар, така и на историческа хроника. В нея социалното е пречупено през водовъртежите на сърцето, а динамичният и заплетен сюжет превръща кинематографичния разказ за мъж, готов на всичко в името на истината, и за жена, бореща се за любовта си, в майсторска панорама на две противоречиви епохи.

Прямо и стремително увлекателно, в „Хавра“ Захари Карабашлиев преплита история и художествена измислица, опира се на дългогодишно разследване из архивите на реални събития от Руско-турската освободителна война, редува напрегнато действие и психологизъм, за да филтрира съвремието ни през епистоларните спомени на Вера Елегина и да създаде мащабен и същевременно интимен свят, в който единствено силата на човешката воля може да промени хода на историята.