От известно време ми се върти в главата подобна тема, която дълго не можех да формулирам и обясня дори сам за себе си. Някак дефиницията сама ме намери и успях да и дам заглавие. И всичко тръгна от едно заглавие.

България е една прекрасна страна. Тук живеят много млади хора. Недокоснати, неопетнени от политика, несполуки, корупция и прочие. Хора пълни с идеи, удовхотворени, артисти, творци. Хора, които  могат да сътворят толкова много, че ако техните идеи станат реалност, България ще се превърне в първа икономическа сила в света.

Не отдавна и поради ред причини с мен се свърза момче от далечен край на България. Пълно с идеи, с възможности, с неща които иска да направи, с проекти които иска да реализира. Започвайки от кино фестивали, минавайки през комиски и стигайки чак до рок фестивали. Отдавна седя и си мисля, дали наистина хората са толкова глупави и слепи? Наистина ли никой от тях не си дава сметка, че в България идеи много! Ценната идея е КАК да направиш някоя реалност. Как на фона на тоталната стегнация нещо, което си измислил и искаш, може да стане факт.

Класически пример. В отдалечен български град, в главата на мъж се заражда идеята да съживи местността създавайки кино фестивал. Напряга сетни сили, сътворява неща, събира хора, прави организация, но всичко рухва в мига, в който се оказва, че са засегнати местни интереси, че трябват пари от общината, че трябва еди какво си от кмета пък той незнаел. Всичко пропада.

Друг пример- млад мъж в малък български град решава да реализира брилянтна идея. Ще строи еко селище. Ще има еко къщички, земеделие, йога, музика, танци, уъркшопове, концерти, ВСИЧКО за което един артист може да се сети. Ще бъде в подножието на планината, ще има собствено електричество, гостите ще се грижат сами за храната си и какво ли още не. Ще се финансира по проект на ЕС. 1г. по- късно и след много мераци и безхаберие, идеята е забравена и изоставена. Преминава се към следващата.

Актуален пример- млад мъж решава да създаде поредица от класически концерти. Ще има пиано, симфоничен оркестър, ще има зала, ще има такъв репертоар, онакъв репертоар, такова нещо не е правено от толкова млад човек в България. Трябва спонсор. Толкова хиляди за зала, + толкова хиляди за музикантите и срещу това да получи реклама.

Ок- а билети ще има ли?

Да!

А кой ще ги продава? Eventim, ticket pro, на място в залата?

Ми за да е най-евтино на място в залта.

Ок, а това цялото с благотворителна цел ли ще бъде или ще има възвращаемост за спонсора?

Ми не съм мислил, ама аз мислех реклама да му се направи хубава, после във всички градове като тръгнеме и така.

Демек парите са за вас? А план има ли? Коя е залата? Плакати ще има ли? Уеб и външна реклама? PR? Дизайн на билетите? Продавачи и промоутъри? Изготвяне на програмата, плакати, афиши, листовки? Счетоводство и отчетност на дейността? Обратна връзка към спонсора? Приходите от билетите къде ще бъдат депозирани?

С една дума- всеки талантлив младеж (а и не само) има купища идеи, които иска да реализира, но как да стане това- ако може някой друг да му каже. Нещата не се случват с магическа пръчка. Всяка идея води след себе си тонове въпроси, детайли и работа, които очакват своята развръзка.

Мисля, че идва момент, в който хората спират да летят и започват да се разделят с мечтите си, идеите си, стремежите си и стават реалисти. Започват да гледат трезво на нещата и да си дават сметка, че от не всяко дърво става свирка и не от всяка идея, става продукт. Бъдете сигурни- идейни и талантливи хора, като вас- МНОГО! Тези, които реално правят стъпки в тази посока и намират начин да прокарат пътя обаче са ценни и ИСТИНСКИ значими.

През годините се появиха толкова много хора, които опитаха да стартират свои сайтове, блогове, фейсбук профили. Един след друг те хвърляха маса пари за старт, изгаряха, виждаха колко е трудно и се отказваха. Резултатът често е плачебен и на ръба на бутафорията, но въпреки това е важно да се каже- аз успях, направих си сайт. Без значение, че ти реално ПЛАЩАШ, за да имаш хоби, за да издържаш сайта си.

Организираха се фестивали, на такива безумни места, където дори няма място за посрещане на гостите. Няма хотели, няма къщи за гости. Има ливада за палатки например. И все пак- направили сме фестивал- заповядайте.

Хора, от всяко дърво свирка не става. Намерете начина и след това адаптирайте идеята си към него. Всички мислим на широко и с размах, всички се бием в гърдите от талант, идеи и креативност. Единици си показват главите на повърхността, останалите се давим в невъзможност да реализираме мечтите си.

И кротко изчакваме момента, в който животът ни пречупва, ставаме реалисти и дори стигаме до мига, в който постваме във фейсбук профилите си подобни снимки:

Най- страшни са онези от нас, които са си повярвали и са стаили толкова гняв у себе си, толкова разочарование от неуспехите и нещата, които ги сполитат, че в главата им има само едно: „Аз мога толкова много, а държавата ме спира, хората ме спират, средата ме спира, всичко ме спира!“ Но основната цел е постигната- имаме виновен. Има причина за неуспеха. А нали това търсим винаги- къде да хвърлим вината за несполуките си. Намирайки го- вече има и отдушник за нашия гняв, за разочарованието и това, което таим в себе си.

Същият е случая с риалити форматите: „Защо избраха да спечели еди кой си, като еди кой си е 10 пъти по-добър“! Причината е същата, таланта и мечтите на едни са в конфликт с родната реалност и възможности, пазар и нужди. Пазара получава това, от което има нужда- кръв и зрелище, а не талантливи, добре пеещи мустакати момченца с очила и шкембенца.

Много недорасли и ровещи с рогата напред хора се събраха в последно време, които да дразнят и създават смут и паника, там където и без друго си я има!

Много ми се ще… просто да порастнат!