walking_path_strollerМесец май. Година- 2016г. Състояние- роби. Какво имам предвид.

Поредния ден в който случките от дена и отминаващата седмица ме провокират да лая като куче срещу това, което виждат очите ми.

Отивам за кардио в парка. Просто да потичам, опитвайки се да се абстрахирам от хората (да в софийските паркове е пълно с хора) и да подишам чист въздух, до колкото е възможно. Картините се редуват една след друга.

Две момичета, се „разхождат“. И двете са хванали смартфоните и цъкат. Вървят една до друга. Погледите забити в телефоните. Усмивките на лицата. И цъкат усилено. По едно време една се обръща към другия- виж „еди кой си“ лайкна tag-а, че сме в парка двете :)  ! Цел- постигната. Те са в парка. Tag- нали са се. Има like. Егото е нахранено. Могат да си тръгват. Преди това- чисто бял кец, впити дънки, лека блузка, прическа „отивам на тежка вечеря с хайлайфа“, кожена чанта “ местя се от вкъщи“, тежък грим „предстои ми участие в театрална постановка.  Продължих….

People in the Parks - Honorable Mention - Jocelyn DavisНе след дълго- майка стои до една пейка. До нея количка с бебе. Майката с крака блъска количката. Лява ръка- цигара (пуши), дясна ръка- смартфон. Хвърлих поглед към екрана, беше заредила facebook и scroll-ваше news feed-а. Бебето се беше успало…. Продължих.

Малко по-надолу мъж разхожда куче. Купил си е от специалните каишки с ролка. Натискаш бутона и каишката се удължава колкото си иска, за да може кучето да ходи и да души където иска, без да предизвиква стопанина, със старата оразмерена каишка да го следва. В една ръка държи ролката и цъка каишката на кучето. В другата… естествено смартфона. Хвърлих едно око минавайки покрай него- само успях да мерна синьото и началото на логото на facebook. Друго не можах. Продължих….

Стигнах до активната част на парка. Тази, където е пълно с капанчета, заведения за хранене, барчета, кафенета, царевичарки, „майстори“ на понички и др. Пътeчките се наводниха с активни „парк“ люде, ядящи нещо. Нароиха се люпещите семки по пейките и плюещи по земята. Хвърлих бегъл поглед, към най-близкото кафе….

DSC_7065Млади момче и момиче, седят на маса и се припичат на току що показалото се слънце. По една чашка с нещо пред всеки. Това бе нужно за да схвана, че са двойка. И двамата бяха „захапали“ смартфоните. Не се гледат. Не говорят. Не се докосват. Погледите в смартфоните. Активно scroll-ване и цъкане по екраните. Точно преди да ги подмина чух: „Мило, … еди коя си…. си е сменила профилната снимка“. Подозренията ми се потвърдиха. Двойка бяха….

Продължих…. Голяма поляна. Навсякъде насядали хора, опънали одеяла, ядат, пият, ядат, цъкат, пият, цъкат, ядат……

Напуснах онази част от парка, където са концентрирани заведенията за хранене, пиване, сладоледаджийките и царевичаките. Хората оредяха. След малко се потопиха в природната част на парка- без човешка намеса. Само алеи и пейки тук там. Хора- почти нямаше. Периодично се разминавах с по някой подтичващ като мен.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Прибрах се. Приведох се в приличен вид. Познайте какво направих- отворих компютъра и седнах „да видя какво става“. Facebook е чума. Рак, който до така степен ни е заразил, че самите ние не си даваме сметка. А дори и да си даваме сметка, незнаем как да се излекуваме. Седнах да видя- след като „видях“ бяха минали над 2 часа от сядането. 2 часа в които можех да помогна в домакинството, да пусна една пералня, да сготвя, да си поиграя с котката. Но не… аз подарих тези 2 часа на facebook. Резултат- никакъв. Това се случва всеки ден. Ако си дадем сметка колко време от ежедневието ни изяжда „социалната мрежа“, ще се хванем за главите. Това НЕ Е социална мрежа. Това е разделителна мрежа. Клюкарник. Кой-къде-какво ял, къде се снимал и как казал лека нощ или добро утро. Колко от вас използват „чат-а“ на фейсбук? Колко от вас комуникират с приятели през него? С колко от тях? 1-2? Това ли е социалната мрежа? Не мисля. Facebook разделя, филтрира, крие и spam-ва. Аз не искам да виждам рекламиращите се сайтове в новините си. Не искам да бъда подлъгван да кликам на публикации на брадва, на пик и прочие, защото еди кой си ги е харесал или споделил или коментирал. Искам да виждам това, от което аз се интересувам и приятелите, които наистина имам. Facebook отдавна се превърна в чума, зараза, която изяжда времето ни, не ни дава нищо и ни изолира. Как да ви кажа, че на светофара пред виден софийски Мол чух две малки КИФЛИ да си казват, „айде ако искаш да влезем до вътре, да се tag-неме и тогава да ходим на спирката на тролея.“!

facebook_2015_logo_detailНещата стават по- лоши. А спасение не иде от никъде…..