Излезе интригуващото мемоарно есе на Харуки Мураками „За какво говоря, когато говоря за бягането“, своеобразен джогинг за ума и духа!

За какво говоря, когато говоря за бягането“ (превод: Албена Тодорова, 176 стр., цена: 14 лв.) едва ли ще ви убеди да нахлузите маратонките и да се втурнете да тичате, но алегоричната японска мъдрост ще отехтява дълго в главата ви, навярно за добро. За какво говори Мураками, когато говори за бягането? За себе си, искрено и с хумор, за съкровените си мисли, за премълчаното и преглътнатото, за поуките от житейския път, за писателския труд, за предизвикателствата пред маратонеца, за вчерашния и днешния си Аз, за изнизващото се време и за браздата, която оставя. Всеки ден, години наред, той бяга в усамотение, под глухия звук от стъпките и в ритъма на любимия си рок, бяга в празното, бяга в себе си и към себе си. И всяка година участва в поне един маратон, упорито, съсредоточено, неизменно устремен към финала. Защото бягането е страст, но също и метафора за писателството и за пулсацията на живота ни.

Харуки Мураками е съвършеният посланик на Япония – книгите му са литературни събития за Америка и Европа, продават се в милионни тиражи, а всяко следващо заглавие затвърждава статута му на култов писател. Освен че е автор на монументални творби, Харуки Мураками е носител на няколко световни литературни награди, изтъкнат преводач и маниак на тема джаз. Последното навярно обяснява характерната полифонична структура на много негови произведения. Сред най-популярните му книги са „Кафка на плажа”, „Спутник, моя любов”, трилогията „1Q84”, екранизираният роман „Норвежка гора” и сборникът с разкази „Мъже без жени”. Според „Гардиън“ Харуки Мураками е един от най-авторитетните представители на постмодернизма.