Генералният почетен консул на Кралство Тайланд в България Виктор Меламед написа сборник с 20 кратки разказа. Писателският му дебют Сънища (ИК „Сиела”), който съдържа и илюстрации от известния български художник Греди Асса, ще бъде представен официално на 5 ноември от 18:30 часа в Народен театър „Иван Вазов”.

Светът – шарен, съвсем (не)изненадващ, безкрайно голям и същевременно сякаш по-малък от картонена кутийка, се разстиля с цялата си прелест в сборника с разкази Сънища на генералния почетен консул на Кралство Тайланд в България Виктор Меламед. Книгата съдържа 20 кратки художествени истории, писани от Меламед през последните четири години – от януари 2014 до юли 2018 г., и е илюстрирана от Греди Асса.

На страниците на сборника Виктор Меламед ни запознава с колоритните си герои, чиито образи демонстрират богатия му житейски опит, развинтеното му въображение и езика на сладкодумен разказвач, с които авторът изпъква във всеки от двайсетте си разказа. Сънища е книга, която събаря стени, прекосява граници и континенти, развежда читателя из най-далечни дестинации и го запознава с богата палитра от персонажи и техните невероятни, но и съвсем истински истории, за да ни напомни, че всички ние малко или много си приличаме. Това е книга за копнежи и полети – както на духа, така и във времето и пространството, в един свят на сънища, спомени и мечти, обвити в завидното чувство за хумор на своя автор.

Виктор Меламед (1958) е родом от Пловдив. Завършва Българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, а от 1985 до 2003 г. работи в авиокомпания „Балкан“, изминавайки целия път от редактор във ведомствения вестник „Полет” до вицепрезидент „Външни връзки и реклама” и говорител на компанията. От  2003 г. е почетен консул, а от 2018 г. генерален почетен консул на Кралство Тайланд в България. През 2016 г. е отличен с „Офицер на най-благородния орден на Тайландската корона” – една от най-престижните награди, връчвани от Кралството. От 2009 г. е съосновател и партньор в компанията за публични комуникации „ФАМА Консултинг“ , а от тази година е директор на Българския офис на „Американския еврейски комитет“ – най-старата неправителствена организация в света, основана през 1906 г.

Освен на сборника с разкази Сънища, Виктор Меламед е автор на книгата с детска поезия „В стаята с играчките“ (2017), посветена на любимите му внуци Виктор и Александър.

Премиерата на Сънища от Виктор Меламед ще се проведе на 5 ноември (понеделник) от 18:30 часа на Камерна сцена на Народен театърИван Вазов”. Книгата ще представят писателят и главен редактор на издателство „Сиела” Захари Карабашлиев, доц. Мариета Гиргинова и художникът Греди Асса. Актьорите Емануела Шкодрева и Васил Ряхов ще прочетат откъси от разказите „Пътешествието” и „Сънища”, а след официалната част ще се състои коктейл, по време на който авторът Меламед ще раздава автографи.

За корицата на „Сънища” е използвана творба на Греди Асса, чийто са и илюстрациите в книгата. Художественото оформление на корицата е на Дамян Дамянов.

Откъс от разказа „Писмото” из сборника „Сънища” на Виктор Меламед

По идея и с благодарност на Х.

Не знам откъде да започна… Но откъдето и да почна, все ще трябва да Ви обидя.

Значи… вижте сега… всички вие, по цялата верига, като за­почна от Вас, през шефа Ви, през колегите от вашата фирма, през контрагентите ви в чужбина, през техните шефове, та до финалния пощальон, сте изключително объркани хора, но… аб­солютно в синхрон.

Сигурен съм, че това е резултатът от множеството висши образования, придобити по веригата. Убеден съм, че всички вие сте с „висше“ образование, някои от вас и с по две.

Аз не можах да завърша. Реших, че IQ-то ми е достатъчно високо и без висше образование. Не се потискам, когато вечерям с банкери, защото винаги оставям по-голям бакшиш от техния.

Но ето че чакам един нещастен лист хартия да се матери­ализира при мене вече три месеца и водим някаква невероятна комуникация с Вас, достойна за… слаб комедиен сериал.

Добре! За последен път започвам отначало.

И така, аз живея в Тайланд. Столицата е Банкок. Голям, шумен, различен, но красив град. Вие правилно сте преписали адреса, който Ви изпратих. Всичко е точно, видимо и от ле­пенката на куриерите. Ясно се вижда адресът ми, посочена е и държавата Тайланд.

От три месеца вашата куриерска фирма и партньорите й, както казвате, в Тайланд упорито се мъчат да ме намерят на телефонния ми номер в Банкок. Той започва с +66. Търсят ме, но не ме намират. И не само по телефона, но и на адреса ми в Банкок, въпреки че всички вие по веригата полагате титанич­ни интелектуални усилия да успеете в това начинание. Бяхте толкова отдадени да решите тази многоходова комбинация, че даже поискахте от мен описание на околните сгради, за да се ориентира наземният куриер, че да открие „неуловимия“ адрес. Не помогна нито „описанието“, нито моят сарказъм, нито пре­поръката ми да отворите просто една карта на Банкок.

Вие обаче, скъпа госпожо, сте умна. Като врял и кипял спе­циалист (както разбрах, с две висши образования) успяхте да откриете адреса ми в Гугъл и даже ми изпратихте победоносно снимка на сградата, в която живея и която междувпрочем се на­мира в абсолютния център на Банкок, до най-свещения и стар храм на тайландската столица. Самата сграда е емблематична за града и вероятно една от най-често сниманите от гости и тури­сти. Така въоръжена с тази снимка и самочувствието на добър ловец, бяхте сигурна, че до успешния край на Вашия служебен ангажимент остават броени дни. Нещо повече, от висотата на постигнатия успех решихте с последните два хода да възнагра­дите и моето самочувствие. Нещо като любимия израз на ново­бранеца в белота: „Коз, коз и последно десет“. Изпратихте ми традиционно най-дълбоко пазената тайна в куриерския бизнес – телефона на местния куриер в Банкок, Тайланд, за да го изна­вигирам тържествено и най-накрая да пипна в ръцете си този пусти плик.

Само че телефонният номер, който ми изпратихте, е… къде… (за съжаление, нямаме познал точния отговор). Теле­фонният номер е… в Т А Й В А Н. И той започва с +88!

Знам, знам… Тайланд и Тайван звучат някак подобно, осо­бено изговорени на английски, особено за хора с много висши образования, особено когато всичките Ви познати вече са хо­дили „някъде там“ по Нова година, но най-много им е хареса­ло… на Бали.

Честно да Ви кажа, сигурно щях да си затрая. Ако само Вие се бяхте объркали, щях да Ви коригирам тихомълком и с респект. Така де, случва се. От много учене, разбирам, чипът почва да се бъгва. Но не! И Вие, и този, който е поел писмото от Вас, и другият, дето го е разпределил, онзи, който го е получил в Тайван и го е предал по каналния ред, и отчаяният пощальон в Тайпе (не в Банкок), вие всички, поне 7-8 души по веригата, сте гледали лепенката на писмото, на която пише Банкок, Тай­ланд, и упорито, бих казал истерично сте търсили мен в Тайпе, Тайван. Даже местният куриер… той поне да беше забелязал, че на плика са отбелязани друг град и държава… Получих почти туристическо описание на целия маршрут, извървян от тайван­ския куриер – улици, сгради, заведения за по-бързо и по-бавно хранене, офиси, дори схема на маршрута с отбелязаните часове и минути на обиколката. Чудесна скица, цветна… изхаби по­ловината мастилница на цветния ми принтер. Звъняхте ми и от София, звъняха ми и от Тайпе. Всички ми говорихте на английски! И Вие! Дори когато вметнах, че може да се разберем и на български…

Вашият коментар