Доста отдавна не бях писал в най-личната рубрика на wwwcineboom.eu- ДНЕВНИК! Обикновено се връщам към нея, когато има причина. Когато има събитие, случка, НЕЩО, което да ме провокира. И ето на… случи се!

17.02.2017г. съвсем неволно се превърна в денят, в който буря от емоции и мисли връхлетяха съзнанието ми. Причината- поредния гост в кафе-клуб КИНО ВЛАЙКОВА, гр. София. Кафенето на легендарното кино през целия месец февруари домакинства различни събития. Снощи (17.02) бе Поп и R&B вечер с Траян Костов (може би го помните, като финалист от Х Фактор) и Александър Христов.

Изключително приятно е да се потопиш в спомени. Обстановката на кафе-клуб КИНО ВЛАЙКОВА връща много спомени. Такива бяха баровете едно време, такива бяха масичките, столовете, менюто. Изключително уютно, задушевно, някак лично и носталгично.

Поради спонтанността на решението да посетим това събитие, отидохме без резервации. Съмнявахме се да са ни нужни, но все пак. Оказа се, че кафе-клуб КИНО ВЛАЙКОВА не разполага с достатъчно капацитет, да домакинства подобен event. За съжаление организацията на домакините подобаваше на визията и усещането от едно време- всичко куцаше. Влизайки, без ясна представа какво и защо се случва  виждаш хартиени табелки „Reserve“ на всички маси и след кратък разговор с барманката, се оказва че може да се седне на бара. Причината- 95% от местата вътре са запазени за гост-изпълнителите и техните приятели (поръчали са си 18 места). Е преглъща се. След като седнахме, се оказа, че има една свободна масичка на която могат да ни преместят. Преместихме се. След 10 мин. дойде някаква хостеса, която ни каза че масата е запазена за гости. След кратък спор бяхме оставени. След 10 мин. тя отново дойде да ни помоли да се преместим на предната маса. Преместихме се със стиснати зъби. Дойдоха хора. Малко. Много по-малко от очакваното. Определено не дойдоха 18-те човека, които очакваха гост-изпълнителите. Част от местата останаха свободни. Дори във фейсбук събитието имаше противоречие в часовете, там фигурират начален час 20:00 часа и 20:30 часа. Ние съответно пристигнахме преди 20:00 за да вземем места. Към 21:00 Траян сподели на хостесата, че изчакват още едни приятели и ако до 21:10 не дойдат- ще започват. Е, не дойдоха. 21:10 (или с 1 час и 10 мин закъснение) събитието започна. А ние бяхме на границата да си тръгнем.

Но тогава всичко се промени. Нека ви нахвърлям малко информация за двете момчета.

Траян Костов е един от финалистите в третия сезон на музикалното шоу X-factor. Той прави впечатление с характерния си тембър и емоционалните си изпълнения. Възпитаник е на Националното музикално училище, а след това – на Нов Български Университет, в класа по пеене на Нели Маринкова.
Влечението към R&B и Hip-Hop музиката формира неговият личен стил и води до множество колаборации с родни изпълнители.

Александър Христов е музикант, който свири в първата си банда, още на 11 годишна възраст. През следващите години участва в много групи и формации, като китарист и вокалист. Завършва бакалавърска степен в НБУ, специалност тонрежисура, където участва в различни майсторски класове и уъркшоп-и. Занимава се професионално с музика от 2010 г.
Опитът му в различни музикални ситуации определя разнообразния му стилов мироглед. Той варира от поп и рок, до блус, соул и R&B.

Истината е една- на малката, импровизирана сцена тази вечер имаше 1 музикант. И това не бе Траян. Това бе Александър, когото НЕ познавам и за когото НЕ бях чувал. Момчето е истински талант. Самороден. Искрен. Той е от онези музиканти, който могат да импровизират в реално време, които могат искрено да се кефят на това, което правят. Той дори не си дава сметка КОЛКО добър е всъщност. Нямам идея защо и по каква причина двете момчета са се намерили и тази колаборация се е получила. Но тя работи. И работи прекрасно. Двамата са успели да избегнат „прокобата“ която унищожи групи като Destiny’s child и Pussycat Dolls. Бейонсе бе единственото нещо което показваше първата група и всички останали бяха сенки. Никол бе единственото нещо, което показваше втората група и всичко останало нямаше значение. Тук въпреки че Траян е този, който си е лепнал „титлата“ финалист в Х Фактор, той НЕ остави Александър на заден план в НИТО един момент. А момчето успя БУКВАЛНО да ми махне главата с едно соло изпълнение, в което сам свиреше на китарата и сам пееше. В това изпълнение 1:1 прозвуча това:

Траян бе голямата звезда за вечерта. Той е по-известният от двамата. Той е този, който са го давали по телевизията и е получил НЯКАКВА слава. Лошото е, че тя го е посмачкала. Траян е изключително талантливо момче. Той е лъчезарен, има извънземен глас, с който ЗНАЕ как да борави и да пленява. Траян живее за сцената. Той тръпне за момента, в който ще излезе пред всички и ще пее. Постигнал го е. В известна степен. Но поради простото правило : „Стани артист, преди да станеш певец“, той се проваля. Бил съм му фен още от времето на Х Фактор. Влюбих се в изпълнението му на „Има ли цветя“ от онази сцена. Траян НЕ ЗНАЕ как да се държи на сцената. Преди да започнеш да БЪДЕШ ЗВЕЗДА, трябва да го заслужиш и да спечелиш хората. Докато мислиш на дребно и на участията ти, ще пълниш залите и клубовете с приятели, нещата никога няма да се получат и няма да излезеш от това. За бога, дори входът бе свободен. Кому е нужно да напълниш клубът с приятели, за да не могат реални хора които искат да те чуят, КОЛКОТО и малко да са те, да присъстват и да се чувстват неудобно? Имай уважение към хората, направили си труда да дойдат и да те слушат. Не ги карай да чакат час и десет минути, само за да успеят твоите приятели да дойдат и да не изпуснат нищо. Ако ще пееш за приятелите ти- прави го. Но не ангажирай и други с това. А най-лошото от всичко е, че всички тези разговори, се случват до ушите на хората, които все пак са дошли да те чуят. Някак е грозно. И неуважително.
Започвайки да пее, Траян се преобразява. Той става артист. Той омагьосва с гласа си. Той владее динамиката, той контролира височините и низините си. Той е ПРАВИЛНИЯ човек , за подобен тип пеене. Двамата са събрали изключителен репертоар и лекотата, с която Александър влиза от песен в песен, преходите с китарата и умелите му импровизации, допълнително насищат усещането за това, колко красива може да бъде музиката на живо. Траян умело прекрачва границата на това да бъде човекът от сцената. Той приканва към ръкопляскане, към допълване на изреченията при пеенето му, все неща, които е гледал и учил от големите. Поглеждайки мащабите на събитието и знаейки, какви хора присъстват… тези му опити стоят някак бутафорно.

Импровизациите, които двамата си позволиха бяха красиви. На моменти Траян НЕ улавяше на къде бие Александър и се включваше леко недодялано, леко несигурно, дори питайки. Това сам за себе си не мога да определя, дали всъщност дава усещане за по-лично отношение или разваля чувството за красота и сценично изкуство.

Траян и Александър са изключителна спойка. Момчетата са изградили прекрасни отношения, но има още МНОГО ама МНОГО да работят, за да постигнат представително ниво, което ще ги изведе отвъд събития, като вчерашното. Дори лекото опиянение в погледа на Александър към края на вечерта успя да развали чудесното ми впечатление за него. Ти си артист. Артистите на пият уиски с чай на сцената. Или поне правейки го, не го правят пред очите на зрителите. Момчета- изградете образите си, научете се да уважавате зрителя и това, че ВИЕ сте артистите и трябва да държите някакво положение и етикет. Ако щете дори не се разхождайте така свободно сред публиката си. Но нещо трябва да се промени. И то много. Славата е посмачкала Траян и той си е повярвал, че е шоумен, че е човекът, който може да приканва публиката си, че усмихвайки се докато пее, може да накара зрителя да се усмихне, че прекъсвайки пеенето с шеги е ОК… По всичко личи, че е нужно време. Още много време. Славата има пагубна сила. Особено, когато талантът е на лице и е в изобилие, а ТИ самият знаеш че го има.