Вечната полемика продължава да е актуална с пълна сила и в навечерието на 2018г. В кино средите винаги е имало две мнения. Мнението на критиката и мнението на публиката. В преобладаващата си част за един и същи филм, това са две коренно противоположни мнения. Рядко успяват да се напаснат, но подчертавам… РЯДКО!

„майка!“ на режисьорът, номиниран за Оскар за работата си по прекрасния „Черния лебед“, Дарън Аронофски включва в актьорския си състав носителката на Оскар за ролята си в „Наръчник на оптимиста“ Дженифър Лорънс и носителят на Оскар за ролята си в „Няма място за старите кучета“ Хавиер Бардем. В поддържащи роли гледаме номинираният за Оскар за работата си в „Часовете“ Ед Харис и номинираната за Оскар за ролята си в „Love Field“ Мишел Пфайпфър!

До тук съм сигурен, че вече съм предизвикал вниманието ви и АКО не сте гледали „майка!“ вече тази идея е с една стъпка по-близо до съзнанието ви. Историята във филма изглежда по следния начин:

Отношенията в една двойка са поставени на изпитание, когато неочаквани гости идват в дома им и нарушават спокойното им съществуване!

„майка!“ е филм, който на няколко пъти получаваше премиерни дати за България от един от големите разпространители, след което датата бе променяна и филмът бе отлаган. След което отново. Последната дата бе в началото на този месец. Филмът така и не тръгна по кината. Нова премиерна дата НЕ СЕ появи. Може би има причина?

В световен план „майка!“ поляризира мненията. Високата класа на критиците, оцени филма, като един от най-добрите през изминалата година. В rotten tomatoes филмът държи към момента 69% одобрение от критиците и 50% одобрение от зрителите. Истината изглежда обаче малко по-различно! 

Rex Reed от New Yourk Observer: Готвех се да му дам титлата най-лош филм на годината, но повече му отива най-лошия филм на хилядолетието.

Robert Kojder от Flikering Myth: Аронофски за пореден път предизвиква зрителя по маниакалния, екстремен начин, който той е усвоил до съвършенство. Пригответе се за развързването на невъобразима лудост!

И тук вече, нервите ми не издържаха и бях готов да срутя всичко НО НЕ и да го оправдая. В писането ми през годините винаги съм се старал да съм обран, балансиран, рядко да изразявам ДИРЕКТНО и КРАЙНО мнение. Има ли го, да го туширам под напудрени фрази и по-обран изказ. В случая с „майка!“ може би за първи път ще си позволя да забравя всякакви порядки и етикеция при писането и просто ще споделя мнението на един зрител. На мен. 

Това КАТЕГОРИЧНО е най-смачкания филм, който съм гледал в съзнателния си живот. Умишлено не използвам думата тъп. Той не е тъп. В него има много мисъл и много желание и много история. Най-лесно е да го нарека тъп. Обикновено, когато един филм не ни харесва, той е тъп. Този не е. Той е смачкан.

Нека призная истината. УМОРИХ се зрителя да тъп. Масовата публика да бъде оная, която НЕ харесва и НЕ разбира арт-филмите. Ония бутиковите филми, които Критиците одобряват и казват, колко много скрит смисъл има в тях. Аз бих попитал- киното за кого се прави? За критиците? За онези от хай-лайфа. Онези, които ще оценяват филма? Или може би за обикновения зрител. За масовия зрител. Защото ако вземем и разделим 100% от кино феновете на две, една в пъти по-малка част ще каже, че ХАРЕСВА арт филми, а останалите ще кажат, че НЕ! Та питам аз, когато Холивуд прави кино, той влага в него пари и очаква да направи пари. Ако някъде по пътя се получи добър филм- супер. Ако ли не- поне да си избие разходите. А начина за това е достигане до масовия зрител. Та правейки филм, цел НОМЕР 1 на неговите създатели БИ ТРЯБВАЛО да бъде, този филм, да достигне до масовия зрител, да бъде разбран, по възможност харесан и да остави приятно впечатление. За да може, когато той сподели с приятели и те да се запалят и да отидат да гледат филма. Това е схемата. Това е може би правилната схема, за да може кръговратът на холивудското кино да се завърта и да дава резултат във всички направления. 

В случая с „майка!“ имаме един ЕПИЧЕН провал. Опитвам се да се сетя за по голяма дума, но простете невежеството ми. Не мога. Получаваш приличен бюджет. Наемаш режисьор, като Дарън, наемаш носители и номинирани за Оскар актьори. И създаваш филм, който след като свърши, АКО си зададеш въпроса ЗА КАКВО се разказва този филм, всеки ще отговори различно или по-скоро НЯМА да може да отговори. Липсата на отговори е прекрасно нещо. Възможността зрителя сам да търси и да интерпретира видяното също. Деликатни насоки и препратки за водене на съзнанието и размислите са задължителни. Личното възприятие и усещане за случките и събитията разграничават феновете на „Бързи и яростни“ и тези на „Черния лебед“. В този филм НЯМА такива. В него има неща, които се показват, наслагват, наслагват, наслагват, след което те се наслагват, после се натрупват, следва натрупване и накрая- финал! На финала на филма ВСЕКИ зрител има поне един трилион въпроса. Частица от тях са:

Този режисьор в час ли е?

Какъв беше този камък?

Какъв беше жълтия прах в шишенцето, който тя си разтваряше?

Това една гигантска халюцинация ли беше?

С последния кадър показаха кръговрата на живота ли?

Първия кадър бе финала на предходния кръговрат или финала на този на героинята на Дженифър Лорънс?

Как се казваха тези хора? (опитайте се да назовете името на ПОНЕ ЕДИН от героите във филма, дори и от главните)

Как точно правиш филм, в който показваш епична лудост, която НЕ знаеш защо започва, НЕ знаеш как протича, НЕ знаеш какви са границите и, а я оставяш да завърши с началото на следващата лудост?

Как точно създаваш филм, който ако се опиташ да адаптираш частица от историята и в реалния свят, това става невъзможно? Една съпруга би ли допуснала това от мъжа си и не би ли спряла водовъртежа от събития ДАЛЕЧ преди нещата да излязат извън контрол? Един съпруг би ли допуснал всичко това, ако жена му е в това състояние? И каква по дяволите бе тази сцена, в която той бръква в тялото и вади това, което вади, за да завърти кръговрата и започне цикъла от начало? Каква е символиката? Или дори и нея трябва сам да интерпретирам? Ако е така- ЗАЩО отивам в киното, мога да изиграя филма сам в главата си и готово. За него не са ми нужни милиони долари, А-лист актьори и оскаров режисьор.

„майка!“ е обида за обикновения зрител. Това е филм, който след като бъде изгледан, човек почва да се пита- аз ли съм тъп? Не го ли разбрах? Критиците казват, че е хубав. Е – поне някои от тях. Явно има причина да не гледам такива филми, те не са за мен. Ще отида да гледам „Бързи и яростни 9“. Там поне се разбират нещата. 

НЕ! Проблема не е в тъпите зрители. Проблема не е и в тъпите филми. Има проблем и ако трябва да го формулирам, той е в интерпретацията и степента на свобода, при възприемането на показаното. Един филм ТРЯБВА да бъде поглед на режисьора. Един филм ТРЯБВА да ръководи съзнанието и разбирането на зрителя. Защото това е филм на реж. Дарън Аронофски и отговорността за филма е НЕГОВА. Това не е моя филм. Това не е твоя филм. Това е НЕГОВИЯ филм и ако ТОЙ не ни покаже неговата версия и разбиране на нещата, то за какво сме си пропилели времето и сме му дали повече от два часа от живота си?

Уважаеми читателю, ако си по-малко арт настроен от критиците, дори от онези, които наричат себе си критици в България, не се тормози и не губи време в разсъждаване и преценка на филми, които не си разбрал или си излязал от тях объркан. Един филм, трябва да те впечатли и да остави следа у теб. Ако след финала на филма си с въпроси и ако ти е трудно да отговориш на основния въпрос, ЗА КАКВО се разказва този филм, просто го зачеркни от съзнанието си и всички критици и кино разбирачи да си наврат професионалните мнения, там където слънце не огрява. Ние, зрителите заслужаваме да гледаме филм и да излезем от залата с мнение за него, а не с въпроса дали ни е харесал или не, дали знаем какво сме гледали или не.

За всеобща радост „майка!“ на реж. Дарън Аронофски по всичко личи, че НЯМА да види бял свят по родните екрани. Пази се от такива филми. НЯМАШ нужда от тях!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here