Церемонията по раздаването на статуетките Златен Глобус за 2018г. чука на вратата. Тази нощ ще станем свидетели на нейното 75-то поред излъчване а последният филм, който успя да предизвика вниманието ни, притежава най-тъпото заглавие на света. „Три билборда извън града“ е една от най-силните, най-драматичните и най-брилянтно изпълнените  истории от последните години. Преди да го започна незнаех нищо. Незнаех историята. Незнаех дори КОГА се развива, какви са тези билборди….. За вас, ето я в резюме:

Майка предизвиква местните власти в градчето Ебинг, щата Мисури, да решат случая с убийството на дъщеря й, след като полицията не успява да залови престъпника. Месеци са изминали, без никой да бъде обвинен. Тогава Милдред Хейз извършва смела крачка, като наема реклмната площ на три билборда, водещи към нейния град, с противоречиво послание към уважавания шеф на полицията в него – Уилям Уилоуби. Заместникът му, офицер Джейсън Диксън, е син на Милдред и има склонност към насилие – той се намесва и битката на майката срещу правораздаването в града се изостря.

Това категорично е най-силният филм в сезона на кино наградите тази година, който съм успял да гледам до момента! Може би очакванията са изиграли своята роля, може би отсъствието на подготовка е помогнало лесно да бъда впечатлен, но истината е, че НИТО едно от награждаваните заглавия този сезон не е успяло да ме порази по такъв начин. „Call me by your name“ е кинематографично бижу и категоричен фаворит, връщайки в киното красотата, която то загуби през годините. Но „Три билборда извън града“ е лента, която връща киното там…. от където то започва. Брутално силния сценарий, с изключителни герои, непоклатима сърцевина и най-човешкия и болезнен сблъсък, който всеки от нас може да си представи.

Нека започна от там. И Златният Глобус за 2018г. за главна женска роля в драматичен филм отива при Франсис Макдорманд за ролята на Милдред в „Три билборда извън града“! Ако която и да е друга от номинираните актриси спечели… ще е странно и извънземното изпълнение на Франсис ще остане недооценено. Тази жена, на тази възраст успява да изгради героиня, която ще ви смачка още с първата сцена. Тя не се усмихва. Тя не изразява чувства. Няма емоции. Има цел. Да открие и накаже изнасилвачът, убиецът на дъщеря и. Нейната решителност е нещо, което всеки от нас би желал да притежава в труден момент. Нейната непоколебимост, нейният ОТКАЗ да бъде спряна, нейната вътрешна сила извират във всяка сцена в която Франсис е на екран. Всеки диалог, който тя води, всеки сблъсък, който героинята и притежава, всеки белег, който тя носи…. Да белег. Филмът прави една ЕДИНСТВЕНА крачка, за да ни покаже нещо от миналото. Нещо от времето, в което дъщеря и е била жива. Кратка сцена в която са на едно място дъщерята, сина и майката. Тази сцена ще ви шокира. Тази сцена ще ви хвърли в шах и ще си зададете въпроса, ако нещата са изглеждали така, докато е била жива, защо сега майката е така решена да стигне до справедливост? Заслужавала ли го е? Да- тя е майка, а то и е дете. Но какво дете! И такива ли са били отношенията? Как се е стигнало до там? Проблема в майката ли е? В бащата? В семейството? В средата на детето? Има ли проблем?

Има втора сцена, която хвърля още светлина в тази посока и това е сблъсъкът на бащата с майката и сина вече месеци СЛЕД смъртта на момичето. В тази сцена нещата тотално излизат извън контрол и боли. Боли много. Всеки, който дори от части е ставал свидетел на домашно насилие или е слушал за такова, ще остане вцепенен от краткия но отекващ в съзнанието сблъсък на бащата с майката и намесата на сина!

Неочакван за обикновения зрител но всъщност истински, правилен и възможен ход на началника на полицията Уди Харелсън. Ще ви спестя, какво прави той, но този негов ход, след като нещата с билбордите се размирисват, е най-страхотното нещо, което неговия герой може да преживее. По най-правилния, най-въздействащия и най-запомнящия се начин.

Неуспоримите качества на филма прозират в малкото. Малкия град. Малката полиция. Малките безделници. Беззаконието/ господството на закона. Смъртта на човешките добродетели. Домашното насилие. Трансцедентната любов на родителя. Грешките на хората и изборите, които те правят. Расизъм. Джудже. Младо гадже на стар мъж. Насилник, нахлуващ в магазин на жена. Насилие на полиция над гражданин. Пожар. Един негласен, бих го нарекъл терористичен акт. Смърт. Още смърт. Брат на изнасилена и убита и как се живее с този етикет в училището. Това са само частичка от болезнените и изключителни, общочовешки елементи, които филмът успява да засегне. Каквото и да ви кажа, то НЯМА да ви подготви или настрои.

Филмът е изкуство. Филмът е една неподвластна на времето и пространството Франсис Макдормънд, един брутален Сам Рокуел и един сценарий, който ще ви отведе до може би тотално неочакван финал. Съмненията ви ще варират посока обвиняемия между няколко герои, но финалът на историята, ще ви остави с един основен въпрос в главата: „Това устройва ли ме?!“.

„Три билборда извън града“ към настоящия момент ИМА премиерна дата за България. Това е 06.04.2018г. Предстои да бъде разпространен от Александра Филмс. Предполагам те ще изчакат да видят КАК ще се представи на Златните Глобус и Оскарите и ако бъдат спечелени достатъчно статуетки- премиера ще има.

От мен- силно стиснати палци. Филмът го заслужава. А ако цените истинското, човешкото, качественото кино… онова с въздействащата актьорска игра, безкомпромисния сценарий и показващо МНОГО с МАЛКО… това е вашият филм. Категорично препоръчвам!

Вашият коментар