Егмонт България представя „Златната кула“ – пета и последна книга от поредица „Магистериум.“

***

Калъм Хънт е бил и герой, и аутсайдер, бил е сила на доброто и носител на злото. Въпреки че вратите на Магистериума са отворени за него, той не се чувства съвсем на място там. Най-малкото защото усеща обидата и страха у другите…

В началото на последната му година в магическото училище той усеща още по-голяма несигурност. С малки изключения той е чужд за повечето от съучениците си. Спотаен мрак все още го преследва из коридорите, а най-тежкото изпитание се задава като черна бездна…

Противоположността на Хаоса е човешката душа.

***

„Един вълнуващ разказ за съзряването с фентъзи мотиви, каращи читателите да искат още и още.“ – Publishers Weekly за поредицата „Магистериум“

ОТКЪС

За пръв път в живота си Кал си помисли, че домът, вкойто е израснал, е малък.
Баща му Алистър спря колата. Излязоха тримата с Пакостник, който хукна през тревата с лай. Нямаше куфар, който да извадят, нито някакъв друг багаж. Кал беше тръгнал от дома на Майстор Джоузеф с празни ръце.
Не съвсем с празни ръце – обади се Аарън в главата му. – Аз
съм с теб.
Кал опита да сподави усмивката си. Щеше да бъде странно, ако баща му го видеше да се хили без причина, особено предвид факта, че нямаха много поводи за усмивки. Силите на Майстор Джоузеф бяха победени от Магистериума, но на висока цена. Загинаха мнозина, а Аарън, най-добрият приятел на Кал, бе съживенно само за да умре отново.
Поне така мислеха всички.
– Добре ли си?
– присви очи Алистър.
– Тъжен ми изглеждаш.
Кал се отказа да сдържа усмивката си.
– Просто се радвам, че съм вкъщи.
– Не те упреквам – прегърна го баща му.
И отвътре къщата му се стори някак по-малка. Отиде в спалнята си, а Пакостник го следваше по петите. Беше странно да го вижда като обикновен вълк със зелени очи, а не въртящи се като на обсебен от Хаоса. Кал посегна надолу и почеса ушите на четириногия си приятел, а вълкът се прозя, като тупаше с опашка по земята.
Обиколи стаята си, напосоки вдигаше разни предмети, а после ги оставяше. Старата му униформа от Желязната година. Гладки камъчета от пещерите на Магистериума. Негова снимка с Аарън и Тамара, всичките ухилени до ушите.
Тамара! Стомахът му се сви.

Вашият коментар