Премиера в България: 10.08.2012г.
Световна премиера: 03.08.2012г.
Жанр: Екшън, Приключение, Мистерия
Продължителност: 121 минути
Формат: 2D
Сценарист: Курт Вимер, Марк Бомбак
Режисьор: Лен Уайзмън
В ролите: Колин Фарел, Кейт Бекинсейл, Джесика Бийл, Брайън Кранстън, Бил Най
Разпространител: Александра филмс / Columbia Pictures

ЗОВ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ е екшън-трилър за връзката между реалност и спомени, вдъхновен от популярния разказ на Филип К. Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас“. Централно място заема компанията „Рикол“, която може да превръща мечтите на хората в истински спомени. Дъглас Куейд (Колин Фарел) е обикновен работник с красива жена (Кейт Бекинсейл), която истински обича, но въпреки това едно пътуване в света на фантазиите му се струва като идеалната ваканция от сивото ежедневие – спомените на супер-шпионин може да се окажат точно това, което му липсва в живота. Процедурата се обърква и Куейд се оказва преследван човек. По петите му е полицията, контролирана от канцлер Кохааген (Брайън Кранстън), а Куейд няма на кого да се довери, освен на боец от съпротивата (Джесика Бийл), която работи за предводителя на нелегалната опозиция (Бил Най). Линията между фантазия и реалност започва да се размива все повече, а съдбата на света виси на косъм, докато Куейд започва да преоткрива истинската си самоличност, истинската си любов и своето истинско призвание в живота.

ЗОВ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ е екшън-трилър за връзката между реалност и спомени, вдъхновен от популярния разказ на Филип К. Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас“. Централно място заема компанията „Рикол“, която може да превръща мечтите на хората в истински спомени. Дъглас Куейд (Колин Фарел) е обикновен работник с красива жена (Кейт Бекинсейл), която истински обича, но въпреки това едно пътуване в света на фантазиите му се струва като идеалната ваканция от сивото ежедневие – спомените на супер-шпионин може да се окажат точно това, което му липсва в живота. Процедурата се обърква и Куейд се оказва преследван човек. По петите му е полицията,  контролирана от канцлер Кохааген (Брайън Кранстън), а Куейд няма на кого да се довери, освен на боец от съпротивата (Джесика Бийл), която работи за предводителя на нелегалната опозиция (Бил Най). Линията между фантазия и реалност започва да се размива все повече, а съдбата на света виси на косъм, докато Куейд започва да преоткрива истинската си самоличност, истинската си любов и своето истинско призвание в живота.

 ЗОВ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ е режисиран от Лен Уайзмън, по сценарий на Курт Вимер и Марк Бомбак. Продуцентите на филма са Нийл Х. Мориц и Тоби Жафе.

 ЗА ФИЛМА

Пътят на Зов за завръщане към големия екран започва през 2008 година с посещението на продуцента Тоби Жафе в една книжарница. „Преглеждах книгите, които съм чел като млад, и наслуки взех антология на Филип К. Дик, от която прочетох разказа „Ние можем да си спомним всичко вместо вас““, спомня си Жафе. „Веднага си припомних колко добре историята представя сбъдването на човешките фантазии.“

Разказът на Дик вече е филмиран през далечната 1990 под името „Зов за завръщане“. Жафе се замисля дали не е дошло време за нов прочит на същата тази история и отива при Нийл Х. Мориц, който прочита литературния първообраз и гледа оригиналния филм от 1990.

„Почувствахме, че може да предложим много по-свеж поглед към историята,“ обяснява Мориц. „Представихме си колко повече нюанси на героите и самата история може да разкрием на зрителите.“

Разказът на Дик е изключително новаторски, когато е публикуван за пръв път през 1960 година. И до днес тематиката му продължава да бъде актуална. „Гениалното в историята е възможността да имплантираш спомени в ума на даден човек и той да ги възприеме като свои собствени щом се събуди,“ казва Жафе. Редица въпроси произтичат от тази изходна позиция: Какво са спомените? Как може да сме сигурни какво реално се е случило в миналото?

„Идеята за възможността да се манипулират спомените ме привлече към проекта,“ споделя Лен Уайзмън, който е познат като режисьор на филмите от поредицата „Подземен свят“, а също и на „Умирай трудно 4“. Уайзмън има богат опит и от работата си в художествените отдели на продукции като „Денят на независимостта“ и „Старгейт“. Подходът му към новата версия на „Зов за завръщане“ включва задълбаване в личността на главния герой чрез създаването на един хибрид между психологически трилър и екшън филм, чието действие е ситуирано в бъдещето.

Вместо действието да бъде ситуирано на Марс, този път всичко се развива на Земята в далечното бъдеще, когато планетата е поделена между две държавни формирования – Обединената федерация на Британия (ОФБ) и Колонията. „Съвсем различно преживяване за главния герой предлага ситуирането на действието именно на Земята,“ отбелязва Уайзмън.

„Щом си припомнихме, че Дик така и не праща героите си на Марс, това отвори много нови възможности пред нас,“ допълва Жафе. „Със свободата да задържим персонажите на Земята отпаднаха и ограниченията по отношение на конкретна среда на действието, конретна епоха и търсене на начин, по който героят реално стига от едната до другата планета.“

Колин Фарел е избран за централната роля и влиза в образа на Куейд. „Особено важно бе Куейд да е просто обикновен човек,“ казва Жафе. „Колин се справи гениално със задачата. Моментално ще го харесате на екрана и ще ви накара да вярвате, че е един истински работник във фабрика.“

„Историята е добре позната – става въпрос за човек, който чувства, че животът му не е това, което трябва да бъде,“ казва Фарел. „Изведнъж обаче той получава рязко пробуждане и се оказва, че действително не живее предопределения му живот. Куейд си няма идея кой е всъщност и именно това задвижва действието във филма, а именно: търсене отговор на въпроса кой е истинския Куейд.“

„Исках да навляза по-дълбоко в преживяванията на Куейд,“ обяснява Уайзмън. „Само си представете: събуждате се, продължавате с ежедневните си задачи и продължавате да се чувствате добър човек… Внезапно всички около вас започват да повтарят, че всъщност сте лош човек. Какво ще направите?“

Изхождайки от тази позиция Фарел подхожда към ролята като към битка между емоциите и интелекта, опитвайки се да поддържа необходимия баланс. „С филма повдигаме въпроси за идентичността, егото и супер-егото – забавно е да се потопиш в това психологическо измерение на историята,“ признава актьорът.

Като част от подготовката за ролята Фарел прибягва до някои необичайни практики – включително преспива на снимачната площадка, която представлява апартамента на Куейд. „Исках да разбера какво е да се събудиш именно на това място,“ обяснява Фарел. „Оказа се, че е доста приятно.“

„Колин се отдаде напълно на ролята,“ подчертава Мориц. „Той буквално е във всяка сцена. Имаше много дни, в които трябваше дълги часове да стои под дъжда. Накрая на деня беше напълно подгизнал, но въпреки това след снимки отиваше на йога или да вдига тежести.“

Следващото предизвикателство пред продуцентите е изборът на две силни актриси за централните женски роли – тези на Лори и Мелина.

В образа на Лори, която се трансформира от привидно любяща съпруга в безмилостен убиец, влиза Кейт Бекинсейл, която е омъжена за Лен Уайзмън от 7 години и вече е работила заедно с него по филмите от поредицата „Подземен свят“.

Бекинсейл е привлечена към проекта именно поради двойнствеността на героинята. „Никога не съм играла отрицателен персонаж досега. Винаги съм била на страната на истината и правдата,“ казва актрисата. „И тук героинята ми си мисли, че е на страната на истината и правдата. Това му харесвам на филма – не можеш да си сигурен кой всъщност отстоява правилната позиция. А и Лори има леко маниакална страна – лесно губи контрол, а това е особено забавно за един актьор.“

По сценарий за ролята е необходима руса актриса, но Уайзмън решава, че далеч по-смислено е да изберат някой, който визуално прилича на Мелина – истинската любов на Куейд. „Замисълът ми бе да го уредим с жена, която има допирни точки с истинската му любима,“ обяснява режисьорът.

За ролята на Мелина е необходима актриса, която може да се справи с физическите изисквания на ролята. Мелина започва да се появява в кошмарите на Куейд, а впоследствие и на живо, за да му помогне да преоткрие предишния си живот. „Тя е неговата GPS система – тя му показва пътя към дома,“ казва Фарел.

Изборът на Уайзмън пада върху Джесика Бийл. Актрисата е привлечена от идеите, върху които се гради филма. „Отделяме основно внимание върху въпросите за човешката идентичност и връзката между хората,“ споделя Бийл. „Куейд не си я спомня… Не си спомня, че са се обичали и са били пламенно обвързани един с друг. Това ме заинтригува.“

Фарел си припомня няколко среднощни дискусии между него, Бийл и Уайзмън. „Има огромно количество въпроси, които можеш да зададеш във връзка с нашите герои,“ спомня си актьорът. „Разговорите с Джесика между снимките на отделните сцени бяха страхотни. Често тримата с Лен оставахме и след края на работния ден, за да обсъдим различни детайли.“

Бийл остава с изключително приятни спомени от екранното си партньорство с Фарел. „Колин е сред основните причини цялото преживяване около снимките на филма да бъде толкова приятно,“ признава актрисата. „Вдъхновяващо е да го наблюдаваш как работи. Изпълненията му са изключително нюансирани и комплексни.“

„За женските роли ни трябваха актриси, които не само са привлекателни, но и могат да се подложат на значителни физически усилия,“ казва Мориц. „Джесика Бийл се бие като истински дявол, а Кейт Бекинсейл вероятно би могла да надвие и Дявола. Двете бяха чудесни в сцените, в които трябва да наблегнат на физическата страна от изпълнението.“

В ролята на безмилостния Кохааген, канцлер на Обединената федерация на Британия, влиза Брайън Кранстън, който има три поредни награди Еми и е номиниран три пъти за Златен глобус за централната роля в телевизионната поредица „В обувките на Сатаната“.

„Брайън притежава рафинирано излъчване и подчертана индивидуалност, които блестят ярко на големия екран,“ подчертава Жафе. „Именно поради това той е толкова търсен актьор.“

Кранстън признава, че нито в един момент не е възприемал героя си като „злодей със засукани мустаци. Кохааген ме заинтригува, защото исках да представя един мъж, който питае нужда и има абсолютното желание да упражнява пълен контрол,“ споделя актьорът. В същото време той изпитва симпатии към героя на Колин Фарел и аз исках да го представя като бащинска фигура, която третира Куейд като немирен тийнейджър, който трябва да получи малко сурова любов.“

Носителят на множество награди Бил Най е избран за ролята на Матиас – водач на съпротивата. Най вече е работил с Уайзмън по филмите от поредицата „Подземен свят“, така че режисьорът е основната причина да приеме ролята.

„Изключително го харесвам,“ признава Най. „Той винаги прави чудесни филми, а аз обожавам „Умирай трудно 4“. След като прочетох и сценария вече бях напълно убеден, че трябва да участвам във филма. Аз чета много научна-фанастика, така че ми допаднаха идеите намесени в проекта.“

 ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Уайзмън решава да използва истински декори за сцените, които го позволяват. „Във филма има много компютърни ефекти, но това е наложително, защото има неща, които няма как да получиш по друг начин,“ отбелязва режисьорът. „Но стига да е постижимо, винаги предпочитам да използваме реално построени декори. Обожавам да рисувам и строя, а след това да заснема продукта на общите усилия на екипа.“

„Лен искаше всичко да бъде максимално реалистично, защото така изглежда по-добре на екрана,“ обяснява Тоби Жафе. „Според него актьорите играят по-добре, когато наистина висят от кола, а не просто от някакъв неидентифициран обект на снимачната площадка. От самото начало част от плана ни стана стремежа да построим реални макети на футуристични коли и да снимаме на истински места, а не да се затворим напълно във филмово студио.“

Уайзмън се обръща към своя колега и приятел Патрик Татополус (режисьор на Подземен свят: Възхода на върколаците), за да създаде декорите за продукцията. Татополус веднага осъзнава, че това е проект, който няма как да подмине. „Лен, разбира се, бе основната причина да участвам,“ отбелязва Татополус. „Сценарият също бе много вълнуващ. Особено ми допадна идеята за голям асансьор, който преминава през Земята – лично за мен това е доста по-оригинално от пътуване до Марс.“

Татополус се шегува, че между него и Уайзмън вече има нещо като мисловна връзка. „Работили сме по множество филми и се познаваме от дълги години, така че сме си изградили еднаква визия за начина, по който трябва да се случат нещата във филма,“ обяснява опитният дизайнер. „Едва-що съм обяснил нещо на член от екипа и Лен се появява, за да обърне внимание точно на същото нещо. Това най-ясно показва до каква степен сме свързани по отношение на мисловната нагласа за работния процес.“

„Патрик развива дадена идея и след това я прилага на практика, а аз знам, че ще се получи нещо, което харесвам,“ съгласява се Уайзмън. „Имаме си една закачка, която е проверена във времето. Декораторите му предлагат 35 различни варианта и той избира два. След това идват при мен и аз безпогрешно се спирам на същите два.“

При обновената версия на Зов за завръщане идеята е да се наблегне на факта, че действието се развива в далечното бъдеще, но в същото време светът да не бъде напълно неразпознаваем. Това е един свят, който спокойно може да си представим, че е продължение на днешната действителност. „Опитахме се да не се изсилваме прекалено,“ обяснява реквизиторът Дерик Блейк. „При много от нашите декори и различни предмети сме се опитали да намерим отправна точка в реално съществуващи обекти без да се отклоняваме прекалено от тяхната настояща визия.“

За Джесика Бийл възможността да снима сред реално съществуващи декори има огромно значение. „Когато декорът е майсторски изработен и осезаемо реален той се превръща в пълнокръвен герой от историята,“ отбелязва актрисата. „Той се превръща и в твоята лична реалност, пренасяйки те автоматично на необходимото място. Оказва огромно влияние по отношение на емоционалната и физическата нагласа.“

Татополус споделя, че е най-горд от работата си по Тунелът, – огромен асансьор, който разсича Земята, за да свърже Обединената федерация на Британия с Колонията – защото определено това е нещо невиждано досега на големия екран. „Аз лично не съм виждал подобна концепция на филмова лента. Това ми позволи да сътворя нещо оригинално. Дизайнът е базиран на Боинг 747, така че може да се окаже донякъде познат на някои от зрителите. Желанието ми е, когато гледате даден филм, да може да се почувствате близки на всеки един елемент от продукцията, а не просто да гледате движещи се картинки.“

Жафе е меко казано поразен при вида на завършената част от декора на филма. „Спомням си, че докато четях сценария, се запитах как въобще ще реализираме идеята за асансьор, който преминава през земното ядро. След включването на Лен и Патрик в проекта и вида на първите скици от тяхна страна, всичко стана значително по-осезаемо. Но едва при посещението на реално построените декори всичко наистина си дойде на мястото. Постижението е просто удивително.“

Друго голямо предизвикателство е построяването на Колонията, която е снабдена със собствен воден резервоар, който трябва да бъде внимателно конструиран.

„Мащаба на декора е като за истински град,“ казва Татополус. „Трябваше да построим декор, който позволява на режисьора да снима от различни ъгли, но в нито един момент да не си помислите, че гледате непрекъснато една и съща улица.“

„Пfстроихме овален декор с един отворен край и го разбихме на отделни сегменти, така че всяка част представлява отделен район от града,“ продължава Уайзмън.

Фарел признава, че е изключително впечатлен от Колонията. „Това е продукт на може би най-майсторската дърводелска работа, която съм виждал на снимачна площадка,“ изразява възхищението си актьорът. „Просто е удивително. Може да се приближите колкото искате до даден елемент от декора и той ще изглежда точно толкова реален, колкото всеки друг предмет от нашето ежедневие. Определено смятам, че това съвършенство се отплаща, защото носи силен заряд, допринасящ за качеството в работата на всеки един човек, който се труди по един или друг начин над филма. Всичко изглежда много по-реалистично.“

Основна задача пред екипа е създаването на контраст между два отделни свята: стерилната Британия и значително по-мръсната Колония.

За оператора Пол Камерън това означава създаването на различна осветеност, която да бъде специфична за всеки един от двата свята. „Британия е окъпана в доста по-хладни тонове – слънцето грее, но никога твърде ярко. От своя страна Колонията е с преобладаващо червеникавокафяви или зелени окраски, а допълнително насложихме и слоеве дигитална мъгла.“

По идея на Уайзмън е привнесен още един елемент за ясно разграничаване между световете – над Колонията постоянно вали дъжд, който придава допълнителна достоверност на декорите според Патрик Татополус. В крайна сметка всеки декор си остава просто декор – художествена измислица, при която отделни материали са така боядисани, че да наподобяват бетон или метал. За да заработи измислицата понякога трябва да добавиш нещо истинско – при Колонията именно дъждът е това нещо. „Дъждът носи реализъм на този измислен свят,“ отбелязва Татополус. „Капките се стичат на пода, образуват локви, през които актьорите минават и точно в този миг вече се чувстваш като в реалния свят, а не като на изкуствено създадена снимачна площадка.“

Дори при използването на визуални ефекти – като при колите на въздушна възглавница – Уайзмън предпочита, ако е възможно, да използва комбинация между практически приложимото и виртуално създаденото. „Ние наистина сглобихме футуристичните коли за филма и ги прикрепихме към покрива на състезателни коли. Актьорите са в горните коли, а истинските шофьори са отдолу,“ обяснява Жафе. „Това ми харесва много повече от варианта, при който актьорите стоят в една черупка на фона на зелен екран. В нашата филмова среда може да усетите вибрациите от движението и да получите много по-реалистично изпълнение от актьорите, които реагират на всеки завой.“

Фарел си припомня преживяването: „Имаше две коли, които се блъскат челно, а това определено си беше притеснително,“ шегува се актьорът. „Все пак се радвам, че избрахме този начин на снимане. Голям купон падна, а и наистина успяхме да уловим неподправени реакции. Има определени нюанси на усещането за реалност, звук, светлина, които няма как да добавиш допълнително.“

Доколкото е възможно повечето актьори сами изпълняват каскадите си. „Почти всеки ден висим надолу с главата на жици, които ни притискат на всевъзможни места, докато се носим нагоре-надолу в пространството и се опитваме да стреляме с оръжието си – направо беше супер,“ казва Бийл.

Брайън Кранстън също се справя сам с голяма част от каскадите на героя си. „Сценичният бой е сходен със заучаването на даден танц,“ отбелязва актьорът. „Трябва да си добре запознат с всяка следваща стъпка, за да сработи цялото изпълнение. Мисля, че настъпих Колин по пръстите само два пъти.“

Фарел работи заедно с координатора на каскади Анди Гил (Бързи и яростни, Специален доклад) и инструктора по бойни техники Джеф Имада (Здрач: Зазоряване част 1, Хана). „От тях двамата можеш да получиш практически приложими уроци, които никога няма да научиш, ако не се занимаваш именно с подобна професия.“

Една от най-сложните за координиране сцени е първата битка между Куейд и полицията в офисите на агенцията за „Рикол“. Там Куейд за пръв път осъзнава, че може би не е човекът за когото се мисли и притежава неподозирани умения.

„Исках сцената да се развие на един дъх от гледна точка на главния герой,“ обяснява Уайзмън. „Надявам се публиката да възприеме случващото се на екрана по същия начин.“

Заснемането на толкова скоростна екшън сцена представлява предизвикателство за всички замесени. Екипът по каскади се заема със задачата да отрепетира всичко с Фарел, който ще бъде заобиколен с множество камери. Уайзмън разчита на модерна система, която обикновено се използва при снимките на преследвания с коли. За целите на продукцията и конкретната сцена са необходими цели 3 такива системи от камери, закачени на компютърно контролирани лебедки, което е безпрецедентно.

„С помощта на компютъра можахме да изчислим точката на пресичане на трите обектива във всеки един момент, така че всичко да изглежда като един непрекъснат кадър, който обхожда действието от всички страни,“ обяснява Гил.

„Имаме 9 каскадьора и Колин по средата. Всеки трябва да извърши движението си в точно определения момент или цялата сцена няма да се получи,“ допълва изпълнителният продуцент Рик Кидни. „Всички репетираха около месец.“

 ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ ЕФЕКТИ

Визуалните ефекти във филма са под надзора на отговорника по визуални ефекти Питър Чанг, който работи заедно с Ейдриън де Ует и Греъм Джак. Компанията Double Negative е отговорна за по-голямата част от сцените с визуални ефекти, които наброяват около 1600-1700 в Зов за завръщане.

Желанието на Лен Уайзмън е да снима колкото се може повече реално изградени декори, но от самото начало е ясно, че един футуристичен трилър ще изисква използването на голям обем визуални ефекти – от щрихи, завършващи визията на света, населяван от героите, през мащабната въздушна гонитба и до синтетичните войници, които са лична охрана на канцлер Кохааген.

Де Ует не е изненадан от желанието на Уайзмън да снима колкото се може повече реални декори и предмети. Той дори се чувства окуражен от това решение. „Хубаво е да имаш нещо физически осезаемо за отправна точка,“ споделя отговорникът по визуални ефекти. „Без значение колко си добър в изграждането на компютърно генерирани картини, винаги е важно да имаш някаква опора в реалността. В крайна сметка филмът трябва да изглежда достоверно на екрана.“

„Визията на Лен за филма бе абсолютно правилна,“ допълва Чанг. „Той искаше актьорите да има с какво да взаимодействат на снимачната площадка и да запечата колкото се може повече на камера, за да придобие по-ясна представа за крайния резултат в завършения филм. И за нас това бе от голяма полза. Ние старателно анализираме всеки един детайл от заснетия материал и взимаме решенията си на тази основа – решения как да осветим даден кадър, как точно да подсилим даден декор, какви предмети да добавим. По този начин получихме подсъзнателна представа за нещата, които Лен харесва, така че да може да използваме предпочитанията му и да постигнем една съвършена симбиоза.“

Подобно на останалите отдели и екипът по визуални ефекти има основната задача да създаде осезаемо усещане за два различни свята – този на Обединената федерация на Британия (ОФБ) и този на Колонията.

„Сформирахме два екипа, които да работят отделно по всеки един от двата свята,“ обяснява Греъм Джак. „Всеки екип подходи по свой специфичен начин към работния процес, което допълнително помогна да придадем уникално усещане за всеки един свят.“

„Отправната ни точка бе концептуалното изкуство на Патрик Татополус,“ казва Чанг. „За ОФБ имахме доста добри насоки и готови решения за структурата на отделните елементи, но преминахме през нов цялостен процес на дизайн, за да може да ги пренесем в дигитален свят с три измерения. Започнахме да преглеждаме снимки на сгради с неокласическа архитектура, която допада на Лен и Патрик. Но трябваше да добавим някои нови щрихи, които да отразяват представата ни за далечното бъдеще, така че Лен избра да добавим много холограми и стъклени повърхности. В крайна сметка ОФБ е един грандиозен свят, с големи бетонни площади, много стъкло, големи фонтани, широки пешеходни зони и пътища, по които се движат магнитните коли.“

„Другата страна на монетата е представена с Колонията,“ продължава Де Ует. „Колонията е много замърсена, постоянно забулена във вредни газове и засипвана от леко киселинен дъжд. Има усещане за един подземен свят с множество неонови светлини.“

„Построеният декор отговаря на едно ниво от Колонията,“ обяснява Джак. „Нашата работа е да разширим цялостната визия и да допълним останалите нива отгоре и отдолу. Най-долното ниво е напълно залято с вода. Нашият принос варира значително според конкретната сцена – за някои кадри построеният декор е напълно достатъчен, но други са снимани на зелен екран и завършени с помощта на компютърно генерирани изображения. Повечето обаче са плод на баланс между реално сътвореното и визуалните ефекти.“

Най-сложната сцена за екипа по визуални ефекти е преследването с коли на въздушна възглавница. „Бях напълно изумен след като видях кадрите от грубата предварителна визуализация. Това бе нещо много амбициозно. Действието се развива през деня, така че нищо не може да се скрие в мрака, което ми допада. Лично аз искам да видя всичко – суровата и мръсна действителност на един индустриален град. Цялата околна среда бе предварително детайлизирана и дори имаше красиви панорамни кадри на целия град. Бе едновременно страхотно и ужасяващо да гледам този материал, защото видях колко работа ни очаква,“ споделя Де Ует.

Според Чанг желанието на Уайзмън да залага колкото се може повече на практически осъществими елементи е от полза за филма. „Много режисьори предпочитат да заложат изцяло на визуалните ефекти, които изпълват определен кадър. Но когато имате дълга екшън сцена, като преследване с коли, режисьорът трябва да се стреми да поддържа темпото на действието, без да се спира и акцентира прекалено върху конкретен кадър. Огромната заслуга на Лен е всичко да изглежда реалистично. Той искаше да размием фона и да акцентираме върху действието – целият свят се вижда само, когато колите летят право срещу камерата, но веднага след това той рязко се отдръпва от тази обща картина. Фонът остава на второ място след действието, за да може да изпъкнат реално построените за преследването футуристични коли.“

Екипът по визуални ефекти е отговорен и за Тунелът – огромният асансьор, който свързва ОФБ с Колонията. В края на филма сложното съоръжение е напълно разрушено. По думите на Чанг фаталната участ на Тунелът е особено важна още от самото начало, защото трябва да се предвиди как точно ще протече процеса на неговата разруха. „За щастие разрушението е нещо, което често практикуваме в нашата сфера на работа,“ споделя Джак. „Използвахме някои от фирмените ни разработки, които позволяват всички да бъде постепенно разрушено на съставните му части.“

Синтетичните войни, лична охрана на канцлера, са заснети на живо с помощта на екипи предоставени от Legacy Effects, но според Чанг Уайзмън винаги е имал намерението да намеси и употребата на компютърно генерирани ефекти. „Той искаше да покаже вътрешната структура на тези изкуствени създания,“ отбелязва Чанг. В крайна сметка се налага използването на изцяло дигитално създадени войници. „В някои случаи все пак запазихме реално заснетите кадри с хора в костюми и добавихме само отделни щрихи, които да подсигурят търсения от режисьора ефект.“