ne_be6e_tuk_i_si_otide_coverРазгърнете сборник разкази, който анализира живота по особено различен начин

Излиза сборникът с разкази Не беше тук и си отиде на Георги Томов, с които авторът дебютира на родната книжна сцена. Творчеството му разкрива богат житейски опит, обрисуван чрез разноцветна палитра и интригуващи персонажи, чудновати истории и сложни за разрешаване морални дилеми.

След пожъналите успех По-тихо от мрак на Христо Кърджилов и Самира на Боримир Дончев-Борей, сборникът с разкази Не беше тук и си отиде на Георги Томов е третата книга от поредицата „Гравитация” на издателство „Изток-Запад” под селекцията на Христо Блажев от блога Книголандия. Творчеството на Томов разкрива недвусмислено богатия му житейски опит и познаването както на хората, така и на отношенията помежду им. Разказите са различни, покрит е целият спектър от хумор до трагедия. Много от героите в тях са видимо успели в различни сфери, но за сметка на това са загубили човешкото у себе си и бързат да наваксат пропуснатото.

Не беше тук и си отиде пленява с чудновати истории, особено интересни персонажи и сложни морални дилеми, които всъщност нямат вярно решение. Сред героите на Томов са неуморен хамстер, който създава легенди, циганин, с когото плашат децата, художник, който продава душата си и губи живота си… Сюжетите му преплитат магията на гръцките острови, почивка, която всъщност е семейна война, забъркването с кофти хора и цената на изкуството, любовта в нета (която на живо умира), червените карамфили за гроба на един пропилян курвенски живот по руски, хазарта и тръпката от него, както и защо Господ Господ обича обича невинните (удвояването е умишлено), и, разбира се, ангела, който Не беше тук и си отиде

georgi_tomov_picТомов е роден на 22 февруари 1961 г. в София. Преподавател е в Техническия университет, специалност Ергономия и екология.

Разказ

Хамстер с дурасел

Това, което Азис направи за мен, никой не е правил, а и не може да направи. Азис синът ми го довлече отнякъде в стъклен буркан с надупчена капачка.

– Да махаш тая мишка – викам, – откъдето си я взел, да не ви смачкам и двамата!

 А той подсмърча:

– Не е мишка, хамстер е.

Тогава още си нямаше име хайванчето.

– Хлъц! Мама ми разреши! Хлъц!

Тъкмо да му изплющя един, когато жена ми, Господ красота да й даде, писна:

– Остави детето, изрод! Не стига че само си го купи, с негови си спестени два лева… Щото ти никога не даваш пари за нещо, което ние харесваме… Ако искаш да знаеш, това не е какъв да е, а Джунгарски хамстер. Ти знаеш ли какво е характерно за този вид?! Изгражда много силни моногамни връзки!!!

Последният аргумент направо ме срази и го зауважавах тоя мушморок, но не мога така да се предам без бой, та мърморя:

– Само мишка ни е затрябвала. Куче, котарак, а сега и мишка!

Ние обичаме животните! – отсича тя.

Кои ние не стана ясно, но аз трябваше да се бръкна за клетка с въртележка, хранилка и поилка, пакетирани дървени стърготини, храни и витамини. А също играчки и книга за хамстерите – видове, произход, съвети за гледане… Сто лева с бензина.

Еле някак си отбих атаката незабавно да му вземем другарче, щото така и никой не можа да ни каже мъжки ли е, женски ли е. Поради тази причина го кръстихме Азис.

Азис се оказа нощна птица – по цял ден спи, по цяла нощ беснее. Врътка пустата въртележка като щур – да беше свързана с динамо, щеше да огрее махалата. Обаче въртележката пластмасова – кара, кара, па се счупи. Хайде нова – след два дни и тя замина…

– Нали си инженер – вика жената, – направи желязна.

 И аз й се вързах на акъла, нали, щото тя го казва ехидно, и взех, та направих желязна. Стана супер, ама скърца. Скръц, скръц  – не се спи. С какво ли не я смазвах – не и не – скърца! Изкарах клетката с Азис на двора, ние живеем на село, времето топло, една луна се облещила и огрява каменния зид – романтика. А оня ми ти Азис не спира да тича. Щото котаракът застанал до клетката и го дебне, а той драпа да избяга. Викам си, тоя ако изкара до сутринта, ще е направо чудо. Ама устиска бе, баси! На другата нощ същото. И те така около седмица. Чак тогава усетих, че нещо не е наред.

А усетих, че не е наред, щото нали, комшийките станаха много любезни:

– Добър дееен, как си, комшу, жена ти да не е на почивка?

Ама през едното ухо влиза, през другото излиза. Тя, мойта, изобщо не ги трае, та казвам:

– А, не, тука си е, ама си има работа.

И гледам повече да се не замесвам. Обаче ситуацията ескалира и то по отношение на мъжете им – гледат ме мрачно, навъсено, досега не е било.

Комшията до нас е тираджия – бабаит от най-опасните. Преди време имахме вземане-даване покрай нек’ви кълвачи. Човекът си направи ремонт на къщата, измаза я отвън с хубави ярки цветове, нали, купешка работа, даже вносна. Но много хубаво не е на хубаво. Откъде се появиха тия кълвачи, страхотни фенове на силикона бе, направо сексуални маниаци! Тя щото мазилката, нали, силиконова. Кълват я, правят дупка, ама идеално кръгла – фи сто и десет – и минават нататък. Нова дупка на точно диаметър разстояние – красиво, симетрия, феномен някакъв. Ама тираджия от феномени разбира ли?! Как ли не ги гони тия кълвачи – не и не! Накрая монтира високоговорители под стрехата, свърза ги с мощна музикална уредба и се започна… Пуска специален запис – нещо пищи като сокол ли, орел ли – абе нек’ъв птичи Тарзан. Денонощно! На третия ден сутринта го срещам на спирката и му казвам, че така и така, ще ни побърка.

– Нема друг начин! – вика.

Вечерта се прибирам от работа, а жената ми пили:

– К’ъв мъж си ти, бе?

И аз, нали, веднага отивам и му отскубвам кабела. Той се излита отнякъде, ама аз съм толкова бесен, че направо съскам:

– Сега, а си казал нещо, а съм ти наврял тоя Тарзан в гъза! Той тъкмо е замахнал, ама като чува Тарзан, се стряска. Кой знае какво си мисли, че нося. Е, после се оправихме, щото, нали, сме мъже. То па за късмет и кълвачите зачезнаха. И сега даже бира го черпя, като го заваря в магазина.

Та тоя същия, на седмия ден от онази работа с хамстера, ме издебва на портата и ми вика:

– Комшу, скоро трябва да пътувам, ама как да замина при това положение?

– Какво положение, международното ли, то винаги си е натопорчено?

– Абе, комшу, има некой винаги натопорчен, ама не е международното положение. Намали малко темпото, че жените ще ни изедат!

Аз гледам като бомбардиран подполковник. К’во му става на тоя?

– Не се прави на бомбардиран подполковник – вика.

То щото, нали, тоя лаф си е негов.

И повишава тон:

– По цела нощ секс правиш, мерил съм ти – 7 часа, на 20 минути 3 минути почиваш! Как не го счупихте тоя креват бе, железен е сигур, ма ние не сме железни!!! Я се земи у ръце, к’ъв мъж си ти бе, по цела нощ секс!!! Скръц, скръц! Скръц, скръц! Като каза второто „скръц, скръц”, и се сетих за колелото в клетката.

– Спокойно – викам, – ще прибера Азис и нещата ще се оправят.

– Ха, че па и име си му дал. Азис! Ти, комшу, срама немаш!

– Азис е хамстер, мишка.

– К’ва мишка бе комшу, на заек с дурасел бие! – махна с ръка и замина.

Та така – ние обичаме животните, ама аз най-обичам хамстери. А по-най обичам Азис. Това, което Азис направи за мен, никой не е правил, а и не може да направи! Накрая котаракът все пак го изяде, но такъв е животът.

Май наистина на света няма ненаказано добро.