Премиерата на задъхания екшън „Газ до дупка“ е вече парещо близо. Филмът дебютира по родните екрани от 16.06.2017г. Продължаваме да ви представяме изключителна поредица интервюта с актьорския състав и екипа на филма. Под светлините на прожекторите в днешняи разговор е очарователната Ана Де Армас. Прочетете нейното интервю по-долу.

Материалът е предоставен от официалния разпространител на „Газ до дупка“ за територията на България- Тандем Филм. 

Ана, какво почувства, когато прочете сценария за първи път?

Почувствах, че това ще бъде забавен филм, който да гледаш и в който да участваш. Хареса ми моята героиня Стефани. И си помислих, че за първи път ще играя в екшън филм, така че това е добър шанс да започна с този жанр. Филмът е забавен и специален. Имахме снимки в Марсилия, в Париж…

Какво ти хареса най-много у проекта – тематиката, режисьора, местоположенията на снимките?

Смятам, че беше комбинация от всичко. Разбира се, когато се срещнах за първи път с Антонио, между нас се получи връзка от самото начало и почувствах колко страстно се отнася към проекта, колко придирчив ще бъде към избирането на актьорите и колко е подробен: той ми показа снимки от локациите за снимки – Марсилия и околните градчета. Той ми разказа всичките си идеи за снимането на филма. Така че явно познавах локациите и когато научих кои ще бъдат мои партньори във филма, всичко това ме накара да почувствам, че проектът ще си заслужава.

Каква беше разликата между снимането на този филм и другите, в които си участвала?

Да участваш в екшън филм не означава, че снимките се случват различно. Филмът си е филм, и в начина, по който го правиш, няма разлика. Това е просто още едно изживяване, където като актриса имам шанса да опитам различи неща. Но процесът си е същият.

Защо смяташ, че те избраха за тази роля?

Защо ли? Много смешно, помня как Антонио ми каза, че търси момиче, което може да се справи със Скот Истууд. Предполагам, че търсеше нещо различно. Трябва да питате него.

Разкажи ни за своята героиня.

Мисля, че Стефани е много готина, властна, открита и умна жена. Най-много ми хареса в ролята, че тя не е просто гадже на момчето, което играе големия пич, тя никак не му отстъпва. Тя има свое мнение, не се страхува да го изказва и знае какво прави. Тя е много важна част от групата. Без нея, те не са пълни. Така че тя има забавна връзка с двамата братя, всички живеят в един апартамент и наистина се подкрепят.

Кажи ни за отношенията ти с другите актьори.

Да снимам със Скот, Фреди и Гая бе невероятно. Тримата са големи професионалисти, много са талантливи и като цяло са много хубави хора. Филмът бе много напрегнат и имахме тежки дни. Снимахме по доста часове, по шест дни в седмицата. Беше си доста работа. Не знам как щях да се справя без тях. Скот е чудесен, той има много опит и винаги е готов да помогне по всякакъв начин. А Фреди е толкова свеж и талантлив, и забавен, и изобретателен, и спонтанен. А пък Гая е ангел. Тя е просто, не знам… Най-добрата. Беше прекрасно да говорим за сцените, да репетираме, да израстваме заедно. Страшно ми хареса.

Как беше да снимаш с Антонио Негре? Какъв режисьор е той?

Усетих, че е много страстен човек и напълно отдаден на проекта. Той беше човекът, който работеше най-много през тези месеци. Той е най-сладкият тип, който съм срещала. И начинът, по който говореше с екипа, с актьорите – беше просто невероятно. Той е чудесен човек и голям режисьор. Мисля, че е много талантлив и му предстои удивителна кариера. Да, той беше най-добрият избор за „Газ до дупка“.

Усещаше ли напрежение на снимачната площадка?

Да, беше доста трудно. Трябваше да снимаме летен филм, така че носехме летни дрехи, но времето далеч не беше такова. Така че ни беше доста трудно през тези месеци – имахме дни с дъжд, с много студени ветрове, близо до морето, нощни снимки… Да, трудно беше, но не беше краят на света. И на следващия ден гълташ много витамини и продължаваш с работата.

Коя беше най-сложната сцена за снимане?

Мисля, че най-трудно за мен беше да съм прецизна по отношение на латиноамериканката, която Антонио искаше. Да бъда силна и да се боря с лъжите на Андрю, но без да съм прекалено агресивна или прекалено груба. Затова трябваше да му крещя и в същото време да съм мила, така че това бе тънка граница, която не трябваше да прекрачвам твърде много или твърде малко.

В този филм има много красиви коли. Това важно ли е за теб? Обичаш ли колите?

Честно казано, не си падам много по колите. Не разбирам много от коли, но по принцип си падам по класиките, така че тези коли бяха невероятно красиви. Бяхме на снимачната площадка и искаш да огледаш всичко, да пипнеш всичко, но същевременно не можеш, защото собственикът е до теб и ще те убие, ако пипнеш нещо! А после снимахме, а тези коли са толкова скъпи и уникални, че направо трябва да стоиш далеч от тях. Но във филма всичко изглежда изумително. Дори имах шанс да се повозя веднъж или два пъти в колите. Беше забавно да ги видя, но пък това са си просто коли.

В този филм има много каскади. Имаше ли такива, в които участваш ти?

Да. Всъщност, аз исках сама да направя своите каскади, но не ми позволиха. Една от сцените беше много опасна – беше на Африканския пазар, бягах от лошите и трябваше да скоча от много високо място, някъде около три етажа. Исках да го направя, но те не искаха да рискуват. И честно казано, когато видях каскадьорката да го прави, поех си дълбоко въздух и си казах: „Добре, че не го направих.“

В края на този ден ме накараха да направя края на сцената. Трябваше да се претърколя през една маса с всичко върху нея. На следващия ден бях цялата в синини и лакътят ме болеше. Викам си: „Че аз не направих нищо. Не мога да си представя какво ли щеше да бъде, ако бях скочила от третия етаж.“ Така че си е приключение, когато имаш шанс да направиш някои малки неща, но в края на краищата каскадьорите са професионалистите. Затова трябва да ги оставиш да си вършат работата.

Някога била ли си във Франция?

Да, била съм в Париж. Само за няколко уикенда, като турист, не повече. За мен, Южна Франция, Марсилия и градовете наоколо бяха напълно нови. В Ница и около Ница е много красиво. Бяхме в една изумителна къща сред пустошта, заобиколена от лозя. Имахме шанс да опитаме невероятни вина и храни. Много ми хареса. Нямам търпение да видя всичко това на филма, защото изглежда прекрасно.

Как ти хареса конкретно Марсилия?

Марсилия е много интересен град. Нямах шанс много да обикалям и да изследвам града в дълбочина, защото снимахме по шест дни в седмицата, а в неделя просто почивах. Но каквото видях беше много готино. Като модерен пиратски град.

Имаш ли любим герой от филма?

Моята героиня! Не, харесвам и двете главни героини. И Стефани, и Девин. Двете момичета са много, много готини, силни и независими. Би ми харесало да изиграя която и да е от двете.

Кои са любимите ти сцени от филма?

Харесва ми сцената, където Стефани си е вкъщи и чака Андрю и Гарет, които са излезли без нея. Когато се връщат, тя удря шамар на Андрю и започва да задава въпроси. Това е първият път, в който тя се чуди какво става, какво се е променило. Откога не я включват в плановете? В края на краищата, това е просто обрат в сценария, като лека закачка. Така че сцената беше доста хубава.

Последната сцена във филма, която снимахме при Айфеловата кула също бе много готина. Тя показва нова глава в живота ни и беше забавно. Най-накрая Гарет има любовна тръпка в живота си. И всички бяхме заедно, бяхме успели и бяхме щастливи. Време бе да се продължи напред, да се празнува, да се тръгне за новата кола!