Италианският магистрат Алфонсо Сабела пристига в България

Изявеният италиански магистрат Алфонсо Сабела, познат на българските читатели с книга „Ловец на мафиоти“, пристига у нас във връзка с премиерата на документалната му книга „Заразената столица. Може ли да се освободи Рим от мафията и корупцията?“.

Визитата на Алфонсо Сабела в България е по покана на Издателство „Ера“ и се осъществява с подкрепата на Италианския културен институт. Това ще е второто посещение на магистрата в държавата ни. През 2009г. той представи у нас първата си книга „Ловец на мафиоти“, в която разказва за участието си в разследването, арестуването и осъждането на едни от най-големите босове на сицилианската мафия – сред които Багарела, Бруска, Кунтрера.

Представянето на книгата ще се състои в два града – София и Пловдив. Събитието в столицата ще бъде на 26 септември (вторник) от 18.30 ч. в книжарница Хеликон – Витоша. Премиерата на „Заразената столица“ в Пловдив ще се проведе на 27 септември (сряда) от 18.00 ч. в книжарница Хеликон – Пловдив Център.

В „Заразената столица“ Сабела описва като в бордови дневник битките, победите и пораженията, с които се сблъсква, докато „без съмнения и колебание“ служи на Рим. Рим, заразен от мафията, от бизнеса с болката и социалната разруха, от подправени търгове, от обществени пари, преминали в частни ръце.

Той описва града, който го посреща: от една страна тежката корупция и бюрокрацията, които го задушават в продължение на десетилетия, от друга – трудностите на тези представители на администрацията, които не са корумпирани, но нямат никаква възможност да инициират промяна. Назначен лично от кмета на града за съветник по законността и прозрачността при управление на публичните финанси, Сабела сформира свой екип и полага огромни усилия да прочисти Вечния град. Усилия, които дават резултат.

Алфонсо Сабела е роден в сицилианския град Бивона. Завършва право в Милано. През 1989 г. се запознава с прокурора Джовани Фалконе и в началото на 90-те, вече като магистрат в Палермо, се включва активно в най-мащабната битка на държавата срещу мафията, позната като операция „Чисти ръце”. За пет-шест години Сабела успява да проследи, арестува и осъди повече от сто мафиотски босове.

Може ли да се освободи Рим от мафията и корупцията?

„Добър ден, господин Сабела. Кметът би искал да ви покани тази вечер в дома си за едно предложение, имаме извънредна ситуация в Рим…“

„Осми декември 2014 година, кметът на Рим иска да се срещнем градът току-що е разтърсен от „земетресението” Столична мафия. Прокуратурата разкри, че от десетилетия там действа криминална организация с мафиотски характеристики. Знаех, че приемайки работата, списъкът с враговете ми много ще се удължи.“

В „Заразената столица“ италианският магистрат Алфонсо Сабела, описва като в бордови дневник битките, победите и пораженията, с които се сблъсква, докато „без съмнения и колебание“ служи на Рим. Рим, заразен от мафията, от бизнеса с болката и социалната разруха, от подправени търгове, от обществени пари, преминали в частни ръце.

 Назначен лично от кмета на града за съветник по законността и прозрачността при управление на публичните финанси, Сабела се изправя срещу престъпници с бели якички и техните страхливи слуги, срещу корумпирани чиновници и лениви ръководители, срещу предприемачи, проспериращи чрез подкупи. Той описва града, който го посреща: от една страна тежката корупция и бюрокрацията, които го задушават в здравата си прегръдка в продължение на десетилетия, от друга – трудностите на тези представители на администрацията, които не са корумпирани, но нямат никаква възможност да инициират промяна.

Дълбокото му убеждение след стотиците арести на мафиоти е, че „когато държавата иска, тя може да се справи с престъпността“. Само десет месеца в  общинската администрация на италианската столица сякаш го разколебават. Но той не се отказва и заедно със сформирания от него екип полага огромни усилия да прочисти Вечния град. Усилия, които дават резултат.

С жив и страстен език Сабела разкрива тежката битка, която поема с мисълта:  „Рим моли за помощта ми. Има много за губене и малко за печелене. Не мога да откажа.“

Алфонсо Сабела е роден в сицилианското градче Бивона, на границата между Палермо и Агридженто. Завършва право в Католическия университет на Милано. Започва кариерата си като адвокат в родния си град в кантората на родителите си. През 1989 г.  се запознава с прокурора Джовани Фалконе и в началото на 90-те, вече като магистрат в Палермо, се включва активно в най-мащабната битка на държавата срещу мафията, позната като операция „Чисти ръце”.

За пет-шест години Сабела успява да проследи, арестува и осъди повече от сто мафиотски босове – сред които Багарела, Бруска, Кунтрера. Първата му книгата  „Ловец на мафиоти“ бе  представена с огромен успех в страната ни през 2009 година от издателство Ера. В нея той с документална точност пресъздава многобройните истории, свидетелства и спомени за своята работа. Едно непрекъснато надбягване с времето и… с куршумите на подгонените престъпници.

От 2000 година се мести в Рим и работи в Министерство на правосъдието – първоначално като магистрат за връзка с Комисията „Антимафия”, а след това и като началник на Инспектората на затворническата администрация. След закриването на отдела в края на 2001 г. той е назначен като съдия във Флоренция.

Доказал честността, ефективността, всеотдайността и твърдата си ръка срещу мафията, в края на 2014-та е назначен лично от кмета на Рим Игнацио Марино за съветник по законността и прозрачността при управление на обществените финанси.

Понастоящем Алфонсо Сабела е съдия в Неапол. Сестра му Марция също е магистрат и в момента работи в отдел „Антимафия” в Палермо. Именно тя заедно с още един колега координира разследването, довело до ареста на сицилианския бос Провенцано през 2006 г. Тя е първата и засега единствена жена, постигнала големи успехи в борбата срещу мафията.

ОТКЪС

Публичен търг – това какво беше?

Либорио Юдичело много точно ми обяснява, че една от причините десетки възложители на обществени поръчки, свързани със столицата, да обжалват опростените процедури е неспособността да се правят качествени договори. Затова те предпочитат да заобиколят генералния директор на Дирекция „Обществени поръчки и договори“ Кристиана Палацези – изключително подготвен ръководител, способна, може би прекалено, непреклонна, именно за да не бъдат подлагани на нейния превантивен контрол.

Когато служителите на Агенцията си тръгват, Либорио ми разказва няколко истории за тръжни процедури, които е успял да блокира като секретар – ако не бяха истински, можеше да се посмеем. А така просто ни се доплаква.

В техническите спецификации на една от тези процедури дори бе предвидено допълнително оценяване от седем точки за „степента на емоционално вълнение у оценяващата комисия“. Излиза, че колкото по-силна е емоцията, която проверката на проекта предизвиква в комисията, определена да оцени кой е най-добрият, толкова повече точки се печелят! Тези хора смятаха да мерят емоцията – с някакъв манометър или подобен инструмент?

Както европейското, така и нашето законодателство справедливо посочват за предпочитани не офертите с най-ниски цени, а икономически най-изгодните, т.е. тези, при които предложението се разглежда не според това кой предлага най-ниска стойност, а според това кой предлага най-добрия проект, като, разбира се, винаги се има предвид връзката качество-цена. И наистина, само с такива критерии при търговете е възможно, използвайки и ноу-хау на предприятията, да се обогатят услугите за гражданите и да се получи по-качествен и по-изгоден за обществото продукт.

Ако вникнем в същността – така би постъпил и всеки отделен човек, ако например е заделил хиляда евро за нов телевизор. Той ще предпочете да похарчи всичките, за да си купи 3D, вместо да спести стотина евро, като вземе обикнвен full Hd. Ясно е, че на семейството е нужен телевизор и че някой с високи технологични характеристики ще върши работа, но ако можеш да гледаш филм на 3D – удоволствието е по-голямо.

Разликата е в това, че докато частното лице избира между различните оферти на пазара, за обществената поръчка институцията трябва сама да изготви оферта и най-важното, да каже на пазара – ясно, прозрачно, недопускайки дискриминация – какво иска. Според мен точно това е един от основните проблеми на италианската държавна администрация, не само на столичната – не е в състояние да създаде оценъчни критерии за офертите, които да са възможно най-обективни и прозрачни и същевременно способни да подобрят качеството на обслужване, на доставка и работа.

Когато през 2011 година бях назначен към Министерството на правосъдието като генерален директор на Дирекция „Затворническа администрация“, трябваше да се закупят униформи за служителите в затворите. Дотогавашните струваха по сто деветдесет и осем евро, плюс ДДС, бройката. Само наличието на пагони и нашивки ги отличаваше от обикновените работни облекла за механици, които пазарът предлагаше, а цветът им – „синьо на затворническата полиция“, след няколко месеца се бе превърнал в блед спомен.

Предишните технически оферти съдържаха изключително общи и неясни критерии за оценка: „качество“, „удобство“, „практичност“. На шега бях казал, че точно това са прозрачните критерии, които се изискват по закон, тъй като в тях откровено прозърта намерението на възложителя да прикани предприятията да платят тлъст подкуп и така една определена униформа да се окаже по-удобна и практична от друга. Обърнах се към жандармерията, взех като модел тяхната лятна оперативна униформа и замених общите приказки за качество и прочее със „здравина на влакното при опъване“, „съхраняване на цвета след n-броя пране“, „съответствие на приетите стандарти“ – с други думи, обективни критерии, които могат да бъдат проверени чрез обикновени тестове в лаборатория.

С прецизно формулирани изисквания резултатът бе закупуването на възможно най-добрата униформа на цена сто двайсет и осем евро, но този път – с два чифта панталони, а не един. При петдесет хиляди бройки бяха спестени няколко милиона евро. За да бъде пълен разказът ми, трябва да добавя, че преди да се обяви търгът, любезно бях върнал на изпращача ѝ една каса „Кристал“, пристигнала скоропостижно като мил знак на внимание от лобист в този сектор. Бях проверил в интернет, че всяка бутилка от това изключително старо шампанско на Луи Рьодерер точно от тази година струва триста долара, така че тази пратка можеше да бъде определена като всичко друго, но не и като мил знак на внимание.

Така че ситуацията в Общината не бе много по-различна от тази, която бях заварил в Дирекцията навремето. Всички икономически най-изгодни оферти, които виждах в обявените тръжни процедури, неизменно бяха изцяло отхвърляни от комисиите, дори ако биваха представени чрез обективни критерии. В много от търговете за социална дейност например се споменаваше за „опит“, но изцяло липсваха критериите, по които да се определи за какъв точно опит става дума, какво се изисква от персонала, за да бъде коректно оценен. С други думи, по-добре ли е за държавната администрация при търг за социални асистенти на лица в неравностойно положение да разчита на хора, които от десет години работят нещо друго за кандидатстващото дружество или кооператив, или на персонал, който има само дву-тригодишен опит, но конкретно в споменатото обслужване и дори при същия потребител? Или пък: за предпочитане ли е половината от персонала да има повече от десет години опит, или целият персонал да е с по-малко от петгоди­шен такъв? Ако подобни критерии не са уточнени още преди представянето на офертите, оценката им при търга се превръща в арбитраж. Затова в Административния съд редовно постъпват жалби, прекъсват се процедури и се плащат неустойки на фирми, въпреки че Общината разполага с отлично подготвени юристи.