i_tova_shte_mineВ рамките на Софийския международен литературен фестивал, чиято тема тази година е литературата от Иберийския полуостров, издателство ЕРА представя една от най-обсъжданите испански авторки – Милена Бускетс.

„И това ще мине” се превърна в международен литературен феномен още преди излизането си на бял свят, а към настоящият момент правата за издаването му са закупени в повече от 30 страни. Интересът на читателите към романа бързо го издигна в ранга на европейски бестселър, а редакторите единодушно го определят като литературното откритие на 2015 г. Предстои появата му отвъд океана, което със сигурност ще доведе до нови успехи и спечелени читателски сърца в световен мащаб.

„И това ще мине” носи духа на древната мъдрост, че всичко – било то добро, или лошо – е временно. Романът бяга от отъпканите пътеки и умело балансира между меланхолията и безгрижието, поради което често е сравняван с „Добър ден, тъга”. А заради ефирния тон и фриволната елегантност Милена Бускетс е определяна като Франсоаз Саган на XXI в.

Загуба, любов, секс, тъга – „И това ще мине” е роман за цялата палитра от стихии, които ни поднася съдбата.

40-годишната Бланка неотдавна е загубила майка си – безвъзвратно и завинаги. Някога, за да превъзмогне ранната смърт на баща си, Бланка е била утешавана от майка си с древна притча. Легендата описва могъщ император, който свиква мъдреците си и ги пита кой е изразът, подходящ за всяка възможна ситуация. След няколко месеца размисъл мъжете се събрали при императора със следната сентенция: „И това ще мине.” Сега, след като и майка ѝ е напуснала този свят, порасналата Бланка ще трябва да се справи с болезнената загуба, като си спомни уроците, които е научила от майка си.

Обзета от скръб, самота и болка, Бланка оставя Барселона зад гърба си и дири утеха в лятната семейна къща в крайбрежния Кадакес.

Реших да отида за няколко дни в Кадакес. Секс, наркотици и рокендрол. Кой идва с мен?

Бланка пристига в дома, стаил хиляди спомени, в компанията на децата си, двамата си бивши съпрузи, най-близките си приятелки и с идеята дори да открадне няколко мига с женения си любовник.

Доколкото знам, единственото, от което няма махмурлук и което моментално разсейва спомена за смъртта, е сексът.

Бланка прекарва лято, окъпано в ослепителната средиземноморска светлина, и се отдава на всички забранени удоволствия. И постепенно открива как да бъде отново щастлива и да живее според собствените си правила – точно както майка ѝ би желала.

Милена Бускетс не крие, че книгата ѝ е почти автобиографична – чувствена и интимна, свежа и откровена, остроумна и пълна с живот, леко скандална и дълбоко разчувстваща. Бускетс постига това, като преплита майсторски лекотата на стила и дълбочината на разсъжденията по универсалните човешки теми.

Но „И това ще мине” не е единствено и само реквием. Това е книга, изпълнена с несломимост и никакво намерение за отстъпление пред превратностите на живота!

indexЗа автора:

Милена Бускетс (Барселона, 1972г.) е дъщеря на известната каталонска издателка Естер Тускетс, починала през 2012 г. Завършила е археология в Лондон, но работи в издателството на майка си „Лумен“. По-късно създава и свое „RqR“, което вече не съществува. Работила е в списание за светски клюки и като ПР за модна марка. През 2008 г. излиза дебютният ѝ роман, а „И това ще мине“ е втората ѝ книга. В момента Милена работи като преводач и журналист. Разведена, с две деца. Често ѝ казват, че прилича на актрисата Ума Търман. След успеха на „И това ще мине” в Испания, авторката получава много предложения за брак, които приема със смях и чувство за хумор.

Интервю

И това ще мине” е роман замислен като завръщане в Кадакес?

Да, но можеше да бъде всеки друг град. Всеки има свой Кадакес, място, на което сме извадили късмет и сме вкусили свободата. За мен това е живописното крайбрежно селце, където прекарвах летата като дете. Красивите места помагат да преодолееш скръбта, но понякога те са и фон, на който обикновеното става изключително.

За твоята героиня Кадакес синоним ли е на „секс, наркотици и рокендрол”?

Бланка е съблазнителка, логично е да е заобиколена от мъже. След смъртта на майка си тя се обгражда с хората, които обича. Несъзнателно Бланка се опитва да компенсира загубената любов на майка си. Скръбта притъпява другите емоции.

Сексът ли е лекът срещу смъртта?

Сексът ни напомня, че животът си струва. В същността си сме животни, физическия контакт носи облекчение. Напомня ти, че си жив. Обикновено мислите ни са в миналото или бъдещето, но сексът те принуждава да насочиш цялото си внимание към това, което се случва тук и сега. Като зъбобол, заставя те да живееш изцяло в настоящето.

Майка ти почина през 2012 година. Романът завоалирана автобиография ли е?

Нищо не е завоалирано. Не съм се придържала строго към реалността, но почти всичко е автобиографично. Черпя вдъхновение от нещата и хората около себе си. Името на майка ми не е споменато никъде, защото няма значение коя е тя. Важна е връзката между майката и дъщерята.

Романът опит да се отърсиш от смъртта на майка ти ли е?

Чувствах, че трябва да излея историята на хартия, защото майка ми беше много важна за мен, но дали написването ѝ ме облекчи? Ако съм имала такова намерение, значи не се е получило. Скръбта не е намаляла. Книгата ми показа, че не съм сама. Получавам много писма от жени, който са се припознали в образа на Бланка, в нейната самота, в нейния поход към свободата и любовта.

Вашата връзка беше сложна и доста бурна.

Така е с всяка голяма любов, особено между темпераментни хора като мен и майка ми. Мисля, че няма безоблачна любов. Или си на седмото небе или си в ада. Връзката между майка и дъщеря е сложна и проблемна, защото е любов, почиваща на доверието и зависимостта на детето от майката, а децата са много уязвими и манипулируеми.

Казваш, че краят на детството ти е дошъл със смъртта на майка ти?

За хората, които живеят в страни без войни или глад, детството трае по-дълго. Аз бях на 40, когато майка ми почина, и докато тя беше жива, в известен смисъл бях още дете, защото се чувствах защитена и в безопасност.

Пишеш, че „лекотата е вид елегантност“, но в „И това ще мине” трагедията винаги е наблизо.

Исках да намеря баланса между трагизма на смъртта и животът, който продължава въпреки всичко. Безгрижието е моят начин да преглътна скръбта и мъката. Лекомислието ми помага да се справя с емоциите. Опитвам се да гледам на всичко от положителната страна – слънцето грее, имаме храна на масата, децата са здрави и животът продължава. Не е толкова лесно, колкото си мислят хората. Има опасност безгрижието да се превърне в егоизъм, който наранява близките ти.

Може ли на книгата да се гледа като на опит да се илюстрират социалните класи?

Да, макар че не беше замислена така. Майка ми беше част от „Gauche Divine“, барселонско движение на леви интелектуалци и артисти, което се противопоставяше на режима на Франко през 60-те. Това бяха хора от каталонската буржоазия, които нямаха финансови проблеми или ако имаха, никога не говореха за тях.

Оттам идват и сравненията с Франсоаз Саган?

Наистина става дума за един и същ свят: буржоазията, лекомислието, любовните истории, които не вървят както трябва. Има доста прилики.

Ще мине ли и това, както твърди заглавието?

Тъгата остава, но се научаваш да живееш с нея. Има дни, в които майка ми ми липсва ужасно, има и такива, в които ми липсва по-малко. Но никога не минава. И това е нещо добро. Страданието означава, че любовта е била голяма, а това е невероятна привилегия. Нещата се губят, хората умират, но любовта остава завинаги.

 

 

Вашият коментар