С развитие на историята, тези части се показват и включват живота и желанията на останалите главни герой, независимо, че фокуса пада основно върху Хауърд. Виждаме, че това пътуване се отнася и за тях, с проблемите, които трябва да решат и нещата, които търсят. Концепцията за косвената красота се разширява, за да докоснеe всеки от тях по начин, който не очаква. „Във всяка сцена, това, върху което се фокусирах, бе начинът, по който се свързват хората – как са привлечени един от друг, как се опитват да намерят това, което им е необходимо в живота“, – казва Франкел.

Освен Смит, Нортън, Уинслет, Пеня и Мирън, звездният ансамбъл на филма включва Кийра Найтли и Джейкъб Латимор, които са съответно Любовта и Времето, също и Наоми Харис, която е в ролята на консултант на хора загубили близки.

С поставянето на действието в Ню Йорк по време на празниците, създателите на филма използват несравнимия блясък на празничните декорации и игра на светлини в града, за да се подчертае още един елемент, който работи през цялата история и който публиката ще тълкува за себе си: възможността невидими и непознати сили да ни въздействат на фона на ежедневието ни.

„Ню Йорк е най-вдъхновяващ и вълшебен на Коледа, с дърветата и лампите навсякъде, – коментира Франкел. – Все едно се намирате в малък глобус със сняг, който е пълен с въртящи се снежинки, отразяващи светлината.“

„Такива идеализирани картини са подходящ фон за една вдъхновяваща история, която включва красота по безброй начини и провокира нашето въображение за това как трябва да изглежда света. И за тържеството на любовта и човешкия дух.“ – обобщава Франкел.

Един от визуалните загатвания във филма са лабиринтите с плочки от домино. Хауърд се отдава изцяло на задачата да реди и поставя хиляди пластмасови плочки в сложни модели, които след това разрушава с едно движение. Създателите на филма оприличават правенето на КОСВЕНА КРАСОТА с подобна задача.

„Уил Смит бе първият актьор, който се съгласи да участва, след това Хелън, а после всички останали участници започнаха да пристигат. – казва Брегман. – Мисля, че хората имаха усещането за нещо специално и вълнуващо. Падането на плочките домино до голяма степен наподобява правенето на филма.“

„Това са актьори, които влагат душа в работа си и много обичат да правят филми, – добавя Франкел. – Всеки един от тях е във върхова форма  и всички си партнират великолепно. Всеки ден преоткривахме нови неща в сценария и нови начини за изразяването на тези герои, но тяхното чувство към историята остана непроменено. Не вярвам, че има човек, който да не се е просълзил след като е прочел историята, а докато снимахме, просто нямаше сцена, която да не е породила усмивки. Тези неща правят процеса на снимане изключително удовлетворяващ.“