KANDIDATUT.epsНа 5 ноември с логото на ИК Хермес излиза дългоочакваната нова книга на най-четения автор в България – Хорхе Букай – „Кандидатът“. Тя е удостоена с престижната награда за роман на град Торевиеха за 2006 г. в размер на 500 000 долара.

„Кандидатът“ е изпълнен с напрежение психологически и политически трилър, който се фокусира върху опасната игра на властимащите. На показ излиза способността на политиците да манипулират обикновените хора и да използват стремежите им за свобода и справедливост за лична облага. Тук Хорхе Букай се разкрива като безупречен разказвач и романист, способен да проникне в мотивите на човешкото поведение, както и да предложи една заплетена и завладяваща интрига. История, която има нужда не от читатели, а от съучастници.

За книгата

След няколко десетилетия на жестока диктатура в Сантамора генерал Куевас изненадващо насрочва демократични избори. Въодушевлението и радостта на населението бързо се превръщат в ужас и объркване заради поредицата от терористични атентати, отвличания и убийства. В последвалия хаос психиатърът Агустин Монтиляно, телевизионната репортерка Каролина Гихаро и приятелят им – лекарят Марио Фоси, ще се опитат да разберат кой дърпа конците на заговора. Конспирацията явно цели да унищожи единствената възможност на страната за демократично бъдеще. Разследването ще изложи живота им на опасност и ще ги накара да преразгледат приятелството, идеите и ценностите си.

554828_296086603811565_114455271974700_658161_877583892_nЗа автора

Никой не може да направи за теб това, което ти сам трябва да направиш.

                                                                         Хорхе Букай

Хорхе Букай е роден в Буенос Айрес през 1949 г., където завършва медицина, а по-късно се специализира в областта на психичните болести. Работи като психиатър и психотерапевт първо в клиники и медицински кабинети, а по-късно участва в публични форуми в библиотеки, колежи и театрални салони, докато стигне до радиото и до собствено предаване в Откритата телевизия на Аржентина.

По-късно се увлича от друга дейност – писането.

Понастоящем живее в Буенос Айрес и Малага. Далече от медицинската практика, посвещава времето си на двете дейности, които най-много обича – да чете и да пише.

Автор на повече от 20 книги, преведени на над 30 езика, Хорхе Букай е един от най-четените писатели на нашето време. Особено популярен е в страни като Мексико, Бразилия, Чили, Аржентина, Испания, Германия, Русия и др.

Гостувал е в България четири пъти, като всяко негово посещение е определяно от медиите и от многобройните му почитатели за едно от най-значимите културни събития в годината. През 2014 година Хорхе ни гостува отново със сина си – Демиан Букай, за да представят новите си книги: „20 стъпки напред“ и „Погледни отново“.

Откъс от „Кандидатът“

***

Призори в сряда, 3 март, избухна бомбата, която промени необратимо бъдещето на Република Сантамора.

Мишената на атентата беше една от най-старите обществени сгради – Главният архив на Република Сантамора, внушително четириетажно здание от колониалната епоха, с каменни стени и големи прозорци на фасадата.

Беше след полунощ; в района почти не се движеха коли и не се мяркаха минувачи, с изключение на някой пиян, изгубил се по пътя към близките кръчми и бардаци.

Сигурно поради тази причина никой не забеляза сенките, които се появяваха и изчезваха като призраци по прозорците на сградата на Главния архив: четирима маскирани и облечени в черно мъже обхождаха мълчаливо едно по едно всяко от помещенията, сякаш познаваха всяка педя от тях. Почти не им се налагаше да поглеждат чертежа, който един от тях носеше, за да изберат колоните и да сложат на тях устройствата, които вадеха от едни черни торби.

На портала на сградата пети маскиран стискаше в едната ръка автомат, с който се целеше в изпадналия в безсъзнание пазач; в другата ръка държеше уоки-токи.

След като приключиха задачата си, четиримата нападатели отидоха при петия на входа. Без да произнесат нито дума, двама от тях вдигнаха пазача за раменете и го завлачиха по старинните каменни плочи на тротоара. Стигнаха до едно празно място на съседната уличка, където завързаха ръцете му и го оставиха проснат на земята.

Уоки-токито се включи. Мъжът, който го носеше, каза лаконично: „Готови сме“. После се отправи към уличката. Останалите вече го чакаха в един пикап.

– Отървахте ли се от пазача? – попита той, след като се качи.

Един от тях кимна утвърдително.

– Тръгваме – обяви той на групата.

Пикапът потегли, мина край огромната сграда и потъна в пустите улици на Милагрос, столицата на Сантамора.

Точно в два след полунощ силна експлозия разруши голяма част от колониалната сграда на Главния архив на Република Сантамора и огромно огнено кълбо обгърна това, което беше оцеляло. Точно срещу Архива, на отсрещната страна на двупосочната улица, се издигаше сградата, в която Агустин Монтиляно и Каролина Гихаро живееха заедно под наем. Беше жилищен блок в рустикален стил с немного големи апартаменти, но на достъпна цена за средната класа и за специалистите, които, като Агустин, се опитваха да преживяват с ниските заплати, наложени от диктаторския режим на Северино Куевас.

Оглушителният гърмеж изтръгна Каролина Гихаро от леглото и тя падна на пода, оплетена между чаршафа и завивката.

Парчета от стъкла заваляха в стаята, а експлозивната вълна залюля етажерките и гардероба и те без малко да се стоварят върху леглото.

Зашеметена, Каролина опита да се раздвижи; с мъка координираше движенията си, ушите й пищяха, а когато понечи да стане, прониза я силна болка в ръката. Допълзя до нощното шкафче и запали лампата. Раната кървеше обилно.

Превърза я криво-ляво с калъфката на възглавницата. Постепенно осъзнаваше положението, а това засилваше още повече объркването й. Мислите й се блъскаха хаотично в главата. Помисли си за Агустин; не беше в спалнята. Доколкото си спомняше, имаше дежурство тази нощ, но не беше напълно сигурна. Може би се намираше някъде в апартамента, ранен като нея. Извика името му, но не чу дори собствения си глас. Не знаеше дали се дължеше на това, че бе онемяла, или беше толкова оглушала, че не чуваше дори виковете си.

Затвори очи, желаейки всичко това да е някакъв кошмар, и заплака. След известно време, което й се стори цяла вечност, спалнята се изпълни с червени и сини отблясъци, идващи от линейките, пожарните и полицейските коли, които пристигнаха на мястото на експлозията. Дано да дойдат за нея, помисли си тя, преди да изгуби съзнание.

 

Вашият коментар