Премиера в България: 08.11.2013г.
Световна премиера: 11.10.2013г.
Жанр: Биографичен, Драма, Трилър
Продължителност: 134 минути
Формат: 2D
Сценарист: Били Рей
Режисьор: Пол Грийнграс
В ролите: Том Ханкс, Баркхад Адби, Картин Кийнър, Джон Магаро, Дейвид Уаршовски, Крис Мълки, Юл Васкез, Макс Мартини, Кори Джонсън, Баркхад Абдирахман, Майкъл Чернъс
Разпространител: Александра филмс / Columbia Pictures

Режисьорът Пол Грийнграс предлага едно завладяващо разследване на случая с отвлечения през 2009 г американски товарен кораб Мерск Алабама от сомалийски пирати. В специфичния си стил, той поднася едновременно напрегнат трилър и сложна картина на безбройните последствия от глобализацията. Когато пиратите нападат невъоръжения товарен кораб, между командващият офицер на Алабама, капитан Ричард Филипс (Том Ханкс) е лидерът на сомалийските пирати Мусе (Баркад Абди) започва непримирим сблъсък. В последвалото безизходно положение, на 250 км от Сомалийския бряг, и двамата ще се окажат в ръцете на сили, извън техния контрол.

Монтаж: Кристофър Рус
Оператор: Бари Акройд
Музика: Хенри Джакман 

Режисьорът Пол Грийнграс предлага едно завладяващо разследване на случая с отвлечения през 2009 г. американски товарен кораб Мерск Алабама от сомалийски пирати, като същевременно разкрива и причинната връзка за нападението – световното икономическото разделение. Историята започва в щата Върмонт, където капитанът на кораба Ричард Филипс се сбогува със семейството си, за да отплава към другия край на света. В същото време в Сомалия бившият рибар Мусе си поставя за цел да превземе един от скъпите кораби, които всеки ден преминават през родния му бряг. В основата на конфронтацията между Филипс и отчаяните сомалийски пирати, които го вземат за заложник, Грийнграс поставя разрива между тези, които са част от доходното лъкатушене на международната търговия, и тези, които са останали извън нея.

„Гледали сме не малко добри филми през последното десетилетие, които разглеждат въпроса на националната сигурност и тероризма. Но аз исках да направя филм, които да обърне поглед към един по-разпространен конфликт в нашия свят – конфликта между имащите и нямащите. – казва Грийнграс. – Противопоставянето между Филипс, който е част от потока на световната икономика, и пиратите, които не са, ми изглежда свеж и новаторски. Сблъсъкът между Филипс и Мусе е просто една напрегната обсада в открито море, но би трябвало да говори много на големите сили, управляващи днес света. Винаги съм смятал, че една история трябва не само да се разкаже по вълнуващ и завладяващ начин, но и да провокира мисълта.“

Като бивш документалист, Грийнграс отдавна е привлечен от теми, които дълбаят под повърхността на съвременните събития – от Кървава неделя, където британски войници стрелят по невъоръжени демонстранти в Северна Ирландия , през Полет 93  за пътниците в отвлечения самолет на 11.09, до Зелена зона за войната в Ирак. В същото време Грийнграс се показва и като крайно различен режисьор зад експлозивните екшън трилъри с освежаващ реализъм – Ултиматумът на Борн и Превъзходството на Борн.

Тези две силни негови страни – разследващият му инстинкт и майсторството в трилър формата – се проявяват в Капитан Филипс. Основното в подхода на Грийнграс към последния му филм е решението да не разказва до болка познатата история за триумфално спасяване на заложници, често афиширана с новинарските заглавия. „Когато Пол се включи в проекта, стана ясно, че желае да опише събитията около отвличането на Алабама по един много по-нюансиран начин от това, което беше изнесено в медиите. – казва Майкъл Де Лука, който със Скот Рудин и Дана Брунети е продуцент на филма. Заедно с  Брунети той помага на  Columbia Pictures да придобие правата за историята. – Пол даде да се разбере от самото начало, че иска да разкаже историята колкото се може по-автентично“. Грийнграс обяснява: „Исках достоверност. Исках да предам непосредствената истина за събитието, така както се е случило. Това означаваше да се потопим в безкрайно разследване за подготовката на продукцията. Винаги съм усещал, че през всеки етап – от изграждане на концепцията през снимане до пост-продукция – трябва да заслужиш вниманието на публиката и никога не може да го приемеш за даденост.“

Грийнграс иска филмът да даде по-подробен образ на света, от които идват пиратите. „Книгата за капитан Филипс е написана от негова гледна точка, но от самото начало Пол иска да разкаже история, която отива по-далеч.“ – спомня си сценариста Били Рей. Ко-продуцентът Майкъл Бронер, дългогодишен сътрудник на Грийнграс, се гмурка надълбоко в проучване на историята на сомалийските пирати и икономическите фактори, които я движат. Изчерпването на рибните пасажи в сомалийски води, вследствие на прекомерния индустриален риболов, е един от факторите, които генерират растеж на пиратството край бреговете на Сомалия, които в миналото са разчитали на вътрешна търговия. Бронер обяснява: „Сомалия, която е беше опустошена от гражданската война след падането на военната диктатура през 1991 г., по същото време е ударена от наплив на незаконен риболов. Въведените от ЕС ограничения накараха корабите да потърсят нови ловни полета. Сомалийските пирати са явление, което започва като реакция срещу чуждестранния свръхулов; бивши рибари отвличат кораби и ги държат за откуп като източник на доходи. Когато стана ясно, че това е печеливша дейност, тя привлече военизирани групи, под чиято власт пиратството се превърна в организирано транс-национално предприятие. Сомалийските пирати са организирана престъпност, която е истинска глобална структура, подкрепена с финансиране не само от Африка, но също така и от  Европа и Северна Америка. Момчетата в лодките, изпратени да атакуват товарни кораби, като Мусе и екипажът му, са само в края на една дълга и сложна верига от играчи, които контролират този много доходен бизнес. Босовете на пиратските конгломерати са в състояние да демонстрират богат и охолен живот в страна, където бедността е толкова екстремна, че младите мъже, лишени от други перспективи буквално рискуват всичко, за да вкусят от този начин на живот.“

Бронер допълва проучванията си за сомалийските пирати с изследвания в областта на международния морски транспорт. Той провежда обширни интервюта с мениджърите на Мерск и с истинските членове на екипажа на Алабама, които са били участници в кризата, за да разбере живота на моряка, както и международните закони и отношения, които важат за товарните кораби. Корабът Мерск Алабама е невъоръжен, когато е нападнат от пиратите (като всички търговски кораби по това време с, в съответствие с международните стандарти и норми). Корабните служители разкриват на Бронер, че в седмиците до отвличането на Алабама, са обсъждани начини за намаляване на рисковете за кораби на Мерск, плаващи в опасни води. В крайна сметка атаката над Алабама доведе до промени в индустрията, като Мерск и други линии качват въоръжена охрана (много бивши морски пехотинци) на техните кораби за най-опасните участъци от маршрутите им.

АКТЬОРИ И ГЕРОИ

В Капитан Филипс публиката няма да намери обичайните филмови герои, а обикновени хора във всичките им разнородни социални, културни и личностни аспекти. Грийнграс вижда Ричард Филипс не като двигател на историята, а по-скоро като посветен на работата си човек, който внезапно бива въвлечен в едно яростно глобално събитие. „Филипс ми напомня за мъжете, които познавах като дете. Баща му беше в търговския флот и в съзнанието ми работниците, които мъкнеха стоките, които използваме по цял свят, които са живата сила на световната икономика. Те са шофьори на камиони в морето. Това е свят на тежък физически труд. За мен Ричард Филипс е такъв човек, попаднал в нежелана конфронтация. – казва режисьорът. – Той наистина е един обикновен човек , но начинът, по който реагира на случващото се с него и изпитанието, през което преминава, и потвърждава, че света, в който живеем е изключителен.“

Още от самото начало създателите на филма си представят Том Ханкс в ролята на ветерана моряк Ричард Филипс. Ханкс блести в различни роли, изобразяващи привидно обикновени мъже, изправени пред екстремни кризи: от болният от СПИН адвокат Андрю Бекет във Филаделфия; през астронавта Джим Ловел, който се бори да се върне на Земята след провала на Аполо 13; и Джон Милър, капитан през Втората Световна война, търсещ изчезнал войник в Спасяването на редник Райън;  до Чък Ноланд, администратор във FedEx, попаднал сам на необитаем остров в Корабокрушенецът, Ханкс изгражда героите от вътре на вън, придавайки на обикновените хора тиха, но невероятна смелост. Ролята на Ричард Филипс не е изключение.

Грийнграс разказва за първата си съвместна работа с двукратния носител на Оскар® : „Том и аз изминахме дълъг път. В началото той постоянно казваше: ‘За мен това е история на човек, който е попаднал в опасна ситуация в морето.‘ Том изчисти превъплъщението си до сурово и истинско изпълнение. Той прекара часове наред в спасителната лодка. Всички бяхме развълнувани от това, колко се посвети на ролята. Става дума не само за таланта му, но и за желанието му да изследва всяка частичка от човечността на този мъж. Прецизността, с която Том работи и изпипва всички детайли е великолепна. Изключително се впечатлих и от физическата му издръжливост. Бяхме навън в океана часове наред, и той никога не се оплака. Винаги беше първият, който ще се обърне и ще каже: ‘Аз съм готов. Да го направим отново‘.“

Ханкс се подготвя за ролята на Ричард Филипс като се запознава лично с капитана, посещавайки дома му в щата Върмонт, където живее със съпругата си, Андреа, медицинска сестра. Ханкс открива, че Филипс е вежлив, скромен човек. Той никога не е виждал себе си като нещо повече от моряк, които просто си върши работата . Невероятен факт е, че Филипс се връща на работа в Мерск скоро след фаталното изпитание със сомалийските пирати. „Точно това ми се стори удивително, – казва Ханкс. – Това е човек, който е изстрадал ужасяващо изпитание, и въпреки това да може да се върне към морето. Знаех, че ако разбера вътрешната сила на Филипс – този конкретен вид лична сила на духа и връзка с морето, независимо какво се случва – ще бъде от съществено значение да разбере що за човек е. Истината е, че не всеки може да бъде капитан на кораб – и не всеки би могъл да издържи заложничество“.

Пристигайки на снимачната площадка за първото си сътрудничество с Грийнграс, Ханкс е изненадан от това, което вижда: „Пол се опита да ми обясни какъв е стилът му на работа преди да започнат снимките – преносими камери, без количка за камера, без отбелязване на позициите на актьорите – и ме попита дали съм съгласен с това. Разбира се, казах, че съм, но честно казано очаквах независимо от това, което Пол ми каза, за да ме подготви, че когато се стигне до снимки. ще видя как количката с камерата излиза и ще определят къде да заставаме  и т.н. Нищо такова не се случи, дори не строяхме декори. Събирахме се сутрин, обсъждахме сцената в продължение на час и половина – два, понякога дори по-дълго, а след това я снимахме цялата – осем минутна сцена, дванадесет минутна, без значение. Това е изключителен начин да се прави филм – похват, който е на 180 градуса от прийомите на другите режисьори. Това е една на силните страни на Пол и не мисля, че той иска да прави филми по друг начин. Резултатите говорят ясно.“

Грийнграс, от своя страна, казва, че Ханкс е бил изцяло отдаден на снимачния процес и резултатът е майсторско, достоверно представяне на образа. „Спомням си една много трудна сцена. Бяхме на борда на Тръкстън и се подготвяхме да заснемем сцената след освобождаването. Попитахме Ричард къде е проведен първоначалния разпит, и той каза, че е било в корабната лечебница. Бяхме планирали да го направим в кабинета на капитана, но след като го каза, решихме, че в лечебницата е много по-логично. Така Том и аз измислихме как да го направим и избрах член от екипажа от Тръкстън да играе в сцената с него. В резултат, една жена, която не е и очаквала този ден сутринта да има роля с реплики във филма и да партнира на двукратен носител на Оскар ®, засне тази кулминационна сцена с Том, която накара целия екип да се просълзи! Това е просто зашеметяващ момент във филма.“

Организацията на Грийнграс по заснемането на първоначалната среща между пиратите и екипажа на Мерск дава още един пример за методите, с които помага на актьорите да постигнат реализъм: Грийнграс взима решение да изолира актьорите, които играят моряците от контакт с сомалийско-американските актьори, които играят мъжете, превземащи кораба. Те не се срещат до момента на заснемане на сцената, когато пиратите се качват на мостика. „Това, че Пол не ни запозна предварително, беше много хитър ход, – обяснява Ханкс. – Нямаше съвместни четения на сценария, или пък вечери, за нас те бяха едни сенки, и когато щурмуваха мостика. Правдоподобността беше невероятна, косите ни се изправиха, когато ги видяхме“.

Грийнграс разказва за сцената: „Тъй като те никога не са се срещали, имахме право само един опит и заснемането трябваше да се случи от раз. Така и стана. Беше невероятно. Том и Баркхад изиграха тази дълга сцена с такава дълбочина и човечност, че когато приключихме, всички на снимачната площадка ги аплодираха.“

В търсене на четири контрастни образа на Ханкс, кастинг директорът Франсин Майслер провежда интензивно търсене на актьори, които биха добавили автентичност и емоция към образите. Той стеснява избора си до артисти със сомалиийски произход. „От самото начало решихме, че е много, много важно Пол да привлече сомалийци за ролите на Мусе и неговия екипаж, – казва Майслер. – И това беше огромна дилема. Пол обаче има огромен талант в преподаването на млади, неопитни участници как да играят наравно с прекрасни и опитни артисти. Това е част от магията, с която изпълва филмите си. Знаех, че единственият начин за изграждане на толкова важната за филма органична връзка със Сомалия, е да се намерят хора, които са със сомалийски или със сомалийско-американски произход. Знаех, че това означава евентуално избор на млади мъже, които са със сравнително малък опит на снимачната площадка, но които са готови и са в състояние да играят наравно с Том“. – казва Майслер.

След като проучват всички места по света, където масово са емигрирали сомалийци, Майслер съсредоточава търсенето си в в Минеаполис, щата Минесота. Там тя разпространява флайери за покана за открит кастинг в читалище Браян Койл, привличайки повече от 1000 кандидати за ролята на Мусе и тримата му помощници.

Докато работи с кастинг директора от Минесота Деби Делиси в редуцирането на кандидатите от стотици до трийсетина, Майслер започна да ги групира в четворки, за да види как ще работят един с друг. Една от тези първоначални четворки се състои от Баркхад Абди като Мусе, Баркхад Абдирахман като Билал, Фейсла Ахмед като Наджи и Махат M. Али като Елми. Осъзнавайки, че тези четирима мъже се познават прекрасно по между си, за Майслер е естествено да приеме като екип. „След като ги групирахме, те започнаха да общуват по свой начин, като Баркхад Абди водеше репетициите на групата, – казва Маслер. – По-късно пробвахме да заменим други участници във четворките, но тях продължавахме да ги събираме отново и в крайна сметка Пол се спря на тях. Беше впечатлен, както и всички ние, от техния талант, химията по между им и ангажираността им към филма.“

Последното препятствие е срещата на Грийнграс и Майслер в Лос Анджелис, след която всички отиват на разходка на плажа: четиримата актьори, Грийнграс и Майслер. Тя си спомня: „Още не бяха разбрали, че са избрани, така че Пол им каза: „Момчета нали знаете, че сте получили ролите?“. „Не, никой не ни е казал.“ „Е, имате ги. “ Те бяха толкова възторжени, че се затичаха към океана, викайки и празнувайки. Това беше един от най-чистите моменти на радост, които съм виждала“. А Ахмед добавя: „Ние просто трябваше да скочим в морето, за да се уверим, че е истина“.

„Когато ги видях за първи път, те вече бяха приятели и бяха работили заедно като група,  – казва Грийнграс. – Те изглеждаха и внасяха усещане за екипност.“ Нито един от четиримата няма някакъв формален филмов опит, но те са решени да дадат на своите герои ясен човешки образ. „Интензивноста, с която работеха и новите нюанси на характерите, които откриваха бяха невероятни, както и способността да се направи всичко това срещу необикновената актьорска сила на Том Ханкс. Това е нещо специално“. – казва Грийнграс.

Дебютантът Баркхад Абди поема ролята на Мусе, пиратският капитан. Майслер казва, че веднага след изпълнението на Абди, е разбрала, че Грийнграс ще го поиска за трудната и сложна роля на главния противник на Филипс. „Това е огромна тежест върху плещите на един млад, неопитен актьор, и по-специално задачата, да пресъздаде многопластов образ като Мусе, който изисква способност да се изразява заплаха, състрадание и съзерцание. – казва Майслер. – Изисква се много специална личност, защото летвата е поставена много на високо. Баркхад демонстрира огромен запас от естествени способности и знаех, че той може да вдъхне живот на всички измерения на характера, както са описани в сценария, но и ще направи ролята по свой начин. Той може да бъде командващ, но без много щум, а тихо. Той направи много силно впечатление на хората. Другите сомалийци, с които му давахме да работи в прослушванията, автоматично се отнасяха към него като лидер.“

Роден в Могадишу и израснал в Йемен, Абди се премества със семейството си в Минеаполис през 1999 г., когато е на 14 години. Той е познава добре трудностите пред които много сомалийци са изправени след влошаването на икономическите условия в разкъсваната от война страна. Това лично разбиране го кара да проучи причините, поради които младите хора като Мусе, които вече не може да си изкарва прехраната от традиционна търговия в родните си градове,  се обръщат към пиратството. „Мисля, че ако нещата бяха различни, Мусе можеше да е щастлив като рибар. Когато не е в състояние да изкарва прехраната си по честен начин и вижда хората от селото да стават пирати, той иска своя дял от парите, които идват към тях. – обяснява Абди. – Аз все още имам семейство в Сомалия, така че знам какво става там. Знам , че моят герой е в място, където хората имат много малко възможности. Мисля обаче, че и днес, навсякъде по света , всички мечтаем, че можем да живеем богато. Това е основната идея на Мусе. Той има големи мечти – и понеже има толкова малко, той чувства, че няма какво да губи. Затова се обръща към пиратството.“

„Когато Мусе се качва на Алабама, за него всичко е въпрос на бизнес: капитанът се обажда на транспортната фирма, транспортната фирма се обажда не своя застраховател, откупа е платен, и никой няма да пострада. Но планът не се развива според очакванията и той се намира в ужасна завръзка, която знае, че ще завърши фатално, ако той не намери изход. Мусе е обикновен войник в сложна пиратска схема, финансирана от мощни инвеститори, и знае, че не може да се върне с празни ръце. Като капитан на своя екипаж негова работа е да намери решение и осъзнава,  че единственото решение е да отплава за Сомалия в спасителна лодка и да предложи капитан Филипс за откуп. Той в малка лодка, заобиколен от американски военни кораби – отчайваща ситуация. И все пак е в състояние да запази излъчването си за власт и сила – това е, което прави неговия образ толкова убедителен за мен.“

Продуцентът Дана Брунети отбелязва: „За крайбрежните селяните като Мусе достъпът до законна икономика често е блокиран. В пиратството те виждат възможност да се впишат в алтернативната икономика – в случая тази, която може да им донесе богатство в пъти повече от легална работа. Богатство на света минава покрай твоя бряг и само на една ръка разстояние. Толкова лесно изглежда да се протегнеш и да ги вземеш. Сомалия е управлявана над две десетилетия от воюващи фракции, които държат населението под строг контрол. Мусе е опасен млад човек, но това, което става ясно, както филмът разкрива е, че той се чувства хванат в капан. По същия начин, както се чувства и неговият заложник. Именно това беше пълния човешки образ, цялостния характер, който търсехме за героя Мусе и за изпълнението на Баркхад – нещо което да изпъква над престъплението, в което той е замесен, без да го изтласква на заден план, защото това е истинският живот“.

Абди се надява историята на Мусе де помогне на зрителите да вникнат в трагедията на Сомалия и в по-сложната мотивация на пиратите. „Пиратството е престъпление, и филмът не се стреми да го представи в благоприятна светлина, но аз си мисля, че хората ще проявят състрадание към Мусе. На края той стига до сблъсък с пълната мощ на Америка – един недохранен млад мъж, облечен с парцали срещу три огромни американски военни кораба. Разбирате опасното му положение. Той е престъпник, разбира се, но също така е и в безизходица. Спомням си, като пристигнах в Америка за първи път като имигрант и ми се налагаше да науча как да се оправям в тази огромна, изключително богата и силна страната. Не искам да правя паралел между двете затруднения, но мога да разбера какво било за него да се взира в страховитият военен кораб и да си мисли „Ами сега какво?“.

Том Ханкс е особено впечатлен колко далеч отвежда Абди своя герой  в една осезаема реалност. „Историята до голяма степен  зависи от това Баркхад да покаже всички страни на героя си – той не позволява нито за миг Мусе да се превърне в обикновен злодей, – казва Ханкс. –  За един млад и дебютиращ актьор да изпълнява такава сложна роля с толкова сила е поразително. Той предава невероятна гама от емоции и нюанси на изразяване, нещо което не може да се научи, а идва отвътре. Героят му започва като на пръв поглед познат персонаж – страховит пират, водещ въоръжен екипаж към отвличане на невъоръжен кораб. В последствие той повежда публиката към една много по-дълбока емоционална ангажираност с човека зад този акт: млад сомалиец, който притежава стремежи, които всеки от нас може да разбере, но не може да ги осъществи заради невероятно трудната житейски ситуация в Сомалия“.

Наджи – пиратът, който Филипс описва в спомените си като „високия мъж“ – се играе от Фейсал Ахмед, който е от сомалийски произход, но е роден и израснал в Йемен, където се среща и с Баркхад Абди. Ахмед описва Наджи като „мускулите на групата – някой, който е израснал с насилие и това е единственият език, на които говори.“ Както Абди, и Ахмед печели виза за САЩ от лотарията, и все още има семейство, което живее в Сомалия. Това му дава много интимна гледна точка към събитията там. „Мисля, че много от сомалийските емигранти ще се радват да се върнат в Сомалия, ако има стабилно управление, – отбелязва той. – За мен там е моят дом, въпреки, че никога не съм живял там. „

За Ахмед най-добрият момент от участието му във филма е битката с Том Ханкс. Той си спомня: „Да го направим така, че да изглежда реалистично бе много трудно, понеже снимахме в тясно пространство. Случайно нанесох истински удар в него, но Том го прие страхотно. Той си направи собствените каскади в тази сцена и ме подкрепяше постоянно да подобрявам работата си. Благодарен съм му за това. Да вляза в главата на героя си не беше лесна работа. Запитах се: какво би направил един обикновен човек  – един „обикновен пират“ в тази ситуация. След като се е борил отчаяно да завземе кораба, напук на безумно малкия шанс, а след това наградата – единственото нещо, което си струва риска – почти да се изплъзне? Влязохме в пиратския начин на мислене и когато дойде време за снимки, бяхме готови. Трудно беше, но също така беше невероятно изживяване.“

Елми, мълчаливият водач на лодка, се играе от Махат М. Али, който е роден в Сомалия и израства в Кения. Пристига в Минесота, докато е все още в началното училище. „Мисля, че за Пол имаше една въпросителна около нас – дали ще се справим с физическото предизвикателство на ролите, – казва Али. – Той разбираше много добре, че ролите са трудни не само в емоционален план, но и че изискват наистина тежка работа. Бяхме ли готови за това? Да, разбира се, че бяхме. И Пол бе прав – беше много трудно, но си струваше“.

Седемнадесетгодишният Баркхад Абдирахман, който е сомалийски произход, но роден в Кения, играе Билал, най-младият от пиратите. Абдирахман казва за героя си:  „Той е човекът, който прави това, което му е казано, мисля, че се държи по начин, по който ще се държи всяко дете по време на война.“ За Абдирахман реалистичният стил на режисиране на Грийнграс и обстановката на снимачната сцена му помагат да разбере по-добре напрегнатата ситуация, в която неговият герой попада – особено за толкова млад мъж. „Пол създаде толкова много енергия и вълнение, че все едно наистина ни хвърли в действията на лодката, – добавя той. – Това е едно доста лудо място за Билал. Той е объркан и е под голямо напрежение, все пак е само един тийнейджър и изобщо не е подготвен да се  справи с тази ситуация“.

Четиримата актьора отиват на интензивно обучение в Малта преди снимките, където да подложени на строг дневен режим, сравним с военен лагер, изготвен от координатора по каскадите Роб Инч. „Трябваше да ги научим как да се бият, как да боравят с оръжия, как да се справят с лодка, как се вдига стълба, както и да работят в бурни води, – обяснява Инч. – Искахме да ги потопим в света на откритото море.“

„Наистина бяхме там, – казва Абди. –  Като се замисля за това, колко трудно бе обучението, за всичко, което преживяхме, за да стигнем до момента да се катерим по страната на товарния кораб… през цялото време си мислех че тези четирима мъже в реалния живот трябва да са се учили да правят същите неща. Вече имахме нещо общо по между си. За мен като сомалиец това е доста силен момент – да се поставя на мястото на Мусе по чисто физически начин. Ако не беше Пол, това нямаше да се случи, защото той отдаваше такова значение на обучението. Сигурен съм, че това е оказало огромно влияние върху начина, по който играх останалата част от моите сцени.“

Колкото и трудно да е било снимането на превземането на Алабама и сцените на кораба, актьорите не са готови за това, което предстои на спасителната лодка. „Бях виждал снимки от спасителната лодка, и документален филм за инцидента по National Geographic, но не можете да си представите какво е да си на спасителна лодка, докато не стъпиш вътре. – казва Абди. – Лодката е малка и тясна, но това което те шокира е миризмата: морска вода, влага, топлина и пот. В такава лодка липсва на вентилация. Неизбежно е всички да сме много замаяни от морската болест, особено през първите няколко дни и бе много трудно да се концентрираме. Не мога да си представя да съм затворен в спасителната лодка двадесет и четири часа на ден в продължение на пет дни. Толкова време са били затворени там по време на реалния инцидент Филипс и пиратите.“

Докато медиите отразяват всичко около спасяването на капитан Филипс от лодката с участието на морски пехотинци от ВМС, по-малко известно е случилото се на борда на Мерск Алабама в началото на кризата, когато Филипс се опитва да надхитри пиратите и да си възвърне контрола на кораба – период, през който двадесет членния екипаж изиграва ключова роля.

Майкъл Чернъс (Завещанието на Борн) играе Шейн Мърфи, старши-помощник на капитан Филипс и втори в командването. За снимките на Алабама, Чербъс казва: „Напуснахме пристанището и бяхме в морето в продължение на дванадесет или четиринадесет часа. За толкова време заедно се опознахме бързо и доста добре. Станахме един екипаж, започнахме да комуникираме като такъв. Това ни помогна да се държим естествено и истински един с друг. Почуствахме се свързани по начин, който никога не сме изпитвали на снимачна площадка до сега. Друга неочаквана полза от работа на борда на кораба, докато не снимат, е, че на Александър [ корабът декор на Алабама ], имаше членове от истински екипаж на Мерск с дългогодишен опит в морето. Всеки актьор  имаше колега на борда на кораба от реалния живот, така, че и аз бях в състояние да се разхождам с помощник-капитана на Александър и да го разпитвам какво се прави в определени ситуации. Това ни помогна да се съберем за кратко време с познания за цял един живот.“

Дейвид Уаршовски (Ще се лее кръв) играе главния механик Майк Пери, друг колега-ветеран на капитан Филипс. От поста си в контролната зала на машинното отделение, Пери се опитва да  проследи ходовете на пиратите на борда на Алабама, и саботира възможноста им да получат оперативния контрол на кораба.

Кори Джонсън, който се появява  в три филма на Грийнграс (Полет 93, Ултиматумът на Борни и Завещанието на Борн), играе втори капитан на кораба Кен Куин, който остава на мостика с Филипс. За изпълнението си по време на превземането на мостика от пиратите, Джонсън си спомня, че Грийнграс го е насочвал да не мисли да отвръща на атаката по най-героичния начин, а по-скоро по най-човешкия начин. „Да покажеш страх не е антигеройско, – казва Джонсън. – Капитан Филипс казва на екипажа си: „Запазете достойнство“ , за да покаже благородство в напрегнатия момент и да бъде съобразителен.

За мен, това е източникът на тяхната смелост. Моят герой се чувства отговорен за останалата част от екипажа, точно както и те се чувстват един към друг. Той няма да слезе пищейки и да моли. Всички те се опитват да останат концентрирани, да си вършат работата  и да се справят със ситуацията.“

След като Филипс е отвлечен със спасителната лодка, властите в Америка реагират като изпращат в Индийския океан USS Бейнбридж начело с капитан Франк Кастелано, за да проследи пиратите и да преговаря за бързото и мирното приключване на въпроса. Или ако това не е възможно – да се спечели време, докато пристигнат морските пехотинци.

„Кастелано не беше от често срещаните имена в новините по време на случая, – казва актьорът Юл Васкес , който играе капитана на Бейнбридж . – Предаванията се фокусираха най-вече върху капитан Филипс и морските пехотинци. Кастелано обаче е важна част от историята. Той е първият отговор на събитието от страна на САЩ и той усеща, че е негова отговорност да осигури мирен край на кризата.“ Кастелано разбира, че ако направи нещо, което да доведе до ескалация на конфликта, пиратите може да се паникьосат и да навредят на капитан Филипс. В същото време му е заповядано да провери движението на спасителната лодка към Сомалия, което той може да направи само чрез агресивно блокиране на лодката с огромния си боен кораб. Попаднал в ситуация, в която есе налага да бъде адаптивен и решителен, Кастелано изгражда добър контакт с пиратите, дава им храна, предвижда нуждите им и се опитва да ги държи спокойни, за да запази контрол над ситуацията.

Васкес споделя: „Най-важното нещо за Пол бе героят  ми да е човек, върху чийто плещи е паднало огромно бреме. Той се опитва да постъпва правилно и се справя с това до момента, в който пиратите не му оставят избор. Пол искаше да види напрежението изписано на лицето ми и в очите ми, да се вижда как този човек се бори с всички сили да сложи добър край на това изпитание“.

Във филма по-голямата част от мъжете които виждаме да работят с Кастелано в Бейнбридж CIC ( боен информационен център) са офицери и моряци от реалния живот, които са на служба на борда на USS Тръкстън, който беше декор за Бейнбридж. Групата включва и двама моряци, които са служили на борда на Бейнбридж  по време на истинските събития през 2009 година.

Последното парче от пъзела на кастинга включва морските пехотинци – елитните воини, прочути със специалното си обучение. Въпреки че ролята на техния командир, изигран от Макс Мартини, е достатъчно голяма, за да се изисква актьор, Грийнграс иска специалните части под командването на Мартини, да бъдат нещо истинско. В резултат на това цивилния съветник на специалните части Ерик Кейси осигурява услугите на десет бивши пехотинци, които да влязат в ролята на мъжете, които са извършили финалната снайперистка операция. „Трудно е да се възпроизведат маниерите и уменията на войник от тези части без много дълга подготовка, – обяснява Кейси. – Те са особен типаж и се държат по много специален начин, трудно е да се научи и постигне същото.“

„Както казах, искахме да направим този филм колкото се може по-автентичен. – казва Грийнграс. – Убеден съм, че публиката разбира, когато вижда нещо, което не е на ниво – не могат да кажат защо изглежда неистинско, но разбират. Морските пехотинци са едно от тези неща – като снимки в открито море – там няма заместител за истинските неща“.

Скоро

Вашият коментар