140_215_tv_podv [Converted]Българи изследват социално-икономическото развитие на Китай от древността до днес в мащабен труд

Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни (ИК „Изток-Запад“) е първата по рода си книга в България, която проследява цялостно развитието на източната страна от гледна точка на социално-икономическите процеси.

Китайската народна република е наследник на най-старата непрекъсната държавно-цивилизационна традиция в света. Трудът Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни на проф. Нако Стефанов и Аксиния Колева обхваща всички аспекти от развитието на страната от античността до днес. Авторите проследяват историческото развитие на древната империя през различните династии и представяйки обстойно етапите, през които преминава икономиката на страната, като отчитат и ролята на геополитическия фактор и международните отношения. Основният акцент в изданието пада върху съвременната обществено-стопанска динамика в развитието на Китай. Стефанов и Колева обръщат специално внимание и на природните ресурси, социалните, икономическите, демографските и екологичните проблеми, международните отношения и взаимодействия, иновационно-технологическото развитие на Китай. Авторите разглеждат също перспективите за бъдещето на най-бързо развиващата се голяма икономика в света. Едно от големите достойнства на задълбоченото изследване е, че към текста са включени много илюстрации, снимки, карти, графики и сравнителни таблици. Наред с това авторите са ползвали широк кръг източници – както документи, написани на китайски език, така и изследванията на водещи световни учени и специалисти по темата.

Проф. Нако Стефанов е доктор по история, доктор на философските науки, японист, изследовател на страните от Източна Азия, специалист по икономика и глобалистика. Ръководител е на катедрата „Езици и култури на Източна Азия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на над 80 монографии и учебници, в това число „Иновационно развитие на страните от Източна Азия: Япония, Република Корея и Китай“ и „Япония. Икономика, технология, иновации и управление“ (в съавторство с Евгений Кандиларов).

Аксиния Колева завършва висшето си образование в Института на страните от Азия и Африка към Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, със специалност „Китайски език и литература“. Специализирала е многократно в Китай. Участник е в множество научни конференции с доклади, свързани с китайския език и култура.

Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни запознава отблизо българския читател с развитието на голямата източна държава. Достъпният език, богатите илюстрации и задълбочените познания на авторите правят книгата подходяща както за специалисти, така и за най-широк кръг читатели, интересуващи се от историята, културата и икономката на Китай.

Откъс от „Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни“, Нако Стефанов и Аксиния Колева

За необходимостта от ново идейно-политическо форматиране на развитието на КНР в началото на ХХI в.

XVI конгрес на ККП

ККП е ръководна сила в китайското общество и стопанство и в този смисъл важни събития в нейното развитие оказват определящо въздействие върху икономическата динамика на страната. Именно затова конгресите на китайските комунисти са толкова значими събития. XVI конгрес на ККП, провел се на 8–15 ноември 2002 г., е важен с това, че на него се извършва предаване на властта на „четвъртото поколение ръководители“, длъжността генерален секретар на ЦК на ККП минава от Дзян Дзъмин към Ху Дзинтао.

(Ху Дзинтао  (традиционен китайски: 胡錦濤, опростен китайски: 胡锦涛) е роден на 21 декември 1942 г. в Дзиси, провинция Анхуей. На XVI конгрес на ККП е избран за генерален секретар на  Китайската комунистическа партия. Той поема поста от Дзян Дзъмин. От март 2003 г. е избран за председател на Китайската народна република. Ху Дзинтао също така е председател на Централния военен съвет на КНР и председател на Централния военен съвет на ЦК на КПК.)

На конгреса Дзян Дзъмин излиза с реч „Всеобхватно строителство на „среднозадоволено общество“ (сяокан, 小康)[1] и създаване на нова обстановка за „социализма с китайска специфика“. В доклада се прави обобщение на изминатия път на 13-годишния период от 1989 г. до 2002 г.

Много от изказалите се партийни лидери отбелязват, че въпреки икономическите успехи, ККП е в криза. В страната расте броят на недоволните от политиката на партията, усилва се социалното напрежение. Дзян Дзъмин заявява, че ако не се осъществи коренно обновяване на партията, възмущението на народа може да стигне дотам, че на власт да дойдат хора като Михаил Горбачов и Борис Елцин. Тогава в страната ще настъпи хаос, ККП я чака съдбата на КПСС, а КНР – на СССР.[2]

Главна тема на програмната реч на Дзян Дзъмин става провъзгласяването на теорията за Тройното представителство. Тя влиза в новата редакция на Устава на ККП.[3]

Сложните идейни въпроси,
възникнали пред ККП във връзка
с реформения процес

В началото на XXI в. в резултат на постигнатата изключителна социално-икономическа динамика през 80-те и 90-те години на ХХ в., в КНР се осъществяват качествени промени. Равнището на тези промени свидетелства, че страната навлиза в нов етап на своето развитие. Но въпреки несъмнените успехи, постигнати в условията, когато начело на страната е Китайската комунистическа партия (ККП), възникват редица идейно-политически, идеологически и социално-философски въпроси. ККП не се е отказала да бъде комунистическа, т.е. партия на класовия подход, защитаваща интересите на трудещите се от града и селото. В рамките на реформите обаче провежданата политика предизвиква нуждата от отговор на въпроси, свързани с:

  • осъществената приватизация на държавните предприятия и привличането на чуждия капитал, което създава тенденция на доминиране на недържавните (необщонародните) форми на собственост върху средствата за производство;
  • възстановяването не просто на частната, но на едрата частна собственост, което на практика означава възстановяване на капиталистическата класа;
  • нарастващите не само социални и социално-класови различия, съдържащи в себе си зърното на бъдещ социално-класов сблъсък и т.н.;

Не бива да се забравя, че ККП не престава да отстоява позицията, че в основата на идейния комплекс на партията са марксизмът, ленинизмът и идеите на Мао Дзъдун. Същността на марксистко-ленинската идейна парадигма, както и на маоизма като сложна съвкупност от идеи с определено социалистическа ориентация, влизат в безспорно противоречие с практическия курс, провеждан през двадесетилетието на реформи. Това противоречие изисква ако не своето решение, то поне идеологическо обяснение.

Ако през 80-те и даже през първата половина на 90-те години теорията на Дън Сяопин за четирите модернизации е една повече или по-малко убедителна идейна и идеологическа основа на процеса на реформиране, то още през втората половина на 90-те години се осъзнава, че има нужда от нова обосновка на ставащото в страната.

[1]        Терминът „сяокан“, използван от Дзян Дзъмин в доклада, е заимстван от древната книга със стихове „Шъдзин“.

[2]        http://allydota.ru/item/items676422.html

[3]        人民日报 („Жънмин жъбао“), „10 важнейших событий в жизни Китая за 2002 год“.