“Книга на душите“ е продължението на “Библиотека на мъртвите“, която ви представих последния път. Историята във втората книга започва една година след края на “Библиотека на душите“. Агент Пайпър вече се е пенсионирал от ФБР, има новороден син и като че ли всичко изглежда спокойно. Но спокойствието няма да продължи дълго. Посещават го двама от “Клуб 2027“,които искат от агента да отида на търг в Лондон, за да придобие много ценна и рядка книга, която има връзка с Библиотеката на мъртвите-последният случай на агента от ФБР. Повествованието прескача от днешно време назад до 16 век, където научаваме повече за тайнствената библиотека и по какъв начин тя е повлияла на историята. Какво общо имат Нострадамус и Шекспир с цялата история? Ще свърши ли светът през 2027? Какво има в книгата? И кои са тези души? Няма да съжалявате ако прочетете и втората книга за инспектор Пайпър, който и този път се впуска в опасно приключение,за да разнищи загадките на света и историята.

Кратък откъс:

Беше изненадващо тежка. Наложи се да я хване с две ръце, за да я измъкне и да я постави на масата. Още преди да я отвори, усети как пулсът му се ускорява и устата му започва да пресъхва. В тази голяма плътна книга имаше нещо, което направо крещеше на инстинктите му. Подвързията бе от гладка стара телешка кожа, на петна, с цвета на добър млечен шоколад. Издаваше едва доловим аромат на стара плесен и влага. Размерите й бяха огромни — четиридесет и пет на тридесет сантиметра, с дебелина повече от десет сантиметра; между кориците имаше някъде около две хиляди страници. Колкото до тежестта, Тоби си представи, че държи пакет захар от два килограма. Книгата бе много по-тежка. Единственото означение се намираше на гръбчето — голямо, гравирано на ръка дълбоко в кожата, без никакви украшения — 1527. Някак странно отнесено се изненада, че ръката му трепери, когато посегна да отвори корицата. Гръбчето беше омекнало от дългото използване. Нямаше никакво скърцане. Форзацът представляваше проста кремава хартия без никаква украса. Нямаше фронтиспис, нито титулна страница. Първата страница на книгата, с цвета на масло, леко неравна на допир, започваше без никакво въведение, с тесен нечетлив почерк. Перо и черно мастило. Колони и редове. Най-малко сто имена и дати. Тоби примигна срещу огромното количество информация, преди да обърне на следващата страница. И на по-следващата. И още последващата.