ИК БАРД представя трилъра „Книга на истините“ от Робърт Дохърти

Малко истина може да се окаже нещо опасно. Много – може да убие всички!


Когато изпуснат от контрол серум на истината, таен военен заговор и ядреното куфарче, с което президентът може да изстреля ядрените ракети на страната, се съберат на едно място, Нощните ловци трябва да тръгнат на поредната смъртоносна задача. Заедно с Избата – полицията на секретния свят – екипът може да се окаже последна надежда на всички.

Президентът е заразен със серума на истината и е извън контрол, а главната мисия на Нощните ловци е да намерят скритите от група заговорници ядрени ракети. Един непокорен генерал е решил да вземе нещата в свои ръце и е овладял оперативния център под Белия дом – и всеки момент на земята може да се разрази същински ад.

„Книгата на истините“ ускорява и ускорява, за да стигне до главоломна развръзка, която би могла да е началото на края за всички.

ОТКЪС

Роланд застана до затворената рампа на Змията, екипиран с парашут, лека картечница М249, пристегната с ремъци от едната му страна, и защитен костюм за Ниво А. Колегите му, другите Нощни ловци, залагаха дали на мястото, към което той щеше да скочи, наистина има ядрено устройство и дали то ще се взриви, когато Роланд стъпи върху него.

Роланд имаше големи стъпала.

В товарния отсек, между кокпита и спускащата се рампа, където чакаше той, се обзалагаха останалите петима членове на екипажа… е, четирима, защото Мамчето рядко участваше в облозите. Смяташе, че е непрофесионално един командир да влиза във финансови отношения с членовете на екипа си. Поне така обясняваше пилотът, Орела. От друга страна, може би имаше по-належащи грижи, като възможността ядреното устройство да се взриви.

Тези, които залагаха, че ще има ядрена експлозия, не си даваха сметка, че няма да са в състояние да приберат печалбите си, ако спечелят облога.

– Петнайсет минути – предупреди Орела по мрежата. – Изпускам налягането на две.

– Провери кислорода – нареди Нада.

Петимата в товарния отсек се увериха, че оборудването им помпа кислород в защитните костюми от вътрешните бутилки, после показаха вдигнати палци.

– Готови сме – докладваха на Орела.

Мамчето вдигна пръст и прекрати бърборенето за залозите по мрежата на екипа. Главата ѝ беше леко наклонена на една страна, което показваше, че слуша секретната честота от Ранчото, край Зона 51. Което означаваше, че получава инструкции от шефката им, госпожа Джоунс.

След трийсет секунди кимна и заговори по мрежата на екипа.

– Докторе, получи ли предупреждението на госпожа Джоунс?

Доктора седеше в началото на товарния отсек, с отворен лаптоп. Дръпна защитните си ръкавици, за да може да работи с клавиатурата и тъчпада.

– Да, получих го – отговори с насечен индийски акцент. – Колко странно. Никога не съм виждал такъв предупредителен код. Доста архаичен.

– Разшифровай го – нареди Мамчето. – Възможно най-бързо.

– Къде се появи предупреждението? – попита Доктора, докато пишеше на клавиатурата. – Сигурни ли сме, че се отнася за ядрени устройства?

– Индикаторът светна в стария командно-контролен бункер, в който сега е Музеят на Стратегически военновъздушни и космически сили във военновъздушна база Офът – отговори Мамчето.

– Това обяснява архаичността – каза Орела от кокпита.

– Ядрено устройство е – обади се Нада мрачно, което беше неговата версия на щастие.

Chap

2.

Всичко започна така, както, изглежда, започваха много от мисиите на Нощните ловци: случайно, след някаква глупост, резултат на некомпетентност на правителството. Ако някой попиташе Мамчето, тя щеше да посочи – и често го правеше – точното време, когато е започнало всичко – ядрените проблеми и идеята за Нощните ловци: в 05:29:21 на 16 юли 1945 на тестовия полигон Тринити в Ню Мексико – когато е била детонирана първата атомна бомба.

И беше по-права, отколкото си даваше сметка.

Учените, работили през мрачните дни на Втората световна война, за да създадат първата атомна бомба, също са имали пул със залози, когато започва предстартовото броене, преди пробния взрив през онази топла юнска сутрин в пустинята. Единият залог бил, че бомбата ще се окаже мъртвородена, а другият, че ще се получи верижна реакция със запалване на атмосферата и изпепеляване на цялата повърхност на планетата. Не смятали второто за вероятно, но въпреки това неколцина заложили на тази възможност. Винаги се намира някой, готов да заложи на най-малката вероятност. Фактът, че има дори минимална възможност светът да бъде унищожен, не ги спрял, точно както беше игнорирана възможността стартирането на Големия адронен ускорител в Швейцария шейсет и три години по-късно да отвори черна дупка, която да погълне планетата. Учените от Ню Мексико биха могли да бъдат оправдани донякъде, защото тогава е бушувала война, но онези от Швейцария?

Крайният победител от Тринити, след като всички данни били събрани и светът не бил изпепелен, бил физик, чиято печалба се оказали едни 18 килотона тротилов еквивалент.

Това обаче е твърде далеч в миналото и твърде неясно, за да обясни защо Змията лети над Небраска и всеки момент ще спусне екипа си от отлично обучени дълбоко засекретени оперативни агенти над изоставен контролно-пусков комплекс за балистични ракети. По-близо в пространството и времето, и само шест часа преди това, в район от Небраска, който е в средата на нищото – което, за съжаление, е вярно за по-голямата част от Небраска – се бе оказала една жена на име Пеги Сю. (Майка ѝ наистина харесвала този филм .) Тя най-невинно простирала дрехите, които току-що била изпрала на ръка, да съхнат върху стара тръба, обвита в гума.

Когато обаче тази тръба се намира в изоставен, както се предполага, център за управление на пусковете (ЦУП), който е продаден на търг (само с един кандидат, така че не бил кой знае какъв търг), шансът да се случи подобно събитие е между невъзможен и абсурден. Понеже правителството на Съединените щати често действа абсурдно, това означаваше, че е съвсем възможно.

Без да знае какво е инициирала преди малко, Пеги Сю Джохансън мислеше, че поначало не харесва подземното съоръжение. Започваше да изпитва същото и към съпруга си от четири месеца, шест дни и – след като си погледна часовника – твърде много часове. Бяха се оженили в страстите на предстоящата анихилация, малко преди поредния краен срок за „свършека на света“. Вече забравяше точно кой поред, защото след онзи имаше още три, а след като светът не бе свършил… ами, бяха стигнали до това място.

Един от тежките проблеми на вярващите в свършека на света е липсата на свършек.

Докато изпъваше следващия чифт овехтели джинси на мъжа си на тръбата, го чу как трополи надолу по осеметажната стълба, тежка стъпка след тежка стъпка, помъкнал още две каси бутилирана вода. При всяко пътуване до магазина на Сам, в Омаха, пълнеше пикапа с бутилирана вода и Пеги Сю знаеше от изтощителен опит, че за да внесе всичката вода, са нужни трийсет и две слизания по стълбите.

Имаха предостатъчно бутилирана вода и тя вече не му предлагаше помощта си.

Фактът, че новият им дом, ЦУП, нямаше течаща вода, беше само един от многото проблеми на Пеги Сю.

Вашият коментар