ИК Изток-Запад представя „Когато има за какво да живееш“ от Виктор Франкъл

Аз съм не само лекар с две специалности, но и оцелял от четири  концлагера и затова знам, че човек е свободен да се издигне над всички условности и да се противопостави дори на най-тежките и сурови условия и обстоятелства, да им се опълчи благодарение на онова, което аз наричам упорство на духа.

 – Виктор Франкъл

Да кажеш „да“ на живота, да оцелееш въпреки страданието, страха и болката, означава да си открил смисъл в страданието. Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как. Вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ. Дори да не сме в състояние да променим обстоятелствата, винаги имаме свободата да изберем своето отношение към тях.

Виктор Франкъл проучва как смисълът е възможен и пред лицето на най-тежките удари на съдбата и какво помага на хората да се запазят духовно здрави във времена на криза. Смисълът на живота и жизнеустойчивостта са в центъра на създадената от Франкъл логотерапия, на анализа му на оцелелите от Холокоста и критичното му отношение към вътрешната празнота на модерното потребителско общество.

 Тази книга предлага нов поглед към големия хуманист. Думите му, неостаряващи по своята сила и дълбочина, хвърлят мост между психологията и пълноценния живот.

Виктор Емил Франкъл (1905–1997) е австрийски невролог и психиатър.

Той разработва собствено психотерапевтично учение, което още през 1926 г. обозначава с понятието логотерапия. „Logos“, според личното предпочитание на Франкъл, се използва в значението на „дух“. Духът е онова измерение на човешкото, което в най-голяма степен вълнува човека и лекаря Виктор Франкъл, и от което според него изобщо тръгва различието между хуманната и ветеринарната медицина. Духът може да се разбира като свобода, съзнание и като волята за смисъл. Тази заявка за излизане от психологизма, както и обвързването на понятията „смисъл“ и „здраве“, превръщат логотерапията в един от най-силните комуникатори на темата за смисъла на живота във втората половина на 20 век. По собствените му думи, неговата психотерапевтична ориентация съответства на една „висша психология“ – идея, заявена за първи път през 1938 г. Той самият избягва да отнася себе си към някое конкретно психологическо направление, въпреки че според всеобщото мнение логотерапията е хуманистична и/или екзистенциална психотерапия.

Франкъл е роден във Виена, в семейство на еврейски чиновник. Според личните му свидетелства, философията силно вълнува младежкия му ум и въпросът за смисъла на живота е негово „настолно“ занимание. Франкъл учи медицина във Виенския университет и впоследствие специализира неврология и психиатрия. В ученическите си години се интересува от психоанализа, но в крайна сметка попада под влиянието не на Фройд, на когото изпраща писма и материали, а на Адлер. До 1927 г. Франкъл е член на Дружеството по индивидуална психология. Разривът с Адлер дава на Франкъл теоретична свобода и още през 1929 г. той формулира своята идея за трите групи ценности, като пътища за постигане на смисъла в живота. По същото време Франкъл започва да прилага и своето терапевтично know-how – „парадоксалната интенция“, която описва едва през 1939 г.

През 1941 г., Франкъл се оженва за първата си жена, Тили Гросер. На следващата година, нацистите принуждават младото семейство да направи аборт. На 25 септември 1942 г. Франкъл, съпругата му и родителите му са арестувани и депортирани в еврейското гето Терезиенщад (недалеч от Прага), където Франкъл продължава работата си с предотвратяване на самоубийства, предлагайки психотерапевтична помощ. Бащата на Франкъл умира в Терезиещад, докато брат му Валтер и съпругата му също са арестувани, а сестра му Стела успява да емигрира в Австралия. Две години по-късно, на 19 октомври 1944 г., Франкъл и съпругата му са депортирани в Аушвиц, а след 4 дни там е отведена и майка му. Във връзка с преживяванията си в Аушвиц Франкъл разказва следната история: „на гарата в Аушвиц новодошлите лагерници трябвало да бъдат разпределени – годните за работа биват настанявани в жилищните постройки, а всички останали се изпращат директно в газовите камери“. Франкъл твърди, че когато идва неговия ред, д-р Менгеле го насочва „наляво“, т.е. към газовите камери, но поради объркването и дезориентацията, той се връща обратно при своите познати, „зад гръба“ на д-р Менгеле и така без да знае сам, спасява живота си.

Вашият коментар