Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС започва на 9 септември 1944 г. и продължава до падането на комунизма, доказват Вили Лилков и Христо Христов.

На 9 май излиза „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност” –  едно от най-сериозните изследвания, посветени на съдбата на българския елит – индустриалци, военни, духовници, интелектуалци – по време на комунистическата власт в България. Класифицирани от БКП като истинския класов враг на народа, съдбата на тези „бивши хора” остава почти непозната близо 30 години след падането на режима.

В тези мрачни 536 страници са описани всички методи на службите, които варират от физическо премахване до социално унижение на личности с огромен принос за България (и техните наследници), но които нямат място в градящата се социалистическа утопия. Изследването разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели съставни части от българското общество, неподатливи на социално-икономическия експеримент на БКП, провеждан в периода 1944–1989 г. по съветски образец.

Категорията „бивши хора” е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и са част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г.

Премиерата на книгата ще се състои от 18:30 март9 май 2017 г., в литературен клуб „Перото”. Книгата ще представят проф. Иван Младенов и доц. Веселин Методиев, а самите автори ще разкажат повече за работата си с документите от архивите на Държавна сигурност.

Вили Лилков е професор по физика. Поводът за написване на книгата е личното му дело за оперативна разработка в Шесто управление на ДС № 26201/85. Делото е заведено с мотив „противодържавна агитация и пропаганда“, както и поради това, че произхожда от семейство на бивши хора, засегнати от народната власт, които „са враждебно настроени спрямо политиката на БКП“ и се водят на специален отчет в ДС. Проучва задълбочено архивите на ДС и се запознава със стотици документи, доказващи репресивната политика, която БКП провежда 45 години срещу бившите хора и техните наследници.

Христо Христов е разследващ журналист с 27-годишен професионален опит, основател на сайтовете desebg.com (2011), agentibg.com (2014) и pametbg.com (2015), посветени на преодоляването на комунистическото минало в България. Автор е на 10 книги, сред които „Секретното дело за лагерите” (1999), „Убийте Скитник” (2005) за убийството на Георги Марков от ДС, „Тайните фалити на комунизма” (2007), „Тодор Живков. Биография” (2009), „Операция Маратон” (2012) за кражбата на Паисиевата история от ДС в манастира „Зограф” и др. Носител е на редица награди за разследваща журналистика. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).

ИЗ БИВШИ ХОРА

ПО КЛАСИФИКАЦИЯТА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

Посвещава се на жертвите на комунизма, на българите, заклеймени от режима като бивши хора и на тези, чийто живот бе съсипан от тоталитарното управление на БКП.

Авторите изказват сърдечна благодарност към служителите на Комисията по досиетата за компетентната помощ при проучването на архивите на Държавна сигурност, както и на Цеци Лилков за предоставените данни от проучването на архивите на БКП – Видин.

Защо бивши хора?

Терминът „бивши хора“ се въвежда в партийната стилистика и в документите на Държавна сигурност (ДС) след национализацията през 1947 г. Той не е измислен от БКП или ДС, а както много други изрази от тоталитарния период е привнесен от Съветския съюз[1]. Там с израза „бывшие люди“ болшевиките маркират онези слоеве от населението, които са загубили социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В тази категория хора в СССР попадат аристокрацията, офицерите от царската армия, служители в държавния апарат, духовенството и др. Това са цели групи от обществото, които след болшевишкия преврат в Русия се превръщат в обект на масови преследвания и репресии от страна на комунистическия режим.

НКВД[2] конкретизира термина „бивши хора“. Това са хората от бившата царска и белогвардейска администрация, бившата аристокрация, земевладелци (помешчици), смятани за потомствени дворяни, изкупвачи, търговци, собственици на предприятия, банкери. Според архивни документи на НКВД бившите хора са третирани като „антисъветски елементи“ и подлежат на списъчен оперативен отчет[3].

През февруари 1935 г. НКВД провежда операция „БИВШИ ХОРА“, която се изразява в изселване на контрареволюционни елементи от Ленинград в отдалечени райони на страната. Поводът е убийството на Сергей Киров – вторият след Сталин в болшевишката партия.

За един месец са изселени над 5000 семейства, с над 22 500 членове. За провеждането на операцията е организиран специален щаб и е мобилизирана агентура. В резултат на операцията са осъдени над 11 000 души (4833 глави на семейства и 6239 членове на семейства). В това число 67 бивши князе, 44 графове, 106 барона, 117 офицери от царската и бялата армия, 218 свещенослужители[4].

Подобно е отношението на комунистическата власт в България към представителите на онези съсловия в Царство България, които след установяването на тоталитарно управление в края на 1947 г. и проведената национализация са поставени във въведената тогава от режима категория „бивши хора“. Понятието обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са в основата на развитието на България и част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г. – ръководители и дейци на ликвидираните политически партии, определяни като буржоазни или опозиционни, бивши (буржоазни) народни представители, бивши царедворци, дипломати, бивши държавни служители на служба преди идването на компартията на власт, бивши офицери от армията, определяни от режима след Деветосептемврийския преврат като „царски“, бивши индустриалци и собственици на фабрики и други предприятия, заможни и средно заможни земевладелци и земеделски производители, определяни като кулаци[5], търговци, адвокати със заличени права, представители на буржоазната интелигенция, собственици на малки предприятия, дори мелничари, бакали и занаятчии. Към бившите хора атеистичният режим в началото присъединява и духовенството.

Неслучайно бившите хора заедно с техните наследници са обявени за истинския класов враг на комунистическата партия и са обект на старателно преследване от репресивния апарат на БКП до края на режима.

Изброените групи фигурират сред категориите лица, за които Държавна сигурност не разполага с данни:

„[че] провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9 септември 1944 г. или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалистическата революция представляват опасност за сигурността на страната, имат враждебно отношение към социалистическия строй, ползват се с влияние сред вражеските среди и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност“[6].

Срещу представителите на тези групи органите на Държавна сигурност са задължени да образуват дела за оперативно наблюдение, т.е. да не ги изпускат от очи. Такива дела се образуват дори на наследниците на бившите хора – „синове и дъщери на лица, по отношение на които е било приложено смъртно наказание или лишаване от свобода по политически причини и такива на лица от гореизброените категории, за които е установено, че имат враждебно отношение към социалистическия строй“[7].

Категоризацията на политическите противници на БКП и ДС, въведена в първите години след 9 септември 1944 г., постепенно се променя, като следва, от една страна, промяната в класовата структура на българскoто общество, а от друга се съобразява с успехите на ДС в разправата с враговете. През годините някои от самостоятелните линии на разработка на ДС отпадат или се вливат в други „вражески“ групи. След успешния процес на разложение и приобщаване на земеделската опозиция ДС започва все по-целенасочено да работи срещу групата на бившите хора и бившите „фашистки“ организации, към която се добавят все повече от враговете, класифицирани от ДС в предишните години в други вражески групи. Така постепенно се оформя голямата вражеска група на „контрареволюционните елементи“.

Логиката на ДС е, че с разбиването на ядрата на всяка от вражеските групи и старите партии и неутрализирането на лидерите им те постепенно изгубват специфичните си характеристики. Всеки от враговете е изолиран от останалите, т.е. групата е „атомизирана“, но все още всеки от тях има някакви отличими белези (бивш офицер, бивш индустриалец, кулак, банкер, политик и т.н.), както отделните атоми на химичните елементи. От друга страна, появява се общата характеристика „бивши“, защото тези хора не са вече офицери, полицаи, кулаци и т.н., а и не поддържат политическа или икономическа връзка помежду си, защото са загубили „общия си знаменател“. Така в отчетите на ДС започва да преобладава понятието „бивши хора“ за указване на преките политически противници на режима.

Успоредно с това БКП и ДС умело прилагат класовия подход при „сепарирането“ на враговете и прилагането на репресии. Резултатът е следният: ДС разбива отделните вражески групи на отделни елементи и ги обединява по класов признак, едните стават бивши и отписани, а на другите се дава шанс за в бъдеще. Неслучайно към земеделците е приложен чекисткият подход на „разложение и приобщаване“ като масов метод на разделяне и подбор, докато бившите хора са изолирани от обществото и приобщаването им е въпрос на собствен избор, както отбелязва ДС. По-късно, с окончателното изолиране на враговете от ключови позиции в обществото и тяхното маргинализиране, след разкъсване на връзките помежду им, се появява понятието „контрареволюционен остатък“ и съответната вражеска линия в ДС е наречена „контрареволюционни остатъци“, а децата на враговете са наречени „поколение на бившите хора“.

Единствената вражеска линия под контрола на политическата полиция, която остава непроменена от първите години след Девети, е тази на духовенството. Причината е, че духовенството има собствени специфични характеристики, то е отделено като институция, трудно се прониква отвън в неговите среди и затова срещу него се прилагат методите на разложение и превземане отвътре чрез компрометиране и вербуване.

От цялата маса на враговете, която вече е разбита на елементи след класова сепарация, комбинирана с репресии и разложение, се отделят годните за новия живот в условията на комунистическото общество, а другите – остатъкът, е обречен на доизживяване под контрола на ДС. На всички нива се прилага и болшевишкият подход на заличаване дори на спомена за бившите хора.

Тази еволюция в деструктивните действия на ДС и БКП е свързана с другата линия, която според ДС и БКП е конструктивна и оптимистична – това е генералната линия на БКП за изграждане на „новия социалистически човек“. В крайна сметка това е мисията на Коминтерна и на всеки от комунистите в световен мащаб: да „разрушат гнилия капиталистически строй“, да наложат „нов ред“ и да изградят общество от „нови хора“ с постепенно заличаване на класовите различия.

Настоящото изследване е посветено на бившите хора, чиято съдба остана незаслужено непозната повече от четвърт век след началото на демократичните промени в България. Основната му цел е да разкрие репресивната политика на БКП срещу тях, мащабите, формите и продължителността на репресиите, целящи унищожаването на елита на българското общество отпреди 9 септември 1944 г., а също така и заличаването на цели съставни части от него, неподатливи на социално-икономическия експеримент, който БКП провежда в периода 1944–1989 г. по съветски образец.

В първите години след 10 ноември 1989 г. общественото внимание по отношение на репресиите на комунистическия режим в по-голяма степен е насочено към убийствата без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат, съдебната разправа чрез „народния съд“, комунистическите лагери, а също така и към следенето на интелигенцията. Темата за бившите хора не е обект на специално изследване до 2014 г., когато тя е разработена за първи път от проф. Вили Лилков под формата на публична лекция „Бивши хора по класификацията на ДС“ и представена пред обществеността в София и други градове в страната. Тя служи за основа на настоящата книга.

От авторите

Декември 2016

[1] Авторите на настоящата книга благодарят на Радина Цачева, която им обръща специално внимание на феномена „бивши хора“ в СССР.

[2] Народен комисариат на вътрешните работи – предшественик на КГБ. Чрез НКВД Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) контролира и репресира обществото по време на управлението на Сталин.

[3] ГДА СБУ, ф. 9, № 84-СП., л. 142–158, заповед № 001223 на НКВД относно: Воденето на единна система за оперативния отчет на антисъветските елементи, взети на агентурна разработка, от 11 октомври 1939 г., цитирана по ru.wikisource.org.

[4] Енциклопедия Санкт Петербург, сайт encspb.ru, цитирано по: Виктор Александрович Иванов, Механизми за масови репресии в Съветска Русия в периода 20–40-те години, ди-сертация, Санкт Петербург, 1998 г., сайт dissercat.com.

[5] Кулак също е дума, заимствана от СССР, която комунистическият режим в България използва. След 1917 г. в Съветска Русия и особено през 20-те години в периода на национализацията на земята болшевиките определят като кулаци всички по-заможни селяни, които на практика са производители на селскостопанска продукция и търгуващите с нея.

[6] Архив на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (АКРДОПБГДСРСБНА) – строго секретна инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност № I-20/20 януари 1978 г., сборник „Държавна сигурност – структура и основни документи“, 2010, л. 418.

[7] Пак там.