ИК БАРД с ново заглавие в поредицата „Избрана световна фантастика“ #194 – „Колапс“ от Джон Скалзи

Носител на награда „Локус“ за 2018! 

В нашата вселена властват физическите закони. Полетите със свръхсветлинна скорост са невъзможни. Но накрая хората откриват Потока – сложно поле извън нормалните измерения, което им дава шанс да „заобиколят“ тази пречка.

Така човечеството се заселва в десетки звездни системи и възниква новата империя на Взаимозависимостта, опираща се на учението, че нито един свят не може да оцелее без връзките с останалите.

Потокът е вечен, но не и неизменен! И когато някой открива, че неговите „струи“ ще пресъхнат и изолираните човешки средища ще бъдат обречени, владетелката на империята, млад учен и безцеремонна устата търговка трябва да направят невъзможното, за да спасят човечеството от гибел.

„Джон Скалзи е най-увлекателният и достъпен за масовия читател автор в научната фантастика напоследък.“

Джо Хил

Почитателите и на „Игра на тронове“, и на „Дюн“ ще харесат това неприлично, стряскащо и великолепно написано политико-космическо приключение.

„Буклист“ 

„Политически интриги, безмилостен сблъсък на интереси, преодоляване на главоломни препятствия, неочаквани обрати… Скалзи отново е блестящ в присъщото само за него умение да забавлява читателите и да ги подтиква към размисъл“

„Киркус Ривюз“

ОТКЪС

Пролог

Бунтовниците щяха да успеят, ако не беше прекъсването на Потока.

Разбира се, в гилдиите е утвърден законен и стандартен начин екипажът да извърши бунт и тези правила се спазват от столетия. Старши член на екипажа, желателно е да бъде първият помощник-капитан, но може да бъде и главният инженер, главният техник, главният лекар или дори представителят на собственика в някои твърде чудати обстоятелства, връчва на имперския делегат официално Изложение на оплакванията, подбуждащи към бунт, съставено съгласно възприетия от гилдията протокол. Имперският делегат се съветва с главния капелан на кораба, те призовават свидетели и изслушват показания, ако е необходимо, и след не повече от месец двамата обявяват или Заключение за бунт, или Отказ за бунт.

В първия случай началникът на охраната официално отстранява от длъжност капитана и го поставя под стража, а в следващото местоназначение на кораба на капитана му предстои официално изслушване от гилдията и възможните наказания са загуба на кораб, на ранг, на право да работи в космическия транспорт, граждански иск или наказателен процес, който може да завърши със затвор или смъртна присъда за най-тежките провинения. Във втория случай началникът на охраната се заема с оплакалия се член на екипажа, комуто предстои официалното изслушване от гилдията и т.н.

Очевидно е, че никой не постъпва така.

Стигаме до истинското протичане на бунтовете с оръжия, насилие, внезапна смърт, зверства между офицерския състав и стъписано недоумение на екипажа какво става, мамицата му. Според това кой надделява или убиват капитана и изхвърлят трупа в пустотата, а после преправят всичко със задна дата, за да изглежда законно и спретнато, или бунтовните офицери и членове на екипажа се запознават отблизо с това, което е извън въздушния шлюз, а капитанът представя Уведомление за незаконен бунт, което лишава наследниците на бунтовниците от техните привилегии и пенсии, тоест вдовиците или вдовците и децата гладуват и попадат в черните списъци на гилдиите за следващите две поколения, защото не е ли очевидно, че желанието за бунт е заложено в ДНК досущ като цвета на очите или склонността към смущения в храносмилането.

На мостика на „Разкажи ми още нещо“ капитан Арулос Гинеос трябваше да се справя с истински, а не протоколен бунт и поне пред себе си можеше да признае, че изгледите за бъдещето ѝ не бяха добри. А по-конкретно, щом нейният първи помощник и хората му от екипажа успееха да пробият онази стена с резачките за корпуси, Гинеос и колегите ѝ на мостика скоро биха станали жертви на „злополука“, която ще бъде уточнена по-късно.

– Оръжейният шкаф е празен – съобщи третият помощник Невин Бернъс, след като надникна.

Гинеос кимна. То се знае, че е празен. Шкафът беше кодиран, за да имат достъп до него точно петима души – капитанът, старшите вахтени офицери и началникът на охраната Бреман. Един от петимата бе взел оръжията по време на предишната вахта и логиката подсказваше, че го е сторил първият помощник-капитан Оли Инвър, който заедно с приятелите си режеше стената в момента.

Гинеос не беше със съвсем празни ръце. Имаше стреломет с ниска мощност, който криеше в ботуша – навик от ранната ѝ младост с бандата на Бързите кучета из подземията на Грусгот. Единствената стреличка можеше да ѝ послужи при стрелба от упор, но на разстояние повече от метър само би ядосала улучения. Гинеос не се заблуждаваше, че стрелометът би спасил нея или подчинените ѝ.

– Какво е положението? – обърна се тя към Лика Дън, която опитваше да се свърже с другите офицери в „Разкажи ми“.

– Нищо от инженерния сектор, откакто главната Фаночи ни се обади – отговори Дън. Ева Фаночи първа съобщи, че въоръжени хора от екипажа начело с първия помощник превземат нейния сектор, затова Гинеос блокира достъпа до мостика и обяви обща тревога. – Главният техник Восни не отговаря. Доктор Ютмен – също. Бреман е затворен в каютата си.

Значи това бе сполетяло Питер Бреман, началника на охраната в „Разкажи ми“.

– Какво каза Егерти?

Луп Егерти беше представителят на собственика и при нормални обстоятелства имаха полза от него колкото и нерез от цици, както гласи пословицата, но едва ли участваше в бунта, защото бунтовете вредят на бизнеса.

– Нищо. Нито дума и от Слейвин или Прийн – изброи Дън имперския делегат и капелана. – Вторият помощник Ниин също не отговаря.

– Почти пробиха.

Бернъс сочеше стената. Гинеос се смръщи. Бездруго не понасяше своя пръв помощник, който гилдията ѝ натрапи по препоръка на Дома Туа – собствениците на „Разкажи ми“. Предпочиташе вторият помощник Ниин да стане пръв. Трябваше да бъде по-настойчива. Следващия път.

„Не че ще има „следващ път“ в живота ми“ – каза си Гинеос. Можеше да се смята за мъртва, верните ѝ офицери – също, ако вече не са ги пречукали, а „Разкажи ми“ се намираше в Потока и щеше да остане в него още цял месец, значи нямаше как да изстреля черната кутия на кораба, за да разкаже какво се е случило. Преди „Разкажи ми“ да излезе от Потока при Край, всичко ще бъде забърсано старателно, фактите – подправени, версиите – репетирани. „Участта на Гинеос беше трагична – ще казват те. – Взрив. Толкова хора загинаха. А тя се върна безстрашно там, за да се опита да спаси още някого.“

Или нещо подобно.

Стената бе прогорена, след минута парче метал се стовари на пода и през дупката влязоха трима от екипажа с лъчемети и се обърнаха на различни страни, за да държат на прицел всички на мостика. Никой от вахтата не помръдна, нямаше смисъл. Един от въоръжените даде знак, че помещението е обезопасено, и първият помощник Оли Инвър се промуши през дупката в мостика. Зърна Гинеос и се отправи към нея. Лъчемет бе насочен към главата ѝ.

– Капитан Гинеос – отсечено кимна Инвър.

– Оли – отвърна със същото кимване тя.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here