picture_1668Китайски роман от XIV в. за бунтовници, изправили се с оръжие в ръка срещу неправдата!

„Крайречно царство“ на Ши Найан е един от върховете на китайската класическа художествена литература. В продължение на няколко века той е образец за следващите приключенски и героични романи.

Книгата е написана в жанра уся – традиционен разказвателен жанр в средновековен Китай. Характерното за този тип сюжети е смесването на фантазия, история и философия, като особено внимание се отделя на подвизите на благородните уся – дивни майстори на бойните изкуства, поборници на правдата и закрилници на онеправданите. Не е преувеличение: книгата спира дъха с живописното проследяване на съдбите на отделните герои и техните подвизи.

Приема се, че версията на „Крайречно царство“, която включва 70 глави, е написана от Ши Найан (по тази версия е направен българския превод от руското издание). След неговата смърт ученикът му Луо Гуанджун (авторът на великия роман „Трицарствие“) написва следващите 50 глави. Романът излиза на български през 1956 г. (под името „Речни заливи“) и с годините двата му тома стават изключителна библиографска рядкост. Третия том на „Крайречно царство“ досега не е издаван у нас.

Няма точни сведения за живота на Ши Найан и някои се спекулира с живота и личността му. Знае се, че писателят класик живее и твори в преломното време на възхода на династия Мин. Ши Найан отказва да служи на новия господар и посвещава остатъка от дните си на сътворяването на романа.

За сюжет на „Крайречно царство“ на Ши Найан е послужило селското въстание от времето на династията Сун в началото на 20-те години на ХІІ в. Негов водач е бил Сун Дзян, реална историческа личност. Действието се развива там, където се срещат границите на днешните провинции Шандун, Хънан и Хубей. В центъра на повествованието са въстаниците в лагера Ляншанбо, към които, принудени от различни обстоятелства, се присъединяват хора от цял Китай.

Авторът живописно пресъздава Китай от XII в. – правовата му система, живота на богатите и бедните, на чиновниците и сановниците, на учените и монасите, системата за наказване на правонарушителите. Особено постижение за Ши Найан е описването на манталитета на благородните бунтовници, неприели несправедливостта на властите. Малкият въстанически лагер постепенно става страшна сила, а славата им се простира на далеч – войските не смеят дори да се приближат до тях. В него всички са равни; цари справедливост и доверие. Тази утопия е непобедима до момента, когато правят компромис с императорската власт. След това всичките 108 герои загиват.

„Изток-Запад“ започва превода и на третия том с 50-те глави от Луо Гуанджун.

ОТКЪС

Пролог

Да започнем нашето повествование с това как Джан Гиеншъ[1] Небесния наставник с молебствия и жертвоприношения спасява народа от епидемии и как сановникът Хун Син по незнание освобождава злите духове.

Петоцарствието хала яростна бе,

но проблесна през облаци синьо небе.

Избуя всичко пак след мечтания дъжд.

Слънце всичко заля пак нашир и надлъж.

Свила носеше всеки и в делник дори.

В домовете кънтяха навред тамбури.

Тих покой лъхаше по света възроден…

Птичи песни, цветя, дрямка в знойния ден…

Както гласи преданието, тези осем строфи са били написани от прочутия конфуцианец Шао Яофу[2], който е бил известен също под името Кандзъ и е живял при двора на покойния император Шъндзун[3] от династията Сун[4]. Той е изливал своята скръб, задето епохата на петте династии, донесла гибел на династията Тан[5], е станала причина за непрекъснати войни в Поднебесната империя и че в ония времена е могло сутринта на власт да е Лян, а вечерта – Дзин. Съчинена е била дори такава поговорка: „Императори Джу, Ли, Ши, Лю, Го – династия Лян, Тан, Дзин, Хан, Джоу. Бяха те петнайсет императори, а смут сяха петдесет години!“

Но след това настъпи обрат в размирните години и всичко се промени. В малкото военно градче Дзяма се появи на света бъдещият родоначалник на династията Сун – император Удъ.

Когато се роди тоя мъдър човек, по цялото небе се разля червена светлина, през цялата нощ не се разсея необикновеният аромат и той слезе на земята като бог на гърма и светкавиците. Беше толкова смел, мъдър и великодушен, че нито един император не можеше да се сравни с него. С боздуган в ръка, огромен колкото него, Удъ разби войските на четиристотин окръга и ги покори всичките. Той очисти Поднебесната и я освободи от всякакво зло. Ерата на неговото управление бе наречена Да Сун, а столицата си той учреди в Биенлян, в Кайфън. Между осемте императори на царувалите преди него девет династии той бе смятан за главен и пръв положи основите на четиривековно царуване. Ето защо Шао Яофу възторжено писа: „Но проблесна през облаци синьо небе.“ И наистина – той светеше на народа като слънце.

В ония времена в западните планини Хуаншан живееше един учен даос на име Чън Туан. Тоя човек владееше тайните на магия­та и се отличаваше с голяма добродетел. Можеше да предсказва по облаците и когато веднъж, яхнал магаре, Чън Туан слизаше от планините на път за град Хуаин, той чу разговора на едни пътници, които си приказваха, че император Чай Шидзун отстъпил своя престол в Източната столица на пълководеца Джао Куан’ин. Тези думи зарадваха много Чън Туан и като се хвана с ръце за главата, той избухна в такъв смях, че дори падна от магарето. Когато хората видяха това и го попитаха защо се смее така, монахът отговори:

– От днес нататък в Поднебесната ще се възцари мир!

И наистина това отговаряше на волята на небето, на законите на земята и на желанията на хората.

Като се възкачи на престола, Джао основа нова династия. Той управлява седемнайсет години и в цялата Поднебесна царуваше мир. След това предаде управлението на брат си, император Тай­дзу[6], който управлява страната двайсет и две години, след което се възцари император Джъндзун[7], оставил на свой ред престола на император Жъндзун[8].

За Жъндзун може да се каже, че още в детинството му дадоха прякора на древния философ Лаодзъ: Босия велик отшелник[9]. Щом се роди, той почна да плаче и плачеше непрекъснато ден и нощ. Тогава по заповед на императора навред бяха разлепени обявления, с които се канеха най-добрите лекари да излекуват наследника. Това събитие трогна сърцето на небесния владетел и той прати на земята духа на планетата Уънера Тайбо. А той, като слезе, превърна се в старец, скъса всички обявления и заяви, че може да успокои императорския наследник. Чиновникът по обявленията го заведе в двореца и старецът застана пред императора, който заповяда да го заведат във вътрешните покои, при люлката на наследника. Старецът се приближи до детенцето, взе го на ръце и му пошепна на ухото дванайсет думи, след което детето веднага се умири; а старецът, без да каже името си, изчезна, като че ли не е бил.

Какви думи пошепна старецът на ухото на младенеца? Той каза следното: „Звездата на мъдростта ще ти помогне, звездата на войната ще те защити.“ И наистина владетелят на небето прати две звезди на земята, за да оказват помощ на императора. Звездата на мъдростта беше великият учен Бао Джън, който живееше в южния дворец на Кайфън, а звездата на войната – пълководецът Ди Цин, покорил държавата Сие. Мъдрите сановници помагаха във всичко на императора на тая династия, който управлява четирийсет и две години и девет пъти смени името на своето управление.

Първата година от управлението Тиеншън[10] беше последната година от шейсетгодишния цикъл на летоброенето и в Поднебесната царуваше мир, имаше достатъчно хляб и всякакво продоволствие и народът гледаше спокойно работата си. В тези времена, ако някой изтървеше по пътя вещ, никой не я пипаше и дори къщните врати нощем не се заключваха. Така живееха през този първи период, който продължи девет години.

Благодатен беше и периодът, продължил също девет години – от първата година на управлението Миндао[11] до третата година на управлението Хуан’ю[12]. А в третия период, т.е. в четвъртата година на управлението Хуан’ю и втората година от управлението Дзяю[13], също така траяло девет години, нивите даваха още по-богата реколта от преди. Тези три периода, заели двайсет и седем години, народът нарече епоха на великия мир и процъфтяване и се наслаждаваше на радостен и спокоен живот. Но кой можеше да мисли, че след като радостта стигне своя предел, ще настъпи нещастие? И ето, през пролетта на третата година от управлението Дзяю в Поднебесната избухна епидемия. Тя обхвана цялата страна от Великата река до Източната и Западната столица и нямаше място, където да не боледуваха хората, и човек, който да не бе пострадал от нея. Из всички окръзи и области на Поднебесната като снежинки при виелица се сипеха донесения, съобщения, доклади и молби за помощ.

[1]        Джан Гиеншъ, също и Тиеншъ – Джан Небесния наставник, даоистки па­триарх. (Всички бележки под линия са на преводачите, освен ако не е отбелязано друго.)

[2]        Шао Яофу, също и Шао Юя (1011–1077).

[3]        Години на управление 1048–1085.

[4]        Северна Сун (960–1127) и Южна Сун (1127–1279).

[5]        Години на управление 618–907.

[6]        Години на управление 976–998.

[7]        Години на управление 998–1023.

[8]        Години на управление 1023–1064.

[9]        Според преданието Лаодзъ (основоположникът на дао) винаги ходел бос.

[10]       Име на период на управление.

[11]       Име на период на управление.

[12]       Име на период на управление.

[13]       Име на период на управление.