korica kupe 6(1)През този месец ще се появят за пръв път в превод на български (и издание на „Персей“) двама от големите европейски автори в момента и финалисти за най-голямата италианска награда „Стрега“– финландката Роса Ликсом, носител на националния приз „Финландия“, и испанецът Маркос Хиралт Торенте, носител на Националната литература на Испания. Двамата бяха номинирани за „Стрега“ заедно с българския писател Георги Господинов.
Торенте пристига в София в началото на декември, за да участва в Софийския литературен фестивал, който ще се проведе в рамките на Панаира на книгата в НДК.

Романът „Купе № 6″ (издание на „Персей“, превод на Росица Цветанова) е история за пътуване до същността на нещата, за духовния живот на една затворена държава (Съветския съюз непосредствено преди разпадането му) и за собствения вътрешен свят на индивида. „Онова, от което се боях, случи ми се. И онова, от което треперех, дойде върху мене“. Тези слова от Книгата на Йов представляват ядрото в книгата на Роса Ликсом.

Романът разказва за дълго пътуване с влак от Москва до Улан Батор, столицата на Монголия. Случва се в края на 80-те години. На много от гарите спират за дълго, понякога дори за повече от денонощие. На тези спирки изживяват една държава в процес на промяна, Съветския съюз, където „всичко е в движение, снегът, водата, въздухът, дърветата, облаците, вятърът, градовете, селата, хората и мислите“. Преживяващата това героиня е момиче от Финландия, живяло и следвало в същата тази държава и отчаяно искащо да види древни скални рисунки в Улан Батор.

Купето във влака дни наред споделят момичето и четиридесетгодишен „мъж с жилава снага и уши като зелеви листа“. Момичето мълчи, мъжът говори. Речта е шумна и безцеремонна: покълва от тежък жизнен опит и варварски мироглед. Мъжът е израснал на улицата, убиец, пребивавал в лагерите за криминално проявени, а сега е на път за голяма строителна площадка. Момичето е негова пленница, от купето излизане няма, всичко трябва да се изслуша и види, твърде скоро ще бъде и преживяно по спирките. Заглавието на творбата препраща към Чеховата повест „Стая № 6″. Там стаята е килия в психиатрията, откъдето няма изход.

Пътуването е кошмар и същевременно противно-красива история за израстване. Подправките й са силни. Роса Ликсом притежава майсторската дарба да описва миризми, вкусове, звуци, речеви отрязъци, предмети, храни, напитки и дрехи. Тя е истински познавач на Русия, извеждащ на преден план живота в съветския делник в цялото му ужасно и прелестно многообразие. Под непогрешимия реализъм се крие любов към описвания обект.

В края на книгата си Роса Ликсом благодари на голяма група велики личности от различни епохи на руската литература. Повествованието й черпи сили и възторг от тях. Авторката не описва Русия за първи път, но „Купе № 6″ навлиза по-надълбоко от която и да било друга творба: в едно и също изречение намират място дивата радост и глождещата болка.

Софи Оксанен и Роса ЛиксомРоса Ликсом (1958) днес е сред водещите писатели на Финландия. Учила е антропология и социални науки в университетите в Хелзинки, Копенхаген и Москва. Освен писател е и художник, фотограф и кинематографист. С дебютния си роман Yhden yön pysäkki (1985) печели наградата „Й. Х. Ерко“, а през 2011 г., с „Купе № 6″ – „Финландия“, най-престижната литературна награда в родината си. Романът е номиниран за Наградата на Северния съвет, както и за най-голямата италианска награда – „Стрега“ (2014), когато Роса Ликсом е финалист заедно с Георги Господинов („Физика на тъгата“) и испанеца Маркос Хиралт Торенте („Време за живот“), победител в надпреварата за тази награда.

 

Вашият коментар