Bg Rituali za kasmet“Късмет” – дума тайнствена, вълшебна, неразгадана, с противоположни значения. На новородено, на именяк, на рожденик – най-често пожелаваме късмет. Много пъти в различни ситуации казваме – „еххх, това ми бил късметът”, или „защо ми е такъв късметът”, или „ако имам късмет”. Но какво е късметът? Сбъднато наричане на орисници и божества? Записани ли са някъде късметите и къде – в тефтера на орисниците, на челото на всеки, другаде? Защо за едни хора е отреден добър, за други – лош жребий? Всъщност късметът жребий ли е или неразгадана закономерност? По рождение ли се отрежда за всеки или идва постепенно с начина на живот? На тези и на още много въпроси търси отговор Лилия Старева в първата по рода си книга феномен, изследваща късмета – „Български ритуали за късмет”.

Желанието да открие смисълът на късмета е присъщо на всяко време. И всяко време има своите съветници – добри или не чак толкова, които казват: „Хората не се раждат с късмет или без късмет, а в тях се формират определени вярвания, нагласи и поведение, които ги превръщат в късметлии или неудачници”. (Ричард Уайзман – в книгата си „Факторът Късмет”). Настойчиво ни внушат: От вас зависи. Съветват ни да контролираме късмета с чрез промяна в мисленето.

Не така са смятали старите българи обаче. В хилядолетната си история те обогатяват думата „късмет” със значения, приказен смисъл, светла надежда, съдбовен страх. Как? Вижда се от митологичния разказ, всекидневния и празничен опит, от вярванията и миторитуалните практики.  В обредите и традициите при раждане, сватба, имен ден или друг празничен повод пожеланието за късмет присъства – той е в благословиите и наричанията. Старите българи са имали доста сложно мислене. Противоречието „интуиция – разум” за тях не съществува. Било е едно цяло, както всъщност целият им мироглед. Разчитали са на интуицията си разумно като част от философията и светоразбирането си. Вярвали несъкрушимо и докрай в чудеса. И най-голямото чудо е, че се чувствали пълноправни участници в сътворяването на чудеса. А най-голямото чудо са наричали късмет! Късметът е това, което ни е дадено от съдбата, записано е в тефтера на орисниците, на челото на всеки. Идва направо от света на отвъдните невидими и страшни същества – божества, демони, орисници. Старите българи казвали, че на богатите късметът работи ден и нощ, на бедните свири (на булгария, тамбура, гайда) и се весели. За предците ни всяко добруване e свързвано с труда. Веселба без край нищо не носи, а и каквото има някой, му го взема. Късмет тъче, късмет преде. Дали е така само? Може би и за човек остава да свърши нещо. Да изработи, да си заслужи късмета.

Книгата на Лилия Старева „Български ритуали за късмет” за пръв път изследва понятието „късмет” като част от българската народопсихология и е част от успешната поредицата на авторката с книги за българските светци, празници, традиции, обичаи и др.