Премиера в България: 19.09.2014г.
Световна премиера: 19.09.2014г.
Жанр: Фантастика, Трилър, Мистерия
Продължителност: 113 минути
Формат: 2D/4DX
Сценарист: Джеймс Дашнър, Ноа Опенхайм
Режисьор: Уес Бол
В ролите: Дилан О’Браян, Кая Скоделарио, Томас Броди Сингстер, Уил Полтър, Блейк Купър, Амел Амин, Терънс Дженкинс
Разпространител: Александра филмс / 20th Century Fox

Действието на филма се развива в постапокалиптичен свят, а в центъра на сюжета е младия Томас (Дилан О’Браян), който се събужда в празен асансьор без спомен за случилото се преди това. Единственото, което той си спомня е своето име.

След като излиза от асансьора Томас попада сред 60 млади момчета, които живеят в затворено общество и сами отглеждат храната си. Мястото е напълно изолирано от останалия свят и на всеки 30 дни пристига по едно ново момче. Първоначално всички новопристигнали са правили опити да се измъкнат през лабиринта от пътища, които опасват мястото, но никой не е постигнал успех. Точно когато Томас и останалите са на път да изгубят всякаква надежда за спасение те попадат на младо момиче в безсъзнание, което държи в себе си странна бележка.

Внезапната поява на момичето е само началото на серия от събития, които ще променят завинаги животите на изолираните момчета.

КОДЪТ НА БЕГАЧИТЕ:

НИКОГА НЕ СПИРАЙ ДА ТИЧАШ
ВИНАГИ БЪДИ НАЩРЕК
ВЪРНИ НАДЕЖДАТА

Томас се събужда в непознат асансьор, който се издига все по-високо. Когато най-накрая спира и вратите се отварят, той е посрещнат от група момчета, които обитават Поляната – голямо открито пространство, заобиколено от огромни бетонни стени. Томас не помни нищо. – не знае как е дошъл, от къде е, не може да си спомни на родителите, миналото и дори собственото име.
Никой от останалите момчета от Поляната не знае как или защо е попаднал на това място. Те знаят само, че всяка сутрин гигантските бетонни врати, които водят към Лабиринта, се отварят и всяка вечер при залез слънце се затварят отново. А на всеки тридесет дни с асансьора пристига ново момче. Затова и пристигането на Томас е очаквано. Изненада е обаче след по-малко от седмица появата на Тереза – първото момиче, доставено на Поляната, която се обръща към него по име.
Томас научава, че всеки жител на колонията играе важна роля – градинар, строител или елитен бегач, съставящ Карта на лабиринта, който държи всички в плен и променя конфигурациите си всяка вечер. Бегачите се надпреварват с времето, като се опитват да обхванат колкото е възможно по-голям район преди залеза, когато Лабиринтът се затваря и из коридорите на бетонната конструкция плъзват смъртоносните биомеханични Скръбници.
Макар и новодошъл, Томас изпитва странното усещане, че Поляната и Лабиринтът са му познати. Има нещо, заключено в спомените му, което може да бъде отговор за решаване на загадката на Лабиринта и в действителност да посочи пътя към света навън.

ЛАБИРИНТЪТ: НЕВЪЗМОЖНО БЯГСТВО е базиран на първата книга от бестселър поредицата на Джеймс Дашнър. Публикуван през октомври 2009г., романът пленява въображението на читателите по целия свят, които го описват като комбинация от Повелителят на мухите, Игрите на глада и телевизионния сериал Изгубени. Дашнър разбира тези сравнения, особено с Повелителят на мухите, но отбелязва, че Лабиринтът: Невъзможно бягство по същество е много по-различна история. „Аз не мисля, че героите ми ще реагират като в Повелителят на мухите“, – обяснява той. – Смятам, че те са по-цивилизовани, дисциплинирани и решени да оцелеят и да избягат. Лабиринтът: Невъзможно бягство е приключенска история, която разказва за надеждата и потенциала на човешкия дух.“
Книгата привлича вниманието на продуцентите Елън Голдсмит-Вейн и Ли Столман от компанията The Gotham Group. „Виждаме всякакви нови романи, – обяснява Столман. – Читателите винаги търсят нещо, което да разкрива мащабен, невиждан досега свят и герои, на чието място могат да се поставят“. Именно това намират и продуцентите в книгата на Дашнър.
За да успее да адаптират правдиво романа за голям екрана, студиото се обръща и към продуцента от Temple Hill Entertainment Уик Годфри, който пожъна огромен успех с филмовата поредица Здрач. Годфри натоварва синовете си Уайът и Хъдсън със задачата да го запознаят с поредицата книги Лабиринтът: Невъзможно бягство. „Веднага приех предложението на 20th Century Fox, защото най-после ще правя филм, от който децата ми да бъдат щастливи“, – казва той.
За да пресъздаде очакваното от всеотдайни фенове на Лабиринтът: Невъзможно бягство на голям екран, продукцията се обръща към режисьора Уес Бол. Той казва: „Имах малка компания за визуални ефекти и реших, че след няколко години работа за други хора, вече искам да направя нещо за себе си. Затворих офиса и създадох анимацията Ruin. Качих я в интернет и тя просто избухна чрез Twitter.“
Действието в пестеливо разказаната, но с изключителна визия екшън история Ruin се развива в един футуристичен град, който е обрасъл с лозя. Филмът е замислен като начална сцена на игрален филм, който Бол се надява да развие. След като гледа късометражния филм, екипът на Fox разбира, че Бол притежава визията и изобретателността, необходими за пресъздаването на Лабиринтът: Невъзможно бягство на голям екран.
Когато студиото му предлага да прочете книгата, Бол знае, че това ще бъде следващият му проект. „Имах много ясна представа за това как изглежда Поляната – сурова, груба естествена среда, обградена с внушителни бетонни стени. Разбрах, че това е свeтът, в който искам да живея през следващите няколко години.“
Бол също така е завладян от персонажа на Томас, главният герой на историята. „Томас е някой, който прави стъпка напред в неизвестното тогава, когато всички останали се отдръпват назад, – казва младият режисьор. – Това е основната идея: трябва да си достатъчно смел, за да се изправиш пред неизвестното, ако искаш да откриеш себе си. Томас е любопитен и някои момчета от колонията възприемат отношението му като заплаха, но именно това може да бъде нещото, което да го измъкне навън.
„Освен това аз много харесвам филми, които израждат един цял нов свят, и този е сътворява такъв от край до край. Започваме с Поляната, където момчетата са изградили своята колония, след това извън стените навлизаме в мащабния свят на Лабиринта, а там се развива съвсем различен сценарий.“
Бол и Годфри започват заедно да събират и сглабят безбройните елементи на проекта. Годфри си спомня: „‚Едно от нещата, което ме разби, бе когато за първи път седнахме с Уес Бол. Той ми представи концепцията си за Лабиринта и това надхвърли всички ми очаквания и представи.“
Следващата стъпка е да съберат актьорски състав, който да изиграе образите на момчетата, образували изключително функционално общество, в което изпълняват ежедневните си задължения, грижат се един за друг, участват в борбите за надмощие и се опитват да разгадаят мистерията на Лабиринта. Годфри казва: „Кастингът беше един от най-вълнуващите неща в проекта. Актьорите наистина повярваха в този свят и това им личи във филма.“
Начело на актьорския състав е Дилън О‘Браян като съобразителния Томас, който е убеден, че има изход от Лабиринта. Познат на феновете на MTV от поредицата Teen Wolf, О’Брайън притежава, както казва Годфри, „силно внушение за обикновен човек. Зрителят е склонен да се оприличи с Дилън по начин, който напомня на младия Том Ханкс. Той не е прекалено обаятелен, но е страхотен атлет. Дилън може да се справи без проблем с физическите изисквания, необходими за героя.“
О‘Браян отбелязва, че въпреки плашещите и озадачаващи обстоятелствата, при които Томас пристига в Поляната, предизвикателствата изкарват най-доброто от него. „До момента, в който се събужда в асансьора сред Поляната, той вероятно е водил доста спокоен живот, – казва актьорът. – Когато е поставен в подобна ситуация и при тези обстоятелства, Томас позволява да се включат инстинкти му и на преден план излиза своеобразният му героизъм, който винаги е бил вътре в него. Той не позволява на опасностите в този нов и непознат свят да му попречат да проявява любопитство. Не позволява на страхът му да го дърпа назад.“
Томас научава, че той е просто един от многото момчета, появили се с този асансьор всеки месец, в продължение на три години.
Лидерът на колонията е Алби, който е нещо като бащина фигура за момчетата. „Алби е основен герой, – казва Бол. – Той е първият заселник, изпратен с асансьора и е трябвало да оцелее цял месец сам, без никаква помощ и без да знае къде се намира. Когато се появява следващият човек, Алби разбира, че само с ред и дисциплина ще оцелеят.“
Амл Амийн е в ролята на авторитетният Алби. Според Годфри той е „страхотно ново лице с обаянието на младия Дензъл Уошингтън.“
Амийн харесва лидерските качества на героя си и бащиното му отношение към останалите. ‚Алби създава митология и правила за живот на момчетата, – обяснява той. – Те са едно семейство и Алби смята, че всички са тук с причина. Но най-важното нещо е да се държат заедно. Моят герой въплъщава всички тези красиви, сложни неща, които всеки актьор обича да пресъздава.“
Основният противник на Томас в Поляната е Гали. Интелигентен и смущаващ, Гали иска да запази статуквото и се сблъсква с новодошлия. „Но Гали и Томас наистина са две страни на една и съща монета. – отбелязва Бол. – Томас напълно възприема и се впуска в неизвестното, а за Гали най-важното е самосъхранението и безопасността.“
Уил Полтър, който участва в комедията Семейство Милър е в ролята на Гали. Годфри казва: „Уил е идеалният избор за този образ. Не ти се иска да се забъркваш с него, защото той е изключително интелигентен противник.“
Доверието и отстояването на статуквото от страна на Гали не е без основателна причина, казва Полтър. „Той не толкова се придържа към правилата, колкото силно вярва, че без тях момчетата ще загинат. – обяснява той. – Затова избързва да говори и да предизвика Томас, за когото тези правила не са важни. А за Гали те са самият живот.“
Писателят Дашнър също отхвърля идеята, че Гали е злодей. „Исках той да бъде основен конкурент на Томас, но в същото време читателите да се усетят съпричастни с него и да разберат убежденията и действията му“, – казва той.
Помощникът на Алби, Нют, е изигран от Томас Броуди-Сангстър, който участва в хитовия сериал на HBO Игра на тронове и Наистина любов. Годфри казва за Нют: „Той е втори в командването, но всъщност още не е готов да поеме отговорност.“
„Нют е номер 2 в Поляната, – потвърждава и Бол. – Ако Алби не е там, Нют поема юздите, но не се справя добре с предизвикателството. Това най-бързо го усеща Гали, който предпочита да прави нещата по свой начин.“
Нют ходи леко с накуцване, като причината за това не е напълно изяснена, защото предпочита да го обсъжда. Независимо от всичко, Броуди-Сангстър описва героя си като „веселяка на групата, с когото всички се разбират. Момчетата идват при Нют със своите проблеми, защото го харесват и му вярват.“
Британската актриса Кая Скоделарио играе единствената младата жена сред заселниците – Тереза, която има мистериозна връзка с Томас. Тя спечелва продуцентите на филма, защото сякаш е „една от момчетата“, твърди Годфри. „Тя е гаднярка, каквато трябва да бъдеш, когато си запокитена на Поляната сред всички тези млади мъже.“
„Тереза ​​е също толкова издръжлива, колкото и момчетата, – потвърждава Скоделарио. – Тя е независима, борбена и упорита млада жена и поведението й определено казва „не се занимавай с мен, пич“.
Освен това, казва Бол „тя идва също толкова нелогично, както е и самото съществуването на Поляната и Лабиринта. След мистериозната й поява в асансьора, нещата започват все повече да се влошават.“
Елитът сред заселниците се нарича Бегачите. Това са атлети, които се придвижват през лабиринта всеки ден и съставят карта на изменчивата постройка в търсене на път навън. Техият капитан е Минхо, изигран от Ки Хонг Ли. Младият актьор успява да разбере лидерската позицията на персонажа си сред заселниците по много индивидуален начин. „Взех за пример морската пехота и армията и приех, че Минхо е нещо като генерал, – обяснява Лий. – Това му е работата – да обединява войските.“
Най-младият сред момчетата е Чък, мило и лоялно дете, което се възхищава на Томас и работи като чистач на тоалетните – работа за заселниците, които нямат никакви други умения. „Той е възхитително дете, което въплъщава образа на малкото братче, – казва Бол. – Въпреки, че много се старае, никой няма големи очаквания към него. Обаче накрая Чък получава своя героичен миг.“
Приятелството между Чък и Томас предлага някои от най-забавните и емоционални моменти на филма. „Те са повече от приятели, – казва Блейк Купър, който е в ролята на Чък. – Томас е като по-голям брат и ментор на моят герой. Те наистина се грижат един за друг.“
В съвременния, дигитално работещ свят, кастингът на Купър е повече от класическа история. Той туитва съобщение на писателя Дашнър и режисьора Уес Бол дали може да се явя на прослушване за ролята. Когато създателите на филма виждат неговия запис, отговорът им е единодушен: той е Чък.
За ролята на внушителна и загадъчна Ава Пейдж, ръководителят на експериментална програма WCKD, за които заселниците правят потресаващо откритие, създателите на филма се спират на Патриша Кларксън. Действията на мистериозната Ава и програмата WCKD се отразяват върху централните теми на историята като „кое е добро, кое е зло и какво правят хората, когато са избутани до отчаяние“, казва Дашнър.

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

От високите сто фута стени на Лабиринта, обрасли с пълзящи растения, до ръчно изработените компоненти на лагера на заселниците, дизайнът на продукцията е това, което помага ЛАБИРИНТЪТ: НЕВЪЗМОЖНО БЯГСТВО да оживее. Поляната и Лабиринтът са създадени на реални терени, подплътени и подобрени с помощта на визуални ефекти.
Точно както си го представят Бол и художника на продукцията Марк Фисикела, Лабиринтът с масивни стени е едновременно модерен и древен. Пълзящите лиани по извисяващата се постройка и привидно празните коридори маскират заплаха, която ужасява дори най-закоравелите ветерани сред заселниците. Скритите същества, които децата наричат ​​Скръбниците – макар че никой досега не ги е виждал, се втурват към този, който остава твърде дълго вътре. Това означава, че момчетата трябва да се измъкнат от Лабиринта преди стените му да се затворят, защото никой не е оцелял там през нощта.
Фисикела разказва за проектирането и практическото изграждане на снимачната площадка. „Във филма има действие в голяма площ от Лабиринта, но ние разбира се сме много ограничени в начините, по които реално можем да го изградим. Затова ми хрумна идеята за модулна концепция. Можехме да пренареждаме и подреждаме различни коридори и пресичащи се разклонения, което се вместваше в ограничения ни парцел. С различни пластове зеленина, лиани и други елементи, можехме да променяме външния вид дотолкова, че да превърнем модулите в съвсем различна части на Лабиринта.“
И продължава: „Изградихме стените на Лабиринта по шестнадесет фута, защото бяхме ограничени по отношение на височината, тъй като след като изградим нашата сцена, трябваше да остане достатъчно пространство, за да се разположи осветление отгоре. С помощта на визуалните ефекти, стените се издължиха до сто фута.“ Една от най-важните инженерни задачи на художествения отдел бе създаването на вратите на Лабиринта. „Самите врати са 20 фута дълбоки, 20 фута високи и се отварят на 20 фута, – заявява Фисикела. – Те са движеха механично и се отваряха и затваряха, докато актьорите преминават през тях. Така филмът е много по-динамичен, отколкото ако го бяхме заснели на син екран.“ Всяка от вратите тежи по седем хиляди паунда и е трябвало да се преместят на снимачната площадка от екипа по визуални ефекти. „Малко ще е да се каже, че инсталацията им беше голямо предизвикателство, понеже базата ни бе построена много далеч от терена за снимки „, добавя той.
Фисикела залага на иновациите, за да се направи всяка хижа на заселниците да изглежда автентична и уникална спрямо персонажа. „В никакъв случай не исках всички домове да изглеждат сякаш са замислени от един човек. Исках всеки един да има персонален отпечатък, затова различни екипи построиха различните хижи.“
Също така екипът му се справя отлично с използването на строителни материали, защото ползват само наличните ресурси. „Събрахме почти целия материал наоколо и изградихме хижите с него. Нашата заселническа железария се намираше в задния двор на снимачната площадка, който ни спаси много време. Всеки път, когато бе необходимо още едно парче, изтичвахме до гората и да взимахме.“
По сценарий има зала, където стои картата на Лабиринта, това е мястото, където Бегачите излагат цялото си познание и информация за Лабиринта, събрани от техните рискови дневни експедиции. „Почувствах, че стаята с картата трябва да бъде закътана на сигурно, а не в центъра на Поляната, затова избрахме място, дълбоко в гората, което е много красиво и обрасло с дървета, – казва Фисикела. – Изглежда толкова мистериозно, особено когато мъглата започне да се стели над земята. Решихме да снимаме на терен – както сцените на открито, така и тези вътре, за да можем да уловим всички снопчета светлина, идваща през пукнатините в стените, и да се види цялата пищна зеленина наоколо.“
Художественото вдъхновение понякога може дори да подобри оригиналната история. Фисикела обяснява: „Центърът на Залата с картата е масата, която е една от любимите ми елементи във филма. Бегачите се втурват в Лабиринта и се връщат със своите бележки и ръчно скицирани карти, които сглобяват на тази голяма маса. И когато ги свържат по определен начин, започвате да виждате разположението на Лабиринта. Мислех, че това ще бъде една чудесна възможност за публиката наистина да получи представа за мащаба на Лабиринта в 3D форма. Помислих си, „не би ли било чудесно, ако момчетата всъщност са построили модел от лабиринта от пръчки и клонки, и това е техния документ?“ И в крайна сметка построихме тази наистина красива осемкрака маса с цялостно пресъздаден лабиринт от два и половина инчови пръчки, като дори направихме дори миниатюрен вариант на самата Поляна точно в центъра. Изглежда много примитивно, но това е изключително красиво произведение на изкуството, а когато се отдръпнете от него, можете да видите колко е голям Лабиринтът в действителност.“
Що се отнася до Скръбниците, чудовищните създание​​, които пазят безкрайните коридори на Лабиринта, Годфри обещава незабравимо и ужасяващо преживяване. „Това, което всички ние обичаме в Скръбниците е, че те са биомеханични. Става дума за биологично същество, на което учените са присадили някои опасни устройства – като метални крака и жила. И то е много, много страшно.“
Обраслата с горска растителност Поляна, където започват снимките се намира в в една ферма в Сейнт Францисвил, Луизиана, на около час път от Батън Руж. Отдалечената тучна област е пълна с предизвикателства за създателите на филма и актьорите. Столман изтъква най-големите от тях: „Различни видове отровни змии, насекоми, комари, конски мухи, страшна жега, висока влажност, кал, дъжд … това беше нещо като седемте смъртни гряха на едно място“. (Змиите не са шега. Към продукцията има специално наети отговорници по змиите, чиято задача е да премахнат десетки потенциално смъртоносни влечуги от снимачната площадка по време на триседмичния процес там. Така актьорите и екипажа са спасени опасни ухапвания, а всички змии, след като си почиват в специален хотел за влечуги, са безопасно върнати в природата.)
След края на продукцията Годфри повтаря защо Уес Бол е най-правилният избор за режисьор на ЛАБИРИНТЪТ: НЕВЪЗМОЖНО БЯГСТВО. „Първото нещо, което ме порази в Уес, бе когато гледах неговия късометражен филм Ruin бе неговото въображение и отдадеността, с която пресъздава цял един свят. Той напълно разбира това, което Томас и останалите момчета преживяват и успява да го пресъздаде на големия екран.“
Писателят Автор Джеймс Дашнър се съгласява с думите му: „Уес и аз общувахме интензивно от самото начало и мога да кажа, че почти веднага той улови моята представа и визия. Неговият ентусиазъм, страст и преданост към духа на книгата са толкова впечатляващи. Доверих му се напълно.“
Разсъждавайки върху притегателна сила на историята, Дашнър отбелязва, че голяма част от нея се дължи на „постоянното усещане, че не може да се предвиди какво ще се случи по-нататък. Исках моите читатели, а сега и зрителите, да се чувстват сякаш са Томас от момента, в който той стъпва на Поляната.“
***

НАРЪЧНИК НА БЕГАЧИТЕ
от Минхо

Код на бегачите:
НИКОГА НЕ СПИРАЙ ДА ТИЧАШ
ВИНАГИ БЪДИ НАЩРЕК
ВЪРНИ НАДЕЖДАТА

Мисия: Разрешаване на лабиринта

Процедура:
1 Доклад в Залата с картата всяка сутрин преди закуска.
2. Получаване на назначение в район от Пазителя.
3 Екипировка:
а. Обувки – ако имаш дупки – закърпи ги. Ако са непоправимо скъсани, обърни се към Пазителя за нови обувки.
б. Екипировка – ако имаш дупки – закърпи ги. Ако е непоправимо скъсана, обърни се към Пазителя.
в. Копие от картата – да се върне след излизане от Лабиринта.
г. Молив / Тефтер – Използвай стриктно за подпомагане на навигацията и обозначаване на модели и маршрути в лабиринта.
д. Вода – за хидратиране.
е. Чанти – за носене на лични вещи.
ж. Ръчни протектори – за защита на ръцете.
4. Спирка Кухня – получаване на дневна дажба.
а. НЕ носи излишни неща. Колкото си по-лек, толкова си по-бърз. Колкото си по-бърз, толкова си по-малко мъртъв.
5 Подготовка и среща с партньора пред съответните вратии на Лабиринта.
а. Срещата е пред съответните врати, в зависимост от секцията, която е възложена. (Консултирай се с дневната карта за справка)
6 Обсъждане на местата за среща с партньора.
а. Определяне на различни контролно-пропускателни пунктове за среща в Лабиринта, докато проучваш ​​собствения си район. Следвай Кода на бегачите, но в същото време остани отговорен за своя партньор.
б. Критерии за избор на контролно-пропускателен пункт:
– 4 изход – Уверете се, че имате четири пътя за напускане, ако не искате да се заклещите в коридор.
– НЕ СЕ СРЕЩАЙТЕ в задънена улица.
7 Бягане из Лабиринта.
а. Помни Кода на Бегачите.
– Никога не спирай да тичаш.
– Винаги бъди нащрек.
– Върни надеждата.
б. Хидратирай се.
в. Следи времето.
8. Върни се пред стените да се затворят.
9 Докладвай в Залата с картата.
а. Първата дестинация след идването на Поляната е Залата с картата. БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ.
10 Направи дневните модели на проучения лабиринбт и ги представи за проверка.
а. Ако не може да си разчетеш чертежите ти, си лишен от вечеря.
11. Докладване за модели и констатации от деня.
12. Вчеря.
13. Сън.
14. Ново бягане.