Девет месеца след като стана ясно, че езиковедът проф. Владко Мурдаров е плагиатствал труда на преводачката проф. Ана Димова върху 4 новели и 6 разказа на австрийския писател Йозеф Рот, произведенията излизат в оригиналния си превод. Той е правен за първото им издание през 1986 г., когато Ана Димова съставя сборника „Гробницата на капуцините” (изд. „Народна култура”). Сега изтъкнатата германистка ги предостави на издателство „Лист” и те излизат в том със заглавие „Легенда за светия пияница”.

Сборникът включва новелите „Легенда за светия пияница”, „Левиатан”, „Триумф на красотата” и „Бюстът на императора”, както и разказите „Отличникът”, „Кариера”, Болно човечество”, „Мътното огледало”, „Началник-гара Фалмерайер”. Всички те фигурират както в първото издание на „Народна култура” от 1986-а, така и в два сборника със съставител Владко Мурдаров от 2015 г. В свое интервю професорът се обявява за откривател на творбите, без да спомене, че те вече са излизали на български език. Не това обаче е големият проблем, а фактът, че проф. Мурдаров очевидно използва преводите на Ана Димова като ги представя за свои.

В началото на годината проф. Димова публикува статия в „Литературен вестник”, в която даде примери за интелектуалната кражба. В резултат Съюзът на преводачите се самосезира и Управителният му съвет излезе с експертно становище с категорично заключение за наличие на пряко заимстване на преводи от проф. Владко Мурдаров, което иначе се нарича „плагиатство“.

„След големия скандал с преводите на Ана Димова решихме, че най-правилното би било да ги издадем. Поне

донякъде това би поправило несправедливостта”,

мотивира се главният редактор на „Лист” Гергана Димитрова за новото издание на произведенията. Творчеството на Йозеф Рот (1894 – 1939) е нареждано сред върховете на европейската класика. В него се долавя отгласът от Първата световна война и носталгията по разпадналата се империя на Хабсбургите.

След възшествието на националсоциализма през 1933 г. книгите на Йозеф Рот са забранени и той емигрира във Франция.

„Легенда за светия пияница” е последната му новела и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне.

Корицата на новото издание е дело на художника Дамян Дамянов.