Интернет предприемач написа научнофантастичен роман

Александър Ненов – един от най-популярните онлайн предприемачи и консултанти по дигитален маркетинг у нас, написа научнофантастичен роман. Летящата планета“ е едновременно антиутопия и напълно реалистичен сценарии, който разказва какъв би бил животът ни, ако обърнем гръб на науката, за да запазим крехкото екоравновесие, което почти сме попиляли с технологичния си напредък, и заживеем (отново) в свят, чиято посока на развитие няма нищо общо с Космоса и необятната Вселена.

Известният онлайн предприемач и консултант Александър Ненов написа първата си художествена книга – антиутопичния роман „Летящата планета“, който ни пренася в (не)далечното, свръхтехнологично и изпълнено с удобства, но особено мрачно бъдеще. Там  науката е мръсна дума, учените са в нелегалност, а катастрофалните последици от това застрашават не само човечеството, но и цялата ни планета.

Сюжетът на „Летящата планета“ ни отвежда в 2054 година, когато Зелените са превзели властта в по-голямата част от света, защото човечеството е изправено пред потресваща екокатастрофа. Полетите в Космоса са забранени, изследванията на Вселената нямат никакво държавно финансиране, повечето частни фирми и корпорации избягват да даряват пари за подобни каузи, а най-масовото гонение на учените по света е факт.

Ненадейно, докато се стяга за поредната си самотна вечер в пустеещия комплекс на Европейската южна обсерватория, астрофизикът д-р Едуардо Алварес става свидетел на невиждано до момента събитие – огромен космически обект лети с бясна скорост към Земята. За нещастие това далеч не е халюцинация на Алварес – същото наблюдават и други астрофизици, укрили се в малкото останали по света обсерватории. Какво ще донесе този обект? Дали приближаващата заплаха води към Земята живот или предстоящите събития ще променят планетата ни генерално? Кои отличителни черти ще съхрани човечеството? От какво ще трябва да се лиши обикновеният човек в името на живота си?

Предстои да разберем от Алекс Ненов и романа му „Летящата планета“, който е колкото антиутопичен, толкова и възможен сценарии за близкото бъдеще.

Корицата на книгата е дело на Ирина Пенева.

Премиерата на „Летящата планета“ е насрочена за 5 октомври (четвъртък) от 19:00 часа в столичния Dada Cultural Bar (ул. „Георги Бенковски“ 10). Освен Ненов, в представянето ще вземе участие и създателят на сайта „Аз чета“ и PR Александър Кръстев.

За автора:

Александър Ненов е едно от най-популярните лица в българския онлайн бизнес. Развил и продал десетки онлайн бизнеси през последните 20 години, сред брандовете, които Ненов е консултирал и(ли) реализирал са Microsoft, Samsung, Coca-Cola, KLM, NasamNatam, Peika.bg и други. Основал сайта Teenproblem.net в началото на новото хилядолетие, през 2007 г. Ненов го продава, осъществявайки  най-голямата публична сделка към онзи момент и една от най-големите и до днес в българското онлайн пространство. Огромен (по)читател на литературата – в частност на научната фантастика, физиката и астрономията – Ненов е носител и на престижната награда „Рицар на книгата“ – за кампанията „Якото четене“, реализирана в сайта TeenProblem.net, която достига до над 1 000 000 посетители. Алекс Ненов е автор и на няколко книги, свързани с работата му: „На 1 клик разстояние“ (изчерпана), „Как да печелим от интернет“ и „Интернет безопасност“ . „Летящата планета“ е първият му роман.

Откъс от романа „Летящата планета“, Александър Ненов 

Обсерватория „Ла Сия“, Чили

Минаваше полунощ. Доктор Алварес се готвеше да прекара нощта в големия комплекс на обсерваторията, като предимно си почива. От години нямаше мотивация да работи върху научни трудове, да изследва Вселената или да мечтае за покоряване на Космоса и звездите. Почти четвърт век беше минал, откакто Зелените взеха властта и не след дълго Космосът се превърна в неудобна за управляващите тема. Космическите полети бяха неофициално забранени, космическите изследвания спряха да получават финансиране от държавите, а повечето частни фирми избягваха да даряват парите си за дейности, които не са особено желани от Генералния секретар на ООН, който на практика управляваше света, като дърпаше конците на правителствата. През 2032 г. Едуардо Алварес беше още студент по астрофизика и вярваше, че идването на Зелените на власт в повечето държави по света е стъпка в правилната посока. Самият той бе гласувал за тях в Чили и нямаше представа, че хората, които е избрал, само няколко месеца по-късно ще започнат най-масовото преследване на учени в историята на света.

Днес, 22 години по-късно, Едуардо прекарваше свободните си, самотни вечери в полупразния комплекс на обсерваторията, собственост на „Европейска южна обсерватория“[1], но се чувстваше изморен и знаеше, че посоката на развитие на човечеството вече не включва Космоса, а също така и всичко, за което той някога бе мечтал. Днес просто щеше да стои и да наблюдава зрелищните сцени, които само Космосът може да предостави, и макар и за малко щеше да се върне в студентските си години.

Направи си силно кафе, добави листенце от кока в него и застана пред компютъра, замислен откъде да започне тази вечер. Раздвижи мишката на компютъра, но когато екранът се включи, се показа червен прозорец, сигнализиращ за опасност. Беше се активирала автоматичната система за засичане на неидентифицирани обекти – астероиди и комети, чиято траектория би ги изпратила директно в центъра на Слънчевата система. Тя беше разработена още през 80-те години на XX век и многократно бе актуализирана. Беше се проваляла също толкова много пъти и хората периодично ставаха свидетели на падащи камъни от небето, някои от които с грандиозни размери, като този в Челябинск, Русия. В този момент учените просто гледаха резултата по телевизията, а екраните на защитната система стояха безмълвни за случващото се.

За какво ли беше сега тази аларма? Доктор Алварес кликна на бутона за повече детайли, при което пред очите му започнаха да се показват снимки, траектории, скорост, спектрални анализи и всичко, което системата бе успяла да събере за опасния обект. Едуардо започна да преглежда данните и си мъмреше, докато леко скубеше брадичката си. След около 15 минути разглеждане и обмисляне на всички детайли, той скочи на крака и насочи телескопите към обекта, за да се увери сам в това, което полуделите машини показваха. Все така беше сигурен, че това е някаква грешка, едно голямо недоразумение на занемарената техника…

Той се взря в обекта, който се виждаше доста добре, и прекара така четвърт час. Гледката го пленяваше, защото досега нямаше документирано друго подобно събитие не само в историята на съвременната астрофизика, но и в историята на света. Докато зяпаше изумен, през главата му минаваха всички възможни теории и идеи, с които да обясни рационално случващото се, но нито една от тях не издържаше на фактите, които софтуерът показваше, а и собствените му очи виждаха. Според всички теории, това бе напълно невъзможно и все пак то се случваше пред очите му в момента. След като успя да откъсне поглед от спектакъла, разиграващ се някъде в покрайнините на Слънчевата система, Алварес отиде до заседателната зала и извади червената папка, на която пишеше „Стандартни оперативни процедури“. Отвори на секцията „Опасност от сблъсък на космически обект със Земята“ и започна да чете. Премина първите точки, които го съветваха да провери данните многократно преди да алармира когото и да било. Нямаше смисъл – той вече беше сигурен, че ставащото изисква специално отношение.

Достигна точка пета, която гласеше „Установете контакт с обсерватория „Паранал” за потвърждение на информацията“. В този момент телефонът в заседателната зала започна да звъни.

  • Обсерватория „Ла Сия”, доктор Едуардо Алварес слуша.
  • Здравейте, доктор Алварес, обаждам се от обсерватория „Паранал”. Аз съм професор Фернандо Наваро, виждали сме се преди години, ако не се лъжа. Обаждам се във връзка с много странно събитие, което наблюдаваме с нашите телескопи и според стандартните оперативни процедури, трябва да се свържем с вас, за да потвърдите…
  • Да, професоре, потвърждавам.
  • …но аз още не съм ви казал за какво става дума?
  • Точно щях да ви звъня за същото. Едва ли има две различни събития, за които бихме следвали Стандартни оперативни процедури за опасност при сблъсък. И все пак, според процедурата, нека ви кажа какво видях аз – светещо кълбо, като микрослънце, което сякаш обикаля около друг, по-голям обект с размери и характеристики на планета. Обектът до вчера не е съществувал в този район, а днес се е появил… мммм… – започна да разглежда принтираните от компютъра данни – да, появил се е преди около три часа, а за това време е изминал близо една астрономическа единица – Едуардо спря и изчака отговора на своя колега.
  • Потвърждавам данните ви, доктор Алварес. Имате ли някакви предположения?
  • Изключено е да е астероид. Единият от обектите е с размерите на планета, може би дори голям колкото Земята – все още няма достатъчно данни. Другият обект, който обикаля около него, излъчва светлина с честота на вълната идентична с нашето Слънце. Ако не беше толкова абсурдно, бих казал, че това е инженерно постижение, а не отломка от някаква космическа катастрофа. И все пак, аз съм рационалист и преди да повярвам, че зелените човечета идват, бих предпочел да чуя мнението и на други учени.
  • Приятелю, няма да се налага да чуваме мнението на други учени. Ако скоростта му остане една астрономическа единица за три часа, то само след 72 часа това нещо, каквото и да е то, ще е достигнало Слънцето. Повече ме притеснява дали пътува към Слънцето или към нас.

[1] Европейската организация за астрономически изследвания в южното полукълбо, накратко Европейска южна обсерватория (European Southern Observatory, ESO)