Re: 50 известни и екзотични подправки за по-добро здраве в книгата „Лечебните подправки“ от д-р Бхарат Агарвал и Дебора Йост

Научни изследвания от цял свят продължават да доказват връзката на подправките с превенцията и лечението на над 150 здравословни проблема, към които спадат сърдечните заболявания, ракът, диабет тип 2 и болестта на Алцхаймер. Мощният здравословен потенциал на подправките се дължи на факта, че те са изключително богати на растителни вещества, които се борят срещу окисляването и възпалението – двата процеса, стоящи в основата на повечето хронични заболявания.

В книгата си „Лечебните подправки“ д-р Бхарат Агарвал – световнопризнат експерт в областта на терапевтичната употреба на подправките – показва как най-пълноценно да се възползваме от лечебната им сила. В книгата са представени 50 полезни подправки, с които да направим живота си по-здравословен, по-ароматен и по-вкусен.

Книгата съдържа:

  • Справочник от А до Я за терапевтичния потенциал на лечебните подправки срещу над 150 здравословни проблема – от акне, бръчки и тревожност до артрит, язва и сърдечен удар.
  • 50 вкусни и лесни рецепти. Много от тях са вариации на добре познати класически рецепти – като пиле „Орегано“ и унгарски гулаш, докато други са напълно нови открития – като „Супа от печени домати с резене и мента“ или „Поширани круши в портвайн със звездовиден анасон“.
  • 24 микса от подправки, които да ви бъдат винаги подръка и с които да можете винаги когато пожелаете да приготвяте ароматни изкушения за възможно най-кратко време с възможно най-малко усилия.
  • Списък с доставчици на подправки.

Книгата „Лечебните подправки“ е издадена на български език от издателство „Изток-Запад“ по препоръка на д-р Атанас Михайлов и е първата от предица книги за грижа за здравето, които ще бъдат подбрани от него.

Д-р Атанас Михайлов препоръчва „Лечебните подправки“

Без вкуса и аромата на подправките животът ни би бил по-скучен. Хората са започнали да използват подправки още преди да се научат да употребяват сол. За тях са се водили войни, с тях са свързани и великите географски открития. През 1498 година Васко де Гама тръгва на морска експедиция до Индия с цел набавяне на подправки. По-късно португалците препречват пътя към Индия и закопнелите за подправки испанци в търсенето на друг път до Индия откриват Америка.

Днес е трудно да преценим от какво повече са били привлечени хората – от вкуса и аромата или от лечебната сила на подправките. Както проф. Агарвал си спомня, майка му го е лекувала с кориандър при висока температура, с джинджифил при гадене и повръщане, с куркума наръсвала раните му и т.н.

Потенциалът на природните средства е изключителен, дори още не си даваме сметка колко е голям. Вероятно те ще ни спасят и тогава, когато модерните днес технологии изчерпат възможностите си. Имам предвид, че според прогнози на учените до 30-50 години откритите до сега антибиотици ще бъдат на практика безполезни. По света вече умират десетки хиляди души годишно от бактерии, срещу които няма ефикасни медикаменти. В тази връзка искам да припомня, че големият наш народен лечител Петър Димков успява да спаси 280 свои войници, разболели се от холера с непретенциозната комбинация от чесън и лимонтузу. Това се случва в началото на ХХ в. А доста по-късно, през 70-те години холерният ембрион взе десетки жертви в Турция въпреки употребата на модерни антибиотици.

Във връзка с бактерицидните и противовирусни свойства на подправките ми се иска да припомня за откритието на руския учен Токин, описано още през 1928 година. При научни експедиции в южните републики на Съветския съюз на младия тогава учен направило впечатление, че въпреки горещия климат и употребата на месо, купувано по пазарите, няма много чревни инфекции. Токин тръгва по следата, анализира фактите, изследва химичния състав на храните и открива бактерицидния ефект на някои вещества в подправките, които традиционно и в добри количества употребяват южняците. Той ги нарича фитонциди – от гр. φυτóν – „растение” и лат. caedo  –  „убивам” –  биологично активни вещества, образувани от растенията, които убиват или потискат развитието на бактерии, микроскопични гъбички, протисти.

Ако проследим темата за фитонцидите, ще забележим, че в англоезичната литература тя е твърде рядко и бегло засегната. За сметка на това в китайски, японски, руски, украински източници срещаме сериозни научни разработки. Изглежда, древната култура и традиции благотворно влияят и върху научните търсения. Фитонцидите са широко представени в аюрведическата медицина, ароматотерапията и дори ветеринарната медицина, но се отминават с мълчание от медицината, наречена „доказателствена”.

Именно затова е важно за всички нас, че учен от САЩ, и то от ранга на проф. Агарвал се е ангажирал с популяризирането на лечебните подправки. Очевидно, научният му интерес е повлиян и от богатите традиции на неговата родина – Индия.

При едно свое изказване проф. Агарвал казва: „Наследствените причини за заболявания са 5% и върху тези 5% се изливат милиардите инвестиции за проучване и изследване. 95% от болестите могат да се повлияят чрез стила на живот, храненето като над 800 вида храни и подправки могат да ни предпазят от възпаление, диабет, рак.”

Но за да е максимална ползата, трябва да познаваме свойствата им. „Лечебните подправки” на проф. Агарвал и Дебора Йост е един великолепен пътеводител, който ще ни насочва към най-добрия избор. Идеята за конкретния избор на определена подправка е заслуга на учения, а опитната журналистка Дебора Йост, написала десетки книги за здраве с общ тираж над 20 милиона броя, с приятния стил на поднасяне на информация спомага за доброто и с интерес възприемане на полезната информация като четенето на приятен детективски роман.“

Д-р Атанас Михайлов

Д-р Атанас Михайлов е лекар-хомеопат и фитотерапевт с близо 30-годишна практика. Успоредно с успешната си лекарска дейност еече три десетилетия той дава своя принос за популяризирането на природолечението в неговата цялост. 

Автор на книгите „Въведение в природолечението. Моята практика“ (2010, „Изток-Запад“) и „Здравословно отслабване. Хранене и здраве“ (2011, „Изток-Запад“). 

Куркума

Начело в борбата с болестите

Наричана подигравателно в миналото „шафранът на бедняците“ заради яркия си наситеножълт цвят, днес куркумата се възприема като златно индийско съкровище. Причината за тази звездна слава е „златното“ здраве на хората, която я консумират ежедневно, а също и растящата ѝ научна репутация като едно от най-мощните природни лекарства.

Куркумата е основна подправка в индийската кухня и присъства в почти всички храни, консумирани от индийците – факт, който бил забелязан от учените преди 30 години, след като било установено, че честотата на хроничните заболявания сред индийското население е значително по-ниска в сравнение с честотата в повечето западноевропейски страни и  особено в САЩ.

Предпазните и лечебни свойства на куркумата се дължат на активната ѝ съставка куркумин – вещество с толкова разнообразни и мощни антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, че както показват наблюденията, защитава и подобрява здравето на буквално всеки един орган в тялото.

Проведените до момента хиляди изследвания върху животни и хора по целия свят сочат, че куркуминът може да се бори с повече от 70 заболявания, включително и с някои от най-големите заплахи за здравето като рака, сърдечните болести, диабет тип 2 и болестта на Алцхаймер. И списъкът продължава да расте.

Грешката на Марко Поло

Някои слухове са изключително неподатливи на опровергаване!

Когато Марко Поло за първи път се натъква на куркумата в Китай през 1280 г., той я оприличава на скъпата подправка шафран, която добива наситен жълт цвят при добавяне към течност. Едва ли е могъл да направи по-нелепа грешка. Шафранът и куркумата нямат нищо общо помежду си, освен цвета. Тази грешка става причина през следващите 700 години куркумата да бъде приемана за евтин заместител на шафрана.

И двете подправки придават на храната жълт цвят, но в никакъв случай не са взаимозаменяеми. И вкусът, и ароматът им са напълно различни.

„Ако трябваше да разчитам само на едно растение за всички възможни здравословни и хранителни нужди, бих избрал индийската подправка куркума“, казва д-р Дейвид Фроли, основател и директор на Американския институт за ведически изследвания в Санта Фе, Ню Мексико. Това е подправка, допълва той, която всеки „трябва да опознае и да възприеме в начина си на живот“.

И аз съм напълно съгласен с него – няма друга подправка, която да е така подробно изследвана и в САЩ, и по целия свят и която да съдържа в себе си толкова богат здравословен потенциал.

 

Международните проучвания всъщност доказват, че куркуминът, приеман под формата на хранителна добавка, е също толкова ефикасен, колкото и фармацевтичните медикаменти, а в някои случаи дори и по-ефикасен, но без техните странични ефекти. Наскоро с моите колеги от Центъра за ракови изследвания „М. Д. Андерсън“ към Тексаския университет направихме сравнение между куркумина и различни противовъзпалителни, болкоуспокояващи и противоракови лекарства, като тествахме ефикасността им по отношение намаляването на възпалението и спирането на размножаването на раковите клетки. Оказа се, че куркуминът е по-ефикасен за понижаване на възпалението в сравнение с аспирина и ибупрофена и еднакъв по ефикасност със силното лекарство целекоксиб (Celebrex). Доказахме също така, че ефективността му за потискане на растежа на раковите клетки при рак на гърдата е еднаква с тази на медикамента „Тамоксифен“ – широко използван за противодействие на развитието и разпространението на този вид рак. Резултатите са, меко казано, удивителни.

Как въздействат куркумата и куркуминът

Куркумата има повече от 50 лечебни свойства – от облекчаване на болка до подобряване на кръвообращението – заради които лечителите от Индия (и Китай) я използват вече над 2000 години срещу различни болести.

Традиционните лечители са ползвали куркумата като:

  • антиацид, за успокояване на храносмилателни неразположения;
  • прахообразно средство за ускоряване процеса на оздравяване на рани и за предотвратяване на възпаление (бинтовете в Индия често съдържат куркума);
  • аналгетик за облекчаване на главоболие (куркуминът е съставка в лекарството „Тиленол“);
  • стимулант за подобряване на кръвообращението;
  • мехлем за лекуване на кожни проблеми;
  • средство за отпушване на носа (някои спрейове за нос съдържат куркумин).

В народната медицина куркумата се ползва за лечение на около 60 заболявания – от рубеола, варицела и колики до простуда, болести на венците, газове, лошо храносмилане и стрес.

Но звездната ѝ слава сред подправките се дължи най-вече на факта, че тя е антиоксидант с мощни противовъзпалителни способности. А защо това е толкова важно?

Оксидацията може да бъде сравнена с ръжда вътре в тялото, причинена от фактори, които учените наричат реактивни кислородни видове (РКВ) – молекули, в чиято външна обвивка липсва един електрон, поради което те отнемат електрон от други молекули и по този начин създават оксидативно увреждане, или оксидативен стрес. Производството на РКВ се дължи на многобройни фактори като вредно слънчево лъчение, замърсяване, богата на мазнини диета и дори на самия процес на стареене на организма.

Оксидативният стрес, който те предизвикват, на свой ред води до хронично възпаление – коварна разновидност на същата имунна реакция, изразяваща се в зачервяване, оток и загряване, която съпътства едно обикновено нараняване. Хроничното възпаление се посочва за причинител на много от болестите на съвременния начин на живот. Те включват сърдечносъдовите заболявания, които водят до сърдечен и мозъчен удар; диабет тип 2, който учетворява риска от сърдечносъдови заболявания и може да доведе до бъбречна недостатъчност, слепота и ампутации; болестите на Алцхаймер и Паркинсон; астмата; а също и автоимунни заболявания като ревматоиден артрит и псориазис. В експерименти с клетъчни култури, животни и хора антиоксидантният и противовъзпалителен куркумин е показал ефективност срещу всички изброени състояния.

И все пак силата на куркумата като антиоксидант е приковала вниманието на медицината в САЩ и по света най-вече поради ясно изявената му способност да се бори с рака.

Противораковата подправка

И най-предубеденият скептик ще се затрудни да обори вече над хилядата научни изследвания с един и същ резултат: куркуминът има противоракови свойства. Проучванията показват, че той може да се бори с рака на много нива. Той е в състояние да:

  • потиска активирането на гени, които отключват рак;
  • потиска разпространението на туморните клетки;
  • потиска трансформацията на нормалните клетки в туморни;
  • убива клетки, които мутират в ракови;
  • намалява туморните клетки;
  • предотвратява разпространяването на туморите в други органи;
  • възпрепятства притока на кръв, необходим за формирането и разпространяването на раковите клетки;
  • усилва разрушителните за рака ефекти от химио- и лъчетерапията.

Куркуминът е проявил някои от тези способности, а в отделни случаи и всички тях, спрямо 22 различни вида рак, включително най-големите убийци – рака на гърдата, на дебелото черво, на белия дроб и на простатата.

Забавил е също така прогресирането на някои от най-трудните за побеждаване видове рак като този на мозъка, костите, кръвта, хранопровода, черния дроб, панкреаса, стомаха, матката, а също и на меланом (най-смъртоносния вид рак на кожата). Няма открита друга естествена субстанция, която да притежава такава мощна сила срещу рака. Ето данни от някои от проучванията върху куркумина и рака.

  • Рак на гърдата. Едно от най-забележителните наблюдавани свойства на куркумина е надеждната му ефективност срещу рака на гърдата, дори и срещу най-резистентните на лекарства форми на заболяването.

В едно от изследванията учените добавили куркумин към паклитаксел (Taxol) – често употребявано химиотерапевтично лекарство срещу рак на гърдата – и той не само усилил ефекта на лекарството, но и същевременно намалил страничните му ефекти, като по този начин направил химиотерапевтичния режим по-поносим за пациентите. В друго проучване, публикувано в списанието „Менопоз“, учените открили, че куркуминът намалява риска от рак на гърдата при жени на хормонално заместителна терапия с комбинация от естроген и прогестин – доказан рисков фактор за заболяването.

  • Рак на дебелото черво. Многобройни изследвания върху животни са показали, че куркуминът може да помогне за предотвратяване или за забавяне на развитието на рак на дебелото черво, като напоследък същите резултати започват да дават и изследванията върху хора. В едно проучване, направено от изследователи от Калифорнийския университет в Лос Анджелес (UCLA), e установено, че куркуминът предотвратява образуването на полипи (свръхразрастване на лигавицата на дебелото черво) при хора с фамилна аденоматозна полипоза (ФАП) – наследствено заболяване, което може да доведе до рак на дебелото черво. В друго проучване при хора с ФАП, които приемали по 480 милиграма куркумин плюс 20 милиграма кверцетин (активния фитохимикал в лука), се наблюдавали по-малко на брой и по-малки полипи.
  • Рак на маточната шийка. Установено е, че куркуминът унищожава човешкия папилома вирус – водеща причина за рака на маточната шийка. А също и че може да бъде използван за борба с преканцерозните клетъчни изменения, които предхождат заболяването.
  • Рак на белите дробове. Няколко проучвания върху животни сочат, че куркуминът може да предпази белите дробове от рак вследствие на тютюнопушене. В едно от тях 16 пушачи приемали 1500 милиграма куркумин дневно. След 30 дни в уринните им проби било отчетено значително по-малко количество токсини, свързани с употребата на тютюн, в сравнение с пробите на други 6 пушачи, които не били приемали куркумин.
  • Рак на панкреаса. Изследвания при хора и животни дават надежда, че куркуминът може да бъде използван и в борбата с рака на панкреаса – една от най-смъртоносните форми на рак, която не се повлиява добре от химиотерапия. В нашите лаборатории в Центъра „М. Д. Андерсън“ беше установено, че приемът на куркумин в комбинация с химиотерапевтичния медикамент гемцитабин (Gemzar) усилва влиянието на лекарството при животни.

В друго проучване с участието на 34 пациенти с напреднал стадий на рак на панкреаса, който в нормални условия завършва с летален изход в рамките на една година, те приемали ежедневно високи дози куркумин. При 64% от пациентите подправката забавила очакваното прогресиране на заболяването.

  • Рак на простатата. В изследване, публикувано в списанието „Кансър Рисърч“, учените предизвикали рак на простатата при опитни мишки, след което ги разделили на четири групи, всяка от които била подложена на различна терапия. Едната група получавала куркумин, втората – химиотерапевтично лекарство, третата преминала през лъчетерапия, а четвъртата била оставена без лечение. Най-ефективен за контролирането на прогресирането на заболяването бил куркуминът. В друго изследване, проведено от учени от Университета „Рутгерс“, комбинацията от куркумин и изотиоцианат (противораково вещество, съдържащо се в кръстоцветните зеленчуци, към които спадат карфиолът, зелето и къдравото зеле), довела до обратимост на туморния растеж при рак на простатата при опитни мишки.
  • Рак на кожата. В нашите лаборатории в Центъра за ракови изследвания „М. Д. Андерсън“ инжектирахме мишки с вещества, които предизвикват меланом. Лекувахме половината, като сложихме куркумин в храната им, а другата половина – като мажехме раковите лезии с куркумин на паста. И в двата случая куркуминът забави развитието на болестта при по-голямата част от мишките. В друг експеримент тествахме куркумина върху лабораторно отгледани меланомни клетки, за да видим дали подправката ще попречи на клетките да оцелеят и да се размножат.

Колкото повече куркумин се прибавяше към тях, толкова повече клетки умираха.

Изследванията сочат, че заболеваемостта от рак е най-ниска в страни, където се консумира най-много куркума. Вярвам, че не е случайно съвпадение фактът, че в благоговеещата пред куркумата Индия нивата на най-често срещаните видове рак – на белите дробове, дебелото черво и простатата – са десет пъти по-ниски от регистрираните нива в САЩ.

Защита срещу канцерогенното замърсяване на околната среда

Броят на случаите на левкемия в детска възраст е нараснал с 50% от 1950 г. насам и много учени подозират, че един от факторите за това е излагането – преди раждането и след това – на въздействието на замърсители от вида на бензена, който представлява канцероген, съдържащ се в индустриалните отпадъци. Куркумата може да помогне…

В рамките на една проведена наскоро конференция, посветена на левкемията при децата, учените от Медицинския център към Университета „Лойола“ в Чикаго представиха доказателства, че консумацията на храни, подправени с куркума, може да намали риска от левкемия в детска възраст.

Учените, изследвали куркумата в продължение на 20 години, вярват, че тя защитава децата от вредните химикали в околната среда.

Куркума срещу бръчки

Жените в Индия използват куркумата като средство за разкрасяване и за поддържане на лицето гладко, свежо и лишено от бръчки и петна. Г-жа Агарвал ви предлага рецепта за маска за лице, която можете да използвате толкова често, колкото пожелаете. Много индийки си я правят всеки ден.

За маската те използват сусамово олио, произведено в Индия, но всяко друго олио без мирис ще свърши работа – като растително олио или олио от канола. Ако все пак държите да бъде сусамово, вземете го от индийски пазар, тъй като продаваното в обикновените супермаркети има силна миризма, пък и струва скъпо.

След маската, която ще ви стигне за няколко пъти, ще чувствате лицето си свежо и чисто като след спа процедура, но на една стотна от цената!

1/2 чаша брашно от нахут

1 супена лъжица куркума

олио за готвене без мирис

вода

Смесете брашното и куркумата в съд с плътно затварящ се капак.

Дръжте го на сухо място или близо до банята.

За да направите маската, смесете около 1 супена лъжица от сухата смес с около пет капки олио в малка чинийка. Прибавете достатъчно вода, за да се получи каша с консистенцията на тесто за кекс.

Приберете косата си и я покрийте с кърпа. С върховете на пръстите разнесете кашата по лицето и шията си, като избягвате зоната около очите. Оставете маската на лицето си, докато изсъхне напълно, за около 15 минути. Измийте я под душа.

Учените са установили още, че куркуминът има силата да:

  • потиска токсичността на полицикличните ароматни хидрокарбони (ПАХ) – причиняващи рак химикали от околната среда. ПАХ се образуват също и върху месо, птици и риба, когато се пекат на скара или се пържат при температури, надвишаващи 180°С;
  • намалява вредата от йонизиращо лъчение като слънчевата радиация, рентгеновото облъчване и облъчването при други медицински диагностични изследвания;
  • предотвратява образуването на подозираните за канцерогенни вещества в обработените и пушените храни.

Предлагам ви един апетитен и здравословен съвет. За да подсилите още повече ефекта на куркумата срещу замърсителите от заобикалящата ни среда, поръсете храната си с куркума и черен пипер едновременно. Проучванията показват, че куркуминът в куркумата и пиперинът в черния пипер в комбинация имат силно предпазно действие срещу вредните фактори от околната среда. Освен това пиперинът увеличава усвояването на куркумина.

Надежда за лечение на болестта на Алцхаймер

През последните 25 години нивата на заболеваемост от пагубната за паметта болест на Алцхаймер в СА Щ са се удвоили. Всъщност те нарастват навсякъде по света с изключение на Индия, където тази болест засяга по-малко от 1% от населението. И причината най-вероятно се крие в куркумата и куркумина.

Болестта на Алцхаймер се причинява от натрупването на плака в междуклетъчното пространство на мозъчните клетки (невроните), като така се прекъсва комуникацията помежду им. Учените не знаят защо се образуват тези плаки, но знаят как се развиват. Отключва ги протеин, наречен амилоид А. В здравия мозък този протеин се разгражда и елиминира. При болестта на Алцхаймер протеините от този вид се струпват и втвърдяват. Опитите с животни показват, че куркуминът се прикрепва към амилоид А и така предотвратява натрупването му и съответно блокирането на нервната дейност.

Съвременните медикаменти за лечение на болестта на Алцхаймер намаляват частично симптомите и забавят хода на заболяването, но никое от тях не се смята за високоефективно. Възможно е куркуминът да бъде лекарството на бъдещето. Изследванията показват, че освен да обезврежда амилоид А, той може още: да намали оксидативното увреждане на невроните; да намали увреждането на нервните синапси, които са пътищата за комуникация между мозъчните клетки; а също и да понижи нивата на отлагащите се в мозъка токсични метали, които могат допълнително да допринесат за развитието на болестта на Алцхаймер.

Оказва се също така, че редовният прием на куркума играе ролята на естествена защита срещу отслабване на паметта и мозъчните функции, които може да съпътстват остаряването. В проведено от азиатски учени изследване върху връзката между консумацията на куркума и мозъчната дейност при възрастни хора без Алцхаймер, участниците, консумиращи богата на куркума храна, показали по-добри резултати при стандартизирани тестове за интелигентност в сравнение с тези, които рядко или никога не приемали куркума.

Помощ при болестта на Паркинсон

Болестта на Паркинсон е дегенеративно заболяване, причинено от измирането на мозъчните клетки, които произвеждат допамин – химикал в мозъка, контролиращ множество функции, включително връзката между централната нервна система и мускулите. Оксидативният стрес и възпалението се посочват като две от причините за това заболяване, което дало основание на екип изследователи от Медицинския университет „Джонс Хопкинс“ да се замислят дали куркуминът може да предотврати клетъчната смърт.

За да проверят теорията си, учените създали лабораторен модел на болестта на Паркинсон. В него нервните клетки произвеждали протеин, който унищожил 50% от тях. Добавянето на куркумин към клетъчния модел понижило клетъчната смърт с 19% и осезаемо намалило оксидативния стрес в клетките. „Тези резултати представят куркумина като потенциален претендент за средство, потискащо оксидацията, която води до болестта на Паркинсон – казва д-р Уил Смит, преподавател по психиатрия и поведенчески науки в Университета „Джонс Хопкинс“. – Тази най-обикновена подправка може да бъде оръжие за защита на мозъка.“

Облекчаване на артрита

Възпалението е основна характеристика на най-разпространените форми на артрит: остеоартрит (разрушаване на хрущяла, който покрива и омекотява ставните краища на костите), ревматоиден артрит (автоимунно заболяване, което засяга ставите) и подагра (натрупването на остри кристали на пикочната киселина, които разрушават ставите).

За да се справят с възпалението, много хора приемат нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС ) като аспирин, напроксен (Aleve, Naprosyn) или ибупрофен (Motrin). И макар да помагат за облекчаване на възпалението, тези НСПВС могат също така да раздразнят лигавицата на стомашно-чревния тракт – средно един на трима от 13 милиона души, приемащи НСПВС , страда от гастроинтестинални проблеми, които водят до хоспитализацията на 103 000 души годишно и убиват повече от 16 000 с внезапно и обилно кървене от язва.

Предполагаше се, че новият клас НСПВС , наречени Cox-2 инхибитори, като например целекоксиб (Celebrex), ще щадят стомашно-чревния тракт, но се стигна дотам, че те драстично увеличиха случаите на сърдечни болести и инсулт! Все по-често хората с артрит търсят безопасно и ефикасно противовъзпалително средство. И това може да бъде куркуминът.

Наскоро тайландски изследователи доказаха противовъзпалителната сила на куркумина, като тестваха подправката куркума спрямо ибупрофен в експеримент, включващ 107 възрастни хора с остър хроничен остеоартрит на коляното. Половината от тях трябвало да приемат 800 милиграма ибупрофен, а другата половина – 2000 милиграма (2 грама) екстракт, съдържащ активната съставка на куркумина. На всеки 2 седмици в продължение на половин година

изследователите измервали болката, подвижността на коляното, способността на пациентите да се качват и слизат по стълби и времето, необходимо им да изминат 100 метра (малко повече от дължината на футболно игрище).

Учените са установили, че куркуминът „може да бъде точно толкова ефективен, колкото и ибупрофена, за облекчаване на болката и подобряване на подвижността на коляното“.

При проведено наблюдение върху 18 души с ревматоиден артрит изследователите са установили, че 1200 милиграма куркумин, приемани в продължение на две седмици, действат също толкова ефикасно за намаляване

на симптомите на заболяването, колкото и фенилбутазонът (Butazolidine) – мощно НСПВС . При хората, приемали куркумин, се наблюдавало намаляване на сутрешните отоци и скованост и увеличаване на възможността за извършване на ежедневни дейности.

Как точно действа куркуминът, показва едно изследване върху лабораторни животни. Учени от Университета на Аризона предизвикали артрит у опитни животни и установили, че куркумата, която били давали на животните преди индуцирането на артрита, предпазва ставите им от възпаление. „Куркумата […] значително потисна развитието на индуцирания артрит, което е рядко наблюдаван ефект“, казва д-р Джанет Фънк, ръководител на проучването. При консумиралите куркума животни, за разлика от неконсумиралите, подправката намалила разрушаването на хрущялите с 66, а на костите – с 57%.

Когато учените изследвали механизма на действие на куркумата, те установили, че тя променя молекулярно-генетичните механизми на артрита.

По-конкретно, подправката оказва влияние върху нуклеарния фактор капабета – т.нар. транскрипционен фактор, който активира или деактивира гените, като в този случай куркумата помогнала на фактора да деактивира гените на възпалението, водещи да разрушаване на хрущяла и костта.

Борба със сърдечните болести и инфаркта

Реактивните кислородни видове нанасят най-много щети на здравите артерии, затова не е изненадващо, че учени от Франция съобщиха наскоро, че куркуминът има способността да предпазва артериите от запушване – ключовият фактор за сърдечни и мозъчни удари. В проведеното изследване учените подложили две групи мишки на вредна за артериите диета, като на едната група давали в допълнение и добавка от куркумин. След 16 седмици мишките, приемали куркумин, имали 26% по-малко мастни натрупвания по артериите. Учените потвърдили също така и една находка от предишни изследвания – че куркуминът има силата да променя генната експресия, свързана с натрупването на плака.

Но способностите на куркумина за защита на артериите не спират дотук. В друго изследване върху животни, проведено в Медицинския колеж в щата Джорджия, е доказано, че куркуминът намалява размера на кръвните съсиреци при хеморагичен инсулт, причинен от спукан кръвоносен съд в мозъка. В експеримента на животните бил причинен инсулт, като после на всеки час в продължение на три часа им се поставяли инжекции с куркумин. Куркуминът „значително намали размера на съсиреците“, отчитат учените.

В друг експеримент с животни същият екип е установил, че куркумата намалява риска от церебрален вазоспазъм – животозастрашаващо стесняване на артерията, предизвикано понякога от инсулт или черепно-мозъчна травма (ЧМТ). В резултат на изследването учените препоръчват куркумата като възможна допълнителна терапия за превенция на церебрални вазоспазми и за намаляване на оксидативното увреждане на мозъка при хора с инсулт или ЧМТ.

Куркуминът се бори и срещу запушващия артериите холестерол. В едно изследване на индийски учени 10 души в добро здраве трябвало всяка сутрин да вземат хранителна добавка с 500 милиграма куркумин. Само 1 седмица след началото на експеримента „лошият“ LDL холестерол се понижил средно с 33%, а „добрият“ HDL холестерол се увеличил с 29%.

А ето я и причината куркуминът да бъде ненадминато средство за борба с холестерола – той действа в черния дроб, където увеличава отделянето на протеини, които се прикрепят към LDL частиците и ги извеждат извън тялото. Куркуминът също така стимулира черния дроб да произвежда повече жлъчен сок, който подпомага разграждането и елиминирането на излишния холестерол.

Други експерименти с животни са установили, че куркуминът има способност да помогне още за:

  • намаляването на триглицеридите – други запушващи артериите мазнини в кръвта;
  • блокирането на отделянето на хомоцистеин – аминокиселина, свързана с повишената честота на сърдечните болести и инсултите;
  • регулирането на кръвното налягане;
  • намаляването на уврежданията вследствие на прекаран сърдечен удар.

Защита за черния дроб

Буквално всичко, което влиза в тялото, добро или лошо, спира по пътя си в черния дроб. Когато функционира във върховата си форма, черният дроб може да филтрира по два литра кръв на минута и лесно разрушава токсините. Черният дроб обаче е обект на много вредни влияния. Алкохолът, замърсяването на околната среда, цигареният дим, алергените, лошият начин на хранене и дори стресът може да се отразят зле на черния дроб и да забавят функционирането му. Куркуминът обаче може да помогне за поддържането на здрав черен дроб, като начините за това са два: като стимулира отделянето на ензими, които го детоксикират, и като подпомага жлъчния поток, който почиства черния дроб и подмладява клетките му.

Куркумата може да бъде полезна за черния дроб и в други отношения –изследвания върху животни в СА Щ, Финландия и Китай показват, че тази подправка има способността да предотвратява алкохолна цироза и рак на черния дроб.

Помощ за проблемна кожа

Според индийския фолклор тайната на красивата и блестяща кожа се крие в куркумата. В Индия има традиция преди сватбената церемония младоженците да се мажат с куркума, смесена с мляко, за да подсилят свежестта на кожата си. Индийките ползват паста от куркума като маска за ежедневна грижа за лицето против петна и бръчки. Както в Индия, така и на много други места по света куркумата е широко използвана съставка в козметиката.

Съвременната наука потвърждава това, което аюрведическите лечители в Индия знаят от векове: куркумата е ефективно средство срещу всякакъв вид кожни проблеми. Те включват: акне, петна, сърбеж и обриви; упорити състояния като контактен дерматит и алергични реакции, както и сериозни хронични състояния като псориазис и склеродерма.

Третирането на рани с директно приложение на куркумин в експеримент с лабораторни животни довело до по-бързото им заздравяване с по-малко белези.

Подправката, която унищожава мазнините

Изследване от Университета „Тъфтс“ показва, че куркумата може да предпазва от натрупване на наднормено тегло.

В проведения експеримент изследователите подложили две групи мишки на богата на мазнини диета, като едната от групите трябвало всеки ден да приема добавка с куркумин в допълнение. След 12 седмици мишките от групата с куркумина били наддали по-малко тегло и натрупали по-малко мастни клетки. (Холестеролът им също бил по-нисък.)

„Наднорменото тегло е следствие от разрастването и натрупването на мастна тъкан, което не може да се случи, ако не се образуват нови кръвоносни съдове – процес, познат като ангиогенеза – обяснява Мосен Мейдани, един от изследователите, провели проучването. – Нашите данни показват, че куркуминът потиска ангиогенезата в мастната тъкан на мишките, подложени на диета, богата на мазнини.“ Заключението на учените е, че куркумата и куркуминът могат да бъдат от полза за предпазване от наднормено тегло и при хората.

Изобилие от здраве

Куркумата и куркуминът могат да бъдат полезни при още много други състояния.

Към тях спадат:

  • Възпалителни чревни заболявания (болест на Крон и колит). Няколко изследвания върху животни и предварителни проучвания върху хора сочат, че куркуминът е ефикасен срещу болестта на Крон и може да подпомогне стимулирането на ремисия при язвен колит. В едно от проучванията куркуминът довел до значително подобрение на симптомите при 207 души с възпалителни заболявания на червата.
  • Кистозна фиброза. Това тежко заболяване поразява предимно деца и младежи, като кара белите им дробове да се изпълват с гъста слуз. В изследване върху животни учени от „Йейл“ открили, че куркуминът коригира увреждането, предизвикващо излишъка от слуз. „Определена профилактична доза би имала добър ефект и при хората“, казват те.
  • Депресия. Проучвания върху животни са установили, че куркуминът намалява депресивните разстройства в поведението при опитни мишки, като увеличава нивата на серотонин и допамин – два химикала в мозъка, които обикновено са в недостиг при депресия.
  • Диабет тип 2. Проучвания върху животни и хора са показали, че куркуминът подпомага контролирането на нивата на кръвната захар и също така намалява риска от свързаните с болестта усложнения, към които спада диабетната ретинопатия – разрушаване на кръвоносни съдове в окото, което води до слепота. Куркуминът подсилва и панкреаса, който произвежда инсулин – хормонът, отговорен за регулацията на нивата на захар в кръвта.
  • Очни заболявания. Увеитът е сериозна очна инфекция, която може да доведе до слепота. В изследване, в което били включени 32 души, куркуминът се оказал също толкова ефективен за лечение на инфекцията, колкото и кортикостероидите. А в проучване, публикувано във „Фитотерапи Рисърч“, очните капки с екстракт от куркума („Опткеър“) показали добър терапевтичен ефект спрямо много очни проблеми, включително конюнктивит, синдром на сухото око и усложнения при постоперативна грижа за катарактата.
  • Заболявания на жлъчката. При изследване, проведено върху хора със заболяване на жлъчката, приемът на 20 милиграма добавка с куркумин дневно намалил образуването на жлъчни камъни и подобрил общото състояние на жлъчния мехур.
  • Възрастова дегенерация на макулата. Това заболяване се изразява в постепенно разрушаване на макулата – централната област на ретината, която е отговорна за фокусирането и ясното зрение. То засяга 20% от американците на възраст между 65 и 74 години и 35% от тези над 75-годишна възраст, като се нарежда на първо място сред причините за ослепяване. Изследване върху животни, проведено в Центъра за здравни науки към Университета на Оклахома, показва, че куркуминът може да предложи естествена защита срещу възрастовата дегенерация на макулата, като предпазва ретината от светлинния и оксидативен стрес. Други опити с животни са установили, че куркуминът може по същия начин да предпазва и от катаракти.
  • Болка. Многобройни проучвания доказват, че куркумата намалява болката и възпалението. В едно от тях на 45 оперирани пациенти били давани дневни дози от една от следните добавки: 400 мг куркумин, 100 мг фенилбутазон или плацебо. Куркуминът довел до значително облекчение, без да има страничните ефекти на лекарството.

Какво количество ви е нужно?

Приемът на богата на куркума храна е чудесен начин да се грижим за доброто си здраве. Средностатистическият индиец приема приблизително по 1 чаена лъжичка куркума дневно, разпределена в три хранения, и това количество е достатъчно, за да може индийците да се радват на забележително ниска заболеваемост от Алцхаймер, рак и диабет тип 2.

Аз препоръчвам дневен прием на 500 милиграма добавка с куркумин за общоукрепващ ефект. (Препоръчителни дози за конкретни състояния ще намерите в Част IV. Подправките като природно лекарство.)

Бъдете сигурни, че добавката с куркумин е безвредна: досега не са наблюдавани сериозни странични ефекти или токсичност при прием на до 16 грама куркумин дневно. Което се равнява на изяждането на цяла чаша куркума дневно!

Най-добре е добавката с куркумин да се приема на гладно, около 1 час преди хранене. Може да подобрите усвояването на куркумина, като го вземате в съчетание със: сок от грейпфрут, сок от ананас, мляко или пиперин (хранителна добавка с черен пипер), както и с ястия, съдържащи мазнина (например зехтин) или млечен продукт (като кисело мляко).

Куркумата се комбинира добре със следните подправки:

Бахар, галангал, джинджифил, канела, кардамон, ким, кимион, кокос, кориандър, лук, резене (семена), синапено семе, сушени домати, черен пипер, чесън

и е чудесно допълнение към рецепти за:

доматени сосове, карфиол, къри, леща, ориз, супии всякакви зеленчуци, особено карфиол и лук.

Куркумата в кухнята

Куркумата е единственият достъпен източник на куркумин, затова се постарайте да прибавяте възможно най-голямо количество към храната си.

Когато се сготви, тя има мек аромат, наподобяващ донякъде аромата на джинджифил или портокал, с леко пиперлив вкус.

Тя е все още сравнително нова за западната кухня и западния вкус, затова рядко ще се намери готвач, който да успее да използва цяло бурканче преди датата на изтичане на срока му на годност. Това ще се промени обаче, когато разберете каква е истинската кулинарна стойност на тази подправка.

Къри с картофи и карфиол

Наричано още гоби в Индия, това популярно ястие произхожда от северната част на страната и се сервира във всеки индийски дом. Комбинацията от куркума, лук, пипер, чесън, джинджифил и кръстоцветни зеленчуци го прави блюдо с мощно противораково действие.

2 супени лъжици растително олио

2 супени лъжици куркума

2 супени лъжици семена от кимион

1 средна глава лук, нарязана на тънки шайби

3 скилидки чесън, накълцани

1 консерва рязани домати от 800 грама

1 средна глава карфиол, накъсана на розички

700 г червени картофи, обелени и нарязани на едро

1/2 чаена лъжичка пресен джинджифил, ситно нарязан

1/2 чаена лъжичка чили на прах

1/4 чаена лъжичка прясно смлян черен пипер

1 супена лъжица гарам масала

сол на вкус

1/4 чаша едро нарязан кориандър (по желание)

 

  1. Сгорещете мазнината в голяма тенджера на средна температура. Запържете куркумата и кимиона за около 30 секунди, докато изпуснат аромата си. Прибавете лука и чесъна и сотирайте за около 8 минути, докато лукът омекне, като разбърквате непрекъснато.
  2. Разбъркайте вътре доматите, карфиола, картофите, джинджифила, чилито на прах и мления пипер. Намалете температурата на котлона, покрийте с леко открехнат капак и гответе около 40 минути, като разбърквате често. Ако кърито ви се струва твърде гъсто или зеленчуците залепват за дъното на тенджерата, долейте малко вода.
  3. Добавете гарам масала и продължете да варите на тих огън още около 5 минути. Изключете котлона и оставете кърито покрито с капак до поднасянето му. По желание поръсете с кориандър и сервирайте.

Количеството е за 6 порции.

Дори индийците са съгласни, че вкусът ѝ е леко остър, затова никога не я ползват сурова. Вкусът ѝ омеква при готвене. Най-лесният начин е просто да сгорещите малко олио в тигана и да го поръсите с куркума, като разбърквате с дървена лъжица, за да не загори. След секунди вече ще може да се насладите на апетитното ухание на тази подправка и сами ще откриете защо индийците толкова много я обичат! Ако не доловите този аромат, значи куркумата е остаряла.

Ето няколко съвета как да добавите повече куркума към храната си:

  • С горещете олио, прибавете куркума по описания начин и изпържете зеленчуци в овкусената мазнина.
  • Добавяйте куркума към обичайните рецепти за месо, птици или риба, които изискват сотиране или запържване в тиган.
  • С лагайте една или две чаени лъжички в задушени ястия с месо и зеленчуци за количества от две до четири порции. За по-големи количества ползвайте повече куркума.
  • Прибавяйте куркума към пържен лук. (Едно изследване, описано в „Защита срещу канцерогенното замърсяване на околната среда“ (с. 195), е установило, че комбинацията от лук и куркума има повишено предпазно действие срещу ракови заболявания.)
  • С лагайте куркума в ястия с кръстоцветни зеленчуци за допълнителна защита срещу рак на гърдата, на простатата и други видове рак. Всъщност кръстоцветните зеленчуци са полезни не само срещу рак на простатата, но и срещу много други болести – приемът им се свързва с по-ниска податливост към всякакви заболявания. Тези зеленчуци включват зеле, карфиол, броколи, брюкселско зеле, листно зеле, кресон.
  • Консумирайте повече жълта горчица.
  • Прибавяйте куркума към бъркани яйца и други ястия с яйца. Тя ще им придаде както аромат, така и ярък жълт цвят.
  • Използвайте я за подправка на ястия с леща, както правят в Индия.
  • Прибавяйте куркума към дип сосове и дресинги за салати.
  • С месете я с разтопено масло и залейте сготвени зеленчуци.
  • С лагайте по 1 супена лъжица куркума в голяма тенджера пилешка супа с фиде.
  • Запържете куркумата в олио и добавете към нея течността за сваряване на ориз басмати.
  • Добавете 1 чаена лъжичка куркума към домашно приготвен чили сос.
  • Използвайте я за подправяне на яхнии с морски дарове и ястия с кокосово мляко.

Куркумата не се препоръчва за ястия с млечни продукти, тъй като те отнемат деликатния ѝ аромат.

Внимание: в миналото куркумата се е ползвала за багрило за платовете, от които са се шиели богато оцветените дрехи на аристократите. Затова внимавайте да не я разсипете – от тъкани се изпира трудно, а може дори да остави трайни петна и върху кухненския ви плот.