Ще си позволя да бъда леко критична и да изразя нотката си на разочарование. Очаквах повече. Отдавам го на младостта и дебюта – все пак Орелиан Гуго е само на 25 години. Може би и заглавието ми звучеше обещаващо – „Литий“(Издателство ЕРА) – препратка към песен на „Нирвана“ от 1991г. и медикамент, който се използва за лечението на депресивни състояния – тайно се надявах на скрит смисъл.

Отначало не открих в историята нещо специално. Главните герои дори нямат имена. Предполагам, че идеята е била да са просто извадка на консуматорското общество, в което живеем. Общество не временните връзки, социалните мрежи, емоционалната недостатъчност, колективното презрение, хроничната леност. Общество, чиято единствена мисия е да опази удобството си.

Те са момиче и момче, на които им липсва самоувереност и ежедневно воюват с празнотата на дните си. Принадлежат на поколение, робуващо на пороците – алкохол, джойнт, секс – нощно бягство от реалността в търсене на равновесие, в компанията на хора, които не са важни и срещите с тях са епизодични.

Някак неусетно, с искреността и спонтанността си, книгата ме умилостиви. В крайна сметка това сме ние, аз съм част от това поколение. А тази книга описва до болка безпристрастно действителността. Не сме ли всички в плен на класическия модел – целта оправдава средствата? Стремим се към издигане в обществото, претендираме за приемлив статут, мечтаем за достойно потомство и доходоносно бъдеще. Потъваме в баналност и удобство, приспивайки противоречивите си мисли относно направените избори, страхувайки се от провал. Защото изборът може да ти даде свобода и нова посока, но може и да те превърне в пленник на самия себе си в златен затвор.

И всички ние сме изправени пред неизбежното решение  –  да се слеем с тълпата или да дадем воля на своята различност и индивидуалност. За изразим идентичността си. Да бъдем искрени и истински. Да привлечем вниманието на околните върху себе си, въпреки пренебрежението им. А не да потискаме тревогите си и да се преструваме. Но за да следваме тези стъпки ни е нужна безмерна дързост и сила. Нужна е смелост, за да напуснеш общоприетата и безмилостна схема.

Притежават ли тези качества героите в „Литий“? Любопитна съм и ще тръгна с тях, за да разбера ще заглушат ли вътрешния си глас на несигурност и колебания относно мястото си в живота. Ще открият ли пътя си, създадени ли са за нещо особено или ще продължат да следват принципа на бягството, давейки мислите си в алкохол, случайни срещи и безразборни отношение. Бягат ли от трудностите, заради неспособността им да се справят? Изгубени ли са или са свободни когато не знаят какво искат? Достатъчно ли е да се завиваме през глава с безгрижие, надявайки се страховете ни да изчезнат? Бягството решение ли е или банално извинение за липсата на увереност, проява на слаба воля!?

Лутайки се из играта наречена живот, една нощ, Тя и Той се срещат. И за тях няма значение как се казват, защото след това и у двамата остава усещането, че се познават. Може би това е мимолетен мираж, но все пак те го приемат за възхитителен.  Отношението и на двамата към любовта е сходно – Не вярват в нея. Тя е отдадена изцяло на хаотични и безразборни връзки. Оттегля се незабавно, получила своето. Той е в процес на раздяла с момиче от което има нужда, но не може да понесе, че бившата е инициирала края. И двамата са изключително ярък пример за това, че човек съществува и чрез нещастието, което причинява на другите. Студени са към света, лекомислени и живеят с чувството, че изпускат някаква щастлива възможност. И едновременно с това се дразнят ако някой прояви безразличие към тях. Странна аномалия, нали!? Страниш от света и си безучастен, надявайки се да избегнеш разочарованието. Това приспособяване към действителността ли е или игра на криеница?! Владеят ли ситуацията или тотално пропадат?! Ще претърпят ли метаморфоза и ще придобият ли уравновесеност?!

Макар и недоверчиво, дадох шанс на една история, разказана хаотично и с липса на конкретност. Появилия се ентусиазъм, бавно гаснеше, за да се скрие с края на книгата.. Очаквах развръзка, очаквах яснота, следа ако щете?! Уви! Много зададени въпроси и поставени проблеми, останаха без отговор! Авторът майсторски описва проблемите и възгледите за живота на едно поколение. Но, за съжаление, това не е съпътствано с добре развити герои и увлекателно разказаната им история. Книгата е изпълнена с изводи и разсъждения, но някак ми се искаше, да са скрити в сюжета, за да може читателят да ги открива и да ги пречупва през гледната си точка и индивидуалност. Надявах се героите да ни дадат поука, съпричастност, да ни покажат правилния път и възможността за изход от нежелано стечение на обстоятелствата! Някак ми се вижда непростимо да завършиш книгата си с епилог, в който се дава подробно описание на професията таксиметров шофьор ( нищо лично ;).. Всички очакват финал, а получават мълчание… Единственото въображение, което е предизвикано у мен е, да дам бъдещето на героите, краят на историята. Ще замине ли тя или ще промени решението си? Поредното любовно разочарование ли ще са един за друг?

Така стоят нещата в „Литий“, според мен! Книгата завършва под лозунга на главните герои „Ще видим“! Ако твърдението на автора, че двойката е нещо предвидимо, е вярно, съм склонна да предположа, че заради непредвидимостта в отношението към света на Тя и Той, няма да им се получи. Ще положат нужно и ненужно старание, ще правят умишлени грешки, ще робуват на съзнателна заблуда! И на края умората ще ги завладее! Умората, под чийто знак живеем всички! Умора от вечните рискове и избори!

Вярвам, че много хора ще открият себе си в тази книга! Ще си зададат много въпроси! Ще получат неочаквани и неясни отговори! Автора е приет от литературните критици и съм сигурна, че тепърва ще четем негови творби! Защото все пак има нещо! Оставям на вас да го откриете!