За 180-тата годишнина от Рождението на Апостола на свободата, на книжния пазар е новосканирано и обработено на по-добра техника „Лично тефтерче на Васил Левски“.
Изданието отново е от две части, в красив футляр

Съдбата така е отредила, че гробът на Апостола на свободата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите мощи, пред които да се поклоним. Единственото богатство, което ни е останало от него, са няколко кичура коса и документалното му наследство. Всичко написано от ръката му е важно и ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да се вгледаме в личния му живот и душевността му – тефтерчето, писано през последните две години от живота му.

Провидението се е намесило и при залавянето на Левски остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цветков, част от архива на Българския революционен централен комитет и личният му бележник. Верният му съратник запазва документите и по-късно ги предава на Захарий Стоянов, а след смъртта на Захарий неговата вдовица ги предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. са предадени на Народната библиотека, където се съхраняват и сега.

Тефтерчето на Левски е обработено, изследвано, разчитано и публикувано в сборниците:

Васил Левски. Съставител Димитър Т. Страшимиров. С., 1929. 273–319.

Архив на Възражданието. С., 1908.

Васил Левски. Документално наследство. Съставили Кирила Възвъзова-Каратеодорова, Здравка Нонева, Виктория Тилева, Николай Генчев. С., 1973. с. 247–271.

Личният бележник (джобното тефтерче) на Васил Левски. Увод, разчитане, обяснителни бележки, справочен апарат Кирила Възвъзова-Каратеодорова, Здравка Нонева, Виктория Тилева. С., 1987. 164 с.

Васил Левски. Документи. Т. 1. Съставили Крумка Шарова, Кирила Възвъзова-Каратеодорова, Тодорка Томова, Цветолюб Нушев. С., 2000.

В това издание е направен нов прочит на личния бележник, придружен с подробен археографски коментар. За първи път са разчетени над 120 думи – една част задраскани от В. Левски, а друга част – неправилно тълкувани досега. Бележникът за първи път е представен самостоятелно факсимилно почти в автентичния му вид. В работата с документа съставителите са се водили от археографски принципи: осъвременяване на графиката; запазване на езиковите особености; минимално осъвременяване на правописа с изрично посочване и на формата в оригинала; направените от съставителите уточнения и допълнения са поставени в квадратни скоби; отбелязано е многократното различно пагиниране на тефтерчето, като за водеща е взета първата, направена с червен молив от Д. Т. Страшимиров, пагинация. Използвани са някои съкращения като: ез. (език), ЧРК (Частен революционен комитет), БРЦК (Български революционен централен комитет), [sic] – за явно сгрешена дума или текст и др.

Разчитането на бележника е направено de visu с оглед възможно най-пълното и вярно представяне на оригиналния текст. Направени са множество справки с други документи, писани от Левски, както и с документи, писани от други лица, свързани с националноосвободителното движение в България, за уточняване на дати, факти, събития, имена и др., споменати в бележника.

Това издание е посветено на 180-годишнината от рождението на Васил Левски. С него авторите на разчетения текст и издателят изразяват огромното си преклонение пред делото на Апостола.

Изминаха 10 години от първото издание на тефтерчето на Левски в този напълно повтарящ оригинала формат. Уверихме се, че българите предпочитат да държат в ръцете си тази реликва точно в този вид. Новата сканираща техника и допълнителните корекции в размера на свободните полета на страниците в оригинала правят новото издание по-ясно за разглеждане и четене.