ИК БАРД представя „Ловът“ от Беър Грилс

ЙЕГЕР ТРЪГВА НА ЛОВ…

Годината е 1945.Грандиозните планове на нацистите са станали на пух и прах. Поражението е неизбежно и в последен опит да съхрани мощта си за по-късни дни, върховното командване скрива запасите си от уран дълбоко под земята, за да послужат в бъдеще.

През 2018 г. бившият войник от САС Уил Йегер се натъква на тази ужасна истина. Но уранът е изчезнал и когато научава, че жена му Рут също е в неизвестност, вероятно отвлечена, той се убеждава, че врагът отново се е задействал.

Толкова много уран в неподходящите ръце може да унищожи света. От Йегер и екипа му зависи той да бъде открит, преди най-лошите им страхове да се превърнат в реалност. Но врагът е винаги една крачка пред тях и принуждава Йегер да прекрачи границите на собствената си издръжливост.

Опасността е реална, а хората, които държат Рут, имат сметки за уреждане. Надпреварата с времето е ожесточена.

А часовникът цъка…

ОТКЪС

„Дейли Експрес“, 21 май 1945 г.

СЕКРЕТНА АРМИЯ СЕ Е БОРИЛА СРЕЩУ

АТОМНА БОМБА НА НАЦИСТИТЕ

Четирима души се крили три месеца

в белия ад

Вече може да се разкрие, че в продължение на пет години британски и германски учени водели своя война във войната. Те се надпреварвали в създаването на атомна бомба, която със своята невиждана до този момент експлозивна сила би осигурила категорично превъзходство на една от страните.

Но това не била само война на теоретици. В нея се сражавали и британски, и норвежки парашутисти срещу хора от вермахта и техните поддръжници в белия ад на платото Хардангер в Норвегия.

Германците започнали битката през лятото на 1940 г. Няколко седмици след влизането им в Норвегия те поели контрола върху огромната водноелектрическа централа при Рюкан. Комплексът, захранван от прочутия водопад „димяща каскада“, осигурява огромни количества електроенергия. А електроенергията била жизненоважна за германския план и за завода за оръжия, който възнамерявали да изградят в Рюкан.

Планът им бил да разделят успешно атома.

В Рюкан норвежците произвели големи количества вещество, известно като „тежка вода“.

Тежката вода съдържа водородни атоми, които имат два пъти го-голяма маса от тази на съдържащите се в обикновената вода…

Учени от целия свят експериментирали с тежката вода и смятали, че ако третират с нея уран под въздействието на голяма сила, ще успеят да разделят атома на метала.

И по този начин да освободят огромни количества енергия, предизвиквайки катастрофална експлозия.

Съществуват множество технически трудности за постигането на тази цел, но германците са били напът да ги разрешат.

Мейл Онлайн, Алан Хол, 10 юни 2014 г.

Дали САЩ са инсценирали самоубийството

на върховен нацист и са го отвлекли,

за да се доберат до секретната военна програма на Хитлер?

Генерал Ханс Камлер от СС, чиито ръце са изцапани с кръвта на хиляди, се самоубил през 1945 г., в последните дни на хитлеристка Германия.

Такава поне е официалната версия за съдбата му. Виновникът за ужасите в лагерите на смъртта получил точно това, което заслужавал.

Днес обаче се твърди, че Камлер останал жив след войната и тайно бил прехвърлен в Америка, където бил снабден с нова самоличност от американските власти.

Генералът бил не само експерт в техническите подробности на робството и клането в индустриални мащаби – той бил тясно свързан и с нацистката програма за секретни оръжия. Според един телевизионен документален филм американците били твърдо решени да се сдобият със знанията му и да не допускат той да се озове в ръцете на руснаците.

И САЩ, и Съветският съюз след войната се опитвали да привлекат на своя страна учени на Хитлер, за да развият своите космически и военни програми. Твърди се обаче, че миналото на Камлер било толкова чудовищно, та смъртта му трябвало да се инсценира и да му се даде нова самоличност.

„Цялата история със самоубийството е фалшива – твърди берлинският историк Райнер Карлш. – Има документи, които ясно показват, че Камлер е бил заловен от американците.“

Експертът Матиас Ул от Германския исторически институт в Москва казва: „Сведенията от Америка са по-достоверни от онези на приближените на Камлер за самоубийството му“.

Роден през 1901 г., в края на Втората световна война Камлер бил влиятелен почти колкото шефа на СС Хайнрих Химлер и министъра на въоръженията и военната промишленост Алберт Шпеер. Той имал достъп до най-високите технологии на нацистите, включително до „оръжията на отмъщението“ – ракетите Фау-1 и Фау-2, причинили смърт и разрушения във Великобритания, но появили се твърде късно, за да обърнат хода на войната.

Освен това бил един от създателите на лагерите на смъртта и проектирал крематориумите в Аушвиц, в които били изгорени телата на около 1,2 милиона души, убити в концлагера в окупирана Полша.

Официалната история твърди, че един ден след капитулацията на Третия райх на 9 май 1945 г. той или се застрелял, или погълнал отрова в бившия германски град Щетин, днес Шчечин в Полша. Тялото му така и не било открито.

„Цялата история със самоубийството му била инсценирана от двамата му най-близки помощници, които му били предани до смърт“, заяви Карлш пред германската телевизия ZDF.

В края на войната, наред с участието си в наказването на много високопоставени нацисти в Нюрнбергските процеси, Америка стартирала секретната си операция „Кламер“, целяща тайно прехвърляне на нацистки учени в САЩ.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here