Затрогващ разказ за човешки страхове, ново приятелство, дълбоко пазени тайни, внезапно появила се любов и много чаши вкусен чай и ароматно вино, изпълва страниците на Луизиана спасява библиотеката (ИК „Сиела”). Това е първият роман на американската писателка, журналистка и фитнес инструктор Емили Б. Когбърн.

Трогателна история за човешките взаимоотношения в една малка, но разнолика общност в дълбокия американския Юг ни разказва писателката Емили Б. Когбърн в романа си Луизиана спасява библиотеката.

Луизиана Ричардсън току-що се е завърнала към южняшките си корени, но сега, освен че няма време и възможност да поддържа маникюра и косата си или да се облича по последна мода, тя е и самотна майка на две малки деца. Скоро след като започва работа в местната библиотека Луиз е изправена пред тежката задача не просто да привлече читатели в иначе замиращото място, но и да го опази от бъдещата кметица г-жа Гъндерсън, която има лични причини да затвори библиотеката в малкото градче. Луиз ще трябва да направи редица промени – от създаване на посещаван литературен клуб през готварски кръжок до организиране на курс по зумба танци. Преди да се усети, тя ще се окаже в сърцето на промяната в цялата местна общност, разкривайки грижливо пазени от години тайни. Междувременно любовта ще се опита отново да намери библиотекарката Луиз, но дали ще успее?

Всичко това е майсторски сервирано с безброй чаши ароматен чай и купи с вкус­но гъмбо от Емили Б. Когбърн  на страниците на Луизиана спасява библиотеката.

Емили Бек Когбърн е колоритна личност, която съчетава умело работата като журналист на свободна практика и тази на фитнес инструктор. Тя е дипломиран бакалавър по философия в Университета на Минесота, както и магистър по библиотечни науки в Лузианския щатски университет и по философия в Щатския университет в Охайо. Автор е на две книги, първата от които е Луизиана спасява библиотеката. Емили Б. Когбърн е примерна съпруга, горда майка на две деца и притежател на две кучета и една котка.

Луизиана спасява библиотеката е в превод от английски език на Емануил Томов. Художник на корицата е Дамян Дамянов.

Откъс от „Луизиана спасява библиотеката”,Емили Б. Когбърн

Луизиана Ричардсън се изкушаваше да се върне в обси­пания си с „Чириос“[i] автомобил и да се скрие в някое кафе­не. Цялото чистене по-рано, докато се готвеше да посрещне детегледачката, я бе изцедило, а за капак малката й Зоуи, едва на годинка и половина, я изпроводи с плач, та Луиз едва успя да се откъсне от нея. Освен това беше сигурна, че Триш я е поканила на празненството по случай предстоящото си раждане само за да получи още някакъв подарък по последна дума на бебешката техника. Триш й беше колежка, препода­вател по библиотечни науки в Луизианския лесотехнически университет, и никога не бе я удостоявала с нещо повече от сдържано здрасти, въпреки че и тя като нея не бе местна – идваше от Тексас. Често я поглеждаше със снизхождение, когато Луиз отваряше дамската си чанта, а от нея изпадаше бебешка чашка, или пък се появяваше на работа с риза като картата на Европа след поредния неуспешен опит да премах­не някое петно от сок. Дрехите на Триш, идеално изгладени, винаги бяха комбинирани с вкус и тя никога не ходеше по невнимание с една синя и една черна обувка.

Луиз прехвърли подаръка под мишница и натисна звъне­ца. От едната страна на пакета стърчеше намачкана опаковъчна хартия, оказала се в повече, а от другата надничаше кути­ята. Децата й непрестанно я прекъсваха и тя едва успя някак да натъпче подаръка вътре, а какво оставаше да го украси. От гледката Марта Стюарт би се задавила с бадемовата си чаена бисквитка.

Когато вратата се отвори и на прага се показа висока блондинка с кремаво костюмче и златни сандалки на ви­сок ток, Луиз почти изпусна подаръка и се затича. Но беше късно.

– Здрасти, аз съм Луиз – поздрави тя, насилено ведра. Когато пристигна за пръв път в Луизиана, се почуди дали да не се откаже от кратката форма на името си, но бързо размисли. Луизиана, собственото й име, звучеше екзотично и интересно на приятелите й в Минесота. Тук, предвид недо­умяващите погледи, които забеляза първите няколко пъти, когато се представи, беше малко прекалено. Имаше жени в Джорджия на име Джорджия и Вирджинии във Вирджиния, но изглежда, никой тук не бе кръстен на щата си. Освен нея. Тъй че караше с Луиз.

– Алиша. Приятно ми е. – Жената отстъпи назад, за да направи място на Луиз. Ноктите на краката й бяха минали през професионален лак и маникюр. Косата и гримът й бяха толкова съвършени, че приличаше на жива кукла – олице­творението на южняшката аристократка, ако още съществу­ваха подобни.

Вече вътре, Луиз видя, че видът е далеч от изчезване. Южняшки аристократки с руси кичури се кипреха в широки изгладени блузки и пиеха шампанско край камината. Юж­няшки аристократки в панталони с ръб крепяха чинийки с ордьоври, докато се любуваха на подаръците, натрупани около Триш. Южняшки аристократки с добре отработена осанка и съвършено чиста кожа тропкаха със сандали на ток към кухнята, за да си допълнят питиетата.

Луиз беше улична превъзходна на изложение на чи­стокръвни породи. Нямаше как да знае, че подобни приеми в Юга са толкова формални. В Минесота дънките и черната й тениска биха били съвсем на място, за разлика от тук. Както обикновено гримът й се изчерпваше с червило с цвят канела, а правата й кестенява коса до раменете не бе минала през никакъв фризьор. Луиз не можеше да си позволи маникюр или боядисване, а всичките й дрехи бяха останки от пред­ното десетилетие.

Бившият й, когато се ожениха, започна с удоволствие да й купува сладки роклички и секси потничета. Тогава се чувстваше като принцеса. Сама, Луиз нямаше желание да освежава гардероба си. Бившия й го нямаше, а за да търчиш подир деца, не ти трябваха коктейлни рокли.

Луиз искаше да си намери тъмно кътче, където да се слее с тапетите, но домът на Алиша беше влудяващо открит и светъл. Комбинацията от полилея с десет крушки във все­кидневната/кухнята/трапезарията и струящото през прозор­ците слънце не оставяха скривалища.

Интериорът в бежово и бяло изглеждаше неестествен – никъде ни петънце. Напомняше й на съвършеното минииме­ние на свекъра и свекървата й, като извадено от списание: старателно подредени вази, безупречни подове и плотове, легла, отрупани с декоративни възглавнички. След първото си посещение там, започна да разбира периодичните комен­тари на Брендън за липсата й на умения в този план. Не че й го натякваше, просто отбелязваше:

– Дали да не почистваме зад хладилника от време на вре­ме?

„Ние“, разбира се, беше тя. Точно като баща си, Брендън никога не чистеше. В началото на брака им тази подробност не бе особено важна. Тогава връзката им се крепеше на дълги страстни дискусии на по бутилка вино. Нещастието, предателството и болката последваха по-късно.

[i] Популярна марка зърнени закуски.