Cover-lavandul-2iИздателство „Труд” има удоволствието да ви съобщи, че „Лавандуловата градина“ – първият роман на Лусинда Райли вече е преведен на български език.

Авторката отдавна е известна в Европа и Америка, а романите й са издадени на 25 езика в повече от 36 страни по целия свят.

Лусинда Райли е родена в Ирландия, но от дете пътува зад граница, най-често до Далечния изток, където често посещава баща си.

След като се мести в Лондон, тя се изявява като актриса на филмовото, театралното и телевизионното поприще.

На двайсет и четири години пише първия си роман. Големият й пробив на световната литературна сцена обаче идва с „Hothouse flower” (“The Orchid House”), публикуван от Penguin през ноември 2010 г. Вдъхновението й идва от Далечния изток. Преди години тя проектира и построява къща на остров Ко Чанг в Тайланд, където баща й притежава земя. Страстта й към историята в съчетание с любовта й към пътуванията, по-специално с любовта й към Тайланд, я вдъхновява да напише романа, който бързо се превръща в световен бестселър. Той е отличен от Литературния клуб на Ричард и Джуди за 2011 г.

Следват още два романа – “The Girl on the Cliff” и „Лавандуловата градина”. И трите романа са продадени в над милионен тираж всеки и са определени за бестселъри от „Ню Йорк Таймс”.

4590850351_340x510Днес Лусинда Райли живее със съпруга си и четирите им деца на северния бряг в Норфък и в Южна Франция.

Интервю (публикувано на официалната страница на Лусинда Райли)

1. Можете ли да ни разкажете нещо за Вашия ден като писател?

Когато започвам нова книга и пиша първата чернова, говоря пред диктофона си още със ставането. Ако е лято, по обед – някъде към 12,30 ч., пия чаша розе с лед и продължавам да работя. Денят ми е белязан от асортимент от напитки, които приемам в определени часове – кафе, чай, вода. Така непрекъснато съм в очакване на нещо. Следобед се скривам на някое тихо местенце, разполагам се удобно и започвам да мисля кое да е следващото място, където да отведа читателите. Час по-късно съм готова и отивам да пиша, докато не отмалея от умора.

2. Когато пишете, използвате ли като вдъхновение известни личности или хора, които познавате?

Не. Нямам никаква представа, откъде се появяват моите герои, но със сигурност те нямат прототипи, било то и известни, и скандални личности.

3. Коя е любимата Ви женска книга на всички времена и защо?

Обикновено е книгата, която чета в момента. Като цяло предпочитам да чета класическа литература и често препрочитам книгите, учудвайки се как съм могла да забравя колко са хубави.

4. Какъв е начинът Ви на писане? Изготвяте ли предварителен план или направо се хвърляте в писането? По колко чернови имате?

Когато пиша първата чернова, използвам място, в което съм се влюбила, като отправна точка за историята, която ще разкажа. След това започвам да си изграждам представа, в каква посока ще тръгне тя. Позволявам на героите сами да ме водят към края на романа. Веднъж набран, той представлява невероятна бъркотия, но някъде там са изградените персонажи и тяхната история. Редактирането е най-сериозната работа. Редактирам книгите си най-малко 20 пъти, отново и отново, докато не станат съвършени, поне според мен. Перфекционистка съм относно пунктуацията и историческите детайли.

5. Как успяхте да се наложите като автор?

След като се разболях от мононуклеоза на 22, започнах да пиша първия си роман. Скоро след това сключих договор за три романа със „Саймън и Шустър”. Написах още седем книги под името Лусинда Едмънд и в действителност те се продадоха много добре. В един момент обаче станах майка, но продължих да пиша. Но разбрах, че ще трябва да избера едно от двете. В продължение на шест години се съсредоточих върху ролята си на майка. И така допреди четири години, когато най-малкото ми дете тръгна на училище. Започнах да пиша отново и на бял свят се появи „Hothouse flower” (“The Orchid House”). Когато завърших книгата, позволих на моя агент да я изпрати, но под името Лусинда Райли. Така щях да бъда „съдена” като непознат автор, без никаква предистория. След две книги празнувах продажбата им в милионен тираж по целия свят.

6. Според Вас кой е най-големият мит за писателите?

Хората си мислят, че ние, писателите, прекарваме цялото си време в пиене на кафе и клюкарстване по телефона, а аз работя по четиринайсет часа на ден през по-голямата част от годината.

7. Кои са петте най-ценни съвета, които можете да дадете на писателите?

  • Освободете въображението си.
  • Живейте, дишайте и населявайте световете, които създавате за своите герои.
  • Никога не мислете, че нещата, за които пишете, не съществуват – действителността е доста по-странна от измислиците.
  • Ако имате лош ден, през който нищо не върви, както трябва, по-добре продължете на следващата сутрин.
  • И най-важното – не се отказвайте, преди да стигнете до края.